Решение № 767 от 15.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. Варна, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501006 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. П. М. срещу Решение № 478 от 27.02.2022г. по гр.д. № 4112/2021г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу К.Х. Д. с ЕГН ********** и Н. ИЛ. Д. с ЕГН ********** искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 16000 лева, като получена на отпаднало правно основание под формата на част от продажна цена, платена по предварителен договор за покупкопродажба, сключен между страните на 03.12.2018г. с предмет недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, а именно ПИ с ид. ***, ведно с построената в имота едноетажна магазия с ид. ***, развален поради виновно неизпълнение на ответниците продавачи с предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4453 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствени правила. Изложени са доводи, че от доказателствата по делото се установява, че ответниците отговарят в условията на разделност. Направеното в тази връзка изявление, че всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 8000 лева не е съобразено от ВРС. Съдът се е обосновал с характера на предявения иск като установителен, който не може да излиза извън пределите на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. След като в заповедното производство в издадената заповед е обективирана солидарна отговорност на длъжниците, няма пречка в последващото исково производство по реда на чл. 422 от ГПК да се постанови разделна отговорност на 1 ответниците, като това може да стане дори служебно, в случай, че произтича от характера на материалното правоотношение. В този смисъл се позовава на съдебната практика, приемаща, че предявяването на претенцията в режим на пасивна солидарност, ако от характера на материалното правоотношение се обуславя режим на разделност, то е налице нередовност на исковата молба, подлежаща на отстраняване. При неотстраняването й в срок, съдът следва да разгледа претенциите срещу всеки от ответниците при условията на разделност на отговорността им. С оглед изложеното отправя искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат посредством разделно осъждане на ответниците.

В отговор, Н. и КР. Д.и оспорват жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на решението. Поддържат, че правилно не е допуснато исканото изменение на исковете, доколкото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заявителят се е позовал на солидарна отговорност на длъжниците. Наред с това оспорили твърдението за плащане въобще на исковата сума по договора в брой или по банков път, както и наличието на изявление до 2021г. за разваляне на договора; оспорили предпоставките за възникване на претендираната солидарна отговорност, доколкото такава не е уговорена в договора, нито произтича от закона. В конкретния случай е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК, като основанието му следва да е идентично със заявеното в заповедното производство, доколкото рамката на исковото производството е предопределена от заповедта за изпълнение. В исковата молба не са наведени твърдения, че исковата сума е сбор от две вземания от по 8000 лв. дължими от всеки от длъжниците. В решението си ВРС е констатирал именно несъответствието между предмета на заповедното производство и предмета на исковото, поради което постановил отхвърляне на иска. Отправили искане в тази връзка решението като правилно да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, всяка от страните поддържа заявената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази:

Производството пред ВРС е образувано по повод две искови молби предявени от М.

П. М. срещу Н. ИЛ. Д. на 22.03.2021г. и срещу К.Х. Д. на 25.06.2021г., с които предявил установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи солидарно с другия на ищеца сумата от 16000 лева, представляваща дължима на отпаднало основание като платена продажна цена по предварителен договор за покупко продажба от 03.12.2018г., развален поради виновно неизпълнение на ответниците продавачи с отправено от ищеца едностранно изявление на 20.08.2020г., респ. с исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.08.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4453 от 27.08.2020г. по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС, 48-ми състав.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете по всяка от исковите молби са в следния смисъл: на 03.12.2018г. между ищеца, като купувач и ответниците – съпрузи, като продавачи е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ ПИ с ид.

***, ведно с изградената в същия магазия, с който ответниците обещали да прехвърлят правото на собственост върху описания имот на ищеца, срещу поето от последния задължение да заплати продажна цена в размер на 81000 лв. Част от продажната цена е платена от ищеца на продавачите на 29.11.2018г. – 8000 лв. и на 30.11.2018г. – 8000 2 лв. в брой, а разликата – платима в деня на сключване на окончателния договор.

Уговореният срок за сключване на окончателен договор бил едномесечен от датата на сключване на предварителния договор. Поради виновно неизпълнение на задължението на продавачите да прехвърлят правото на собственост на ищеца, като са прехвърлили същото право на трето лице, окончателен договор не е сключен между страните, а предварителният договор развален от ищеца – купувач с отправено едностранно изявление до продавачите на 20.08.2020г. Ето защо платеното по разваления договор подлежи на връщане на отпаднало основание, поради което отправил искане за положително произнасяне по предявените искове.

С Определение от 29.06.2021г. на основание чл. 213 от ГПК образуваните срещу всеки от ответниците граждански дела са съединени под № 4112/2021г. за общо разглеждане и постановяване на общо решение по тях.

В отговор ответнците оспорили допустимостта, евентуално и основателността на предявените искове. В заявлението е заявено вземане за сумата от 16000 лв. солидарно от длъжниците по договора от 03.12.2018г., а в исковата молба е обективирана претенция за връщане на две суми от по 8000 лв. – с тези твърдения обосновали наличие на разминаване между заявеното в заповедното производство и твърденията в исковата молба, поради което оспорили допустимостта на специалния установителен иск. По същество оспорили твърдението, че по предварителния договор е извършено плащане на исковата сума от ищеца. При размяна на блага на обща стойност над 10000 лв. и частични плащания на помалка стойност, плащанията следва да се извършват единствено по банков път. Наред с това оспорили възникналата солидарна отговорност, каквато не е уговорена между страните в договора, нито следва от закона. По тези съображения отправили искане предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В първо съдебно заседание ищецът пояснил, че в предварителния договор липсва уговорка за солидарна отговорност на продавачите при неизпълнение от тяхна страна, поради което отговорността им следва да се приеме за разделна.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

В рамките на проведено заповедно производство по ч.гр.д. № 10294/2020г. по описа на ВРС, 48-ми състав, образувано по заявление на М.М. от 25.08.2020г. в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4453 от 27.08.2020г., обективираща вземане идентично по предмет, основание и страни със съдебно предявеното и предмет на разглеждане в настоящото производство. Искът по чл. 422, ал. 1 е предявен в хипотеза на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и е процесуално допустим. При въведените фактически твърдения, че ответниците по делото дължат връщане на получено с оглед на отпаднало основание исковете са предявени при наличие на правен интерес и са допустими. Доводите за недопустимост на исковете се отнасят до режима на отговорността, съответно до пасивната материалноправна легитимация на ответниците, респ. до основателността на исковете, но не и до тяхната допустимост, поради липса на право на иск и надлежен ответник по исковете.

На 03.12.2018г. между страните е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците Д.и, като продавачи обещали да продадат на ищеца – купувач собствения им недвижим имот в гр. Варна – ПИ с ид.

***, ведно с построената в него магазия срещу продажна цена в размер на 81000 лв., платима, както следва: 8000 лв. заплатени на 29.11.2018г. в брой от купувача на продавачите; 8000 лв. заплатени на 30.11.2018г. в брой от купувача на продавачите и 65 000 лв. платими от купувача на продавачите чрез банков кредит от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – Варна и след вписване на законна ипотека в полза на банката и 3 представяне на актуално удостоверение за липса на тежести. С подписване на договора продавачите се задължили да не извършват каквито и да било прехвърлителни сделки с правото на собственост или ограничени вещни права върху имота, като декларирали, че са единствени собственици на имота. С т. 6 от договора страните уговорили окончателният договор да бъде сключен в едномесечен срок от сключване на предварителния договор.

Видно от извлечение от АВп, обещаният с предварителния договор недвижим имот е продаден от ответниците Д.и на купувача „Хилс Билд“ ООД с договор за продажба, вписан в СВп – Варна на 20.12.2018г.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Въведеното от ищеца правопораждащо основание на оспорено вземане, сочи на иск за неоснователно обогатяване в хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която разпоредба който е получил нещо с оглед на отпаднало основание – развален с предявяване на исковата молба предварителен договор поради виновно неизпълнение на длъжниците – е длъжен да го върне. В хипотезата на третия фактически състав на чл. 55, ал.

1 от ЗЗД /разяснена в т. 1 от ПП на ВС № 1 от 28.05.1979г./ - основанието е съществувало при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. От момента на отпадане на основанието – ответникът дължи връщане на всичко, което е получил.

Установено е по делото, че в изпълнение на поето задължение по сключен между страните предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот в гр. Варна, ищецът – приемател към деня на сключване на предварителния договор – 03.12.2018г. заплатил на ответниците – обещатели в брой исковата сума от 16000 лв., като сбор от две плащания по 8000 лв., извършени съответно на 29.11.2018г. и на 30.11.2018г. Доколкото не е оспорен факта на сключване на договора между страните със съдържанието представено по делото, то оспорването на реалното плащане на исковата сума в брой на обещателите е неоснователно. В частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респ. получаване на част от продажната цена, предварителният договор има характер на разписка за плащане. Когато страните са удостоверили в договора, че цената е платена и получена от продавачите, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД.