Решение № 110 от 26.03.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. С., 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500620 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 77 от 09.05.2023 г. по гр. д. № 2017/2022 г. по описа на РС – Б. са отхвърлени предявените от П. И. П. срещу Е. И. В. обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК за изменение на постановените с решение № 70 от 06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. по описа на РС - Б. мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителите и издръжката на децата И. П. П.а и Д. П. П.. С решението П. И. П. е осъден да плати на Е. И. В. сумата от 820 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство по делото, а по сметка РС - Б. е осъден да плати сумата от 580 лв., представляваща деловодни разноски, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е обжалвано от бащата П. И. П. с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковете бъдат уважени.

Майката Е. И. В. е подала отговор на въззивната жалба, в който е 1 оспорила същата, като се иска потвърждаване на решението.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения:

С решение № 70/06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. по описа на РС - Б. бракът, сключен между П. И. П. и Е. И. В., е прекратен чрез развод по взаимно съгласие, като е потвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата И. П. П.а и Д. П. П. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти и той е осъден да плаща ежемесечна издръжка на децата.

В исковата молба бащата твърди, че обстоятелствата, при които са постановени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения с родителите и издръжката на децата са изменени, поради което иска изменение на тези мерки.

В първоинстанционното решение подробно са обсъдени всички доказателства по делото – както поотделно, така и в тяхната съвкупност, поради което въззивният съд не следва да ги обсъжда повторно. Следва да бъдат обсъдени само тези доказателства, въз основа на които въззивният съд прави различни изводи от тези на първоинстанционния съд, както и събраните във въззивното производство доказателства.

Изложените от ищеца нови обстоятелства, които според него налагат изменение на постановените мерки, са две - прекомерната строгост и взискателност на майката към децата, прераснала във вербална агресия, по конкретно в отправени към децата обиди, както и съжителството на майката с друг мъж - Д. С. М., чието присъствие в дома на майката ограничава жизненото пространство на децата, като в хода на делото са наведени и твърдения за това, че предвид характеристичните данни на Д. С. М. присъствието му в живота на децата би им се отразило негативно.

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че макар, според установеното по делото, майката в определени моменти да не се владее достатъчно и да има спорадични случаи, в които словесно засяга 2 децата (но не с конкретните цинични квалификации, изложени в исковата молба), изискванията, които тя поставя към децата, са градивни, целящи постепенно приучаване на децата към самостоятелност и усвояването от тях на повече умения. По отношение личността (подробно обсъдена в първоинстанционното решение) на мъжа, с когото майката е съжителствала, е прието, че предвид характеристичните му данни евентуалното му съжителстване с децата и дори негови евентуални посещения в дома на майката биха били смущаващи и криещи риск за децата, но с оглед раздялата на майката с него този риск е преодолян.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно доказателствата относно родителския капацитет и на двамата родители, приел е, че и двамата несъмнено притежават значим родителски капацитет, проявявали си и проявяват отговорност, загриженост и обич към двете си деца, като в същото време са допуснали и някои грешки като родители. Прието е, че макар поведението на майката да търпи основателни критики, същата е попригодна да налага необходимия на децата контрол, доколкото както постоянната критика, така и безусловната подкрепа и безкритичност към децата и отричане на собствените грешки не са в интерес на децата. Прието е също, че макар никой от двамата родители до момента да не е възпрепятствал режима на лични отношения с другия родител, бащата е задържал децата при себе си неправомерно, поради което рискът за отчуждаване с единия родител е по - голям, ако децата останат да живеят при баща си. Прието е още, че у бащата се наблюдават по - изразени негативни нагласи към майката, които дори несъзнавано могат да доведат до дискредитиране на нейния авторитет като родител и да бъдат вменени на децата (доколкото според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза в комуникацията между двамата родители бащата е укорителен към майката и коментира приятелската й среда като „отровна“, като вещото лице е заключило, че бащата прави опити да дискредитира майката като родител и да отчужди децата от нея).

Направен е от първоинстанционния съд решаващият извод, че не се установяват по делото обстоятелства, които да налагат промяна на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с родителите и издръжката на децата, за които двамата родители първоначално доброволно са се съгласили.

3

Въззивният съд не споделя този извод.

На първо място ново обстоятелство, имащо значение за преценката налице ли са основания за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с родителите и издръжката на децата, е връзката на майката с Д. С. М.. Безспорно всеки индивид има право на личен живот и търсене на лично щастие, поради което след развод всеки от съпрузите не само има право, но и е напълно нормално да създаде нова връзка. Когато бившите съпрузи са родители обаче, личният им живот и създадените от тях връзки неизбежно се отразяват и на децата, при което съдът, имайки задължението да защити по най-добрия начин интереса на децата, следва да отчете по какъв начин личният живот и връзките на всеки родител с нови партньори се отразяват на децата. Както правилно е прието от първоинстанционния съд, предвид обсъдените в първоинстанционното решение характеристични данни на Д. С. М., не само евентуалното му съжителстване с децата, но и дори негови евентуални посещения в дома на майката биха били смущаващи и криещи риск за децата. Неправилно обаче първоинстанционният съд е приел, че този риск е преодолян, изхождайки явно от обясненията на майката, дадени в о. с. з. на 06.04.2023 г., в следния смисъл: „….Лицето, с което бях във фактическо съжителство, не живее с мен към настоящия момент…. Той има много малко багаж у дома, предимно дрехи. Може да има тениска и чорапи, но личен багаж няма у дома. Той няма ключ от жилището ми, имал е ключ, но в момента няма ключ.“.

Тези обяснения, от една страна, не могат да бъдат ценени като доказателствено средство, тъй като установяват изгодни за страната факти (а законът придава на обясненията на страните стойност на доказателствено средство само когато страната установява неизгодни за себе си факти ). От друга страна, дори да бъдат ценени като доказателствено средство, от обясненията става ясно единствено, че майката вероятно (доколкото оставянето на негови лични вещи в дома й говори по-скоро за обратното) вече не съжителства фактически с Д. С. М., но не и че е прекратила изцяло връзката си с него. А от събраните във въззивното производство доказателства – разпит на свид. П., се установява, че връзката между майката и Д. С. М. и към момента не е прекратена (свидетелят установява, че от 2023 г. знае от общи с П. И. П. приятели, че Е. В. живее с мъж на име Д. С.;

4 свидетелят познава Д. С. като полицай в Б. и го е виждал заедно с Е. В. да се разхождат в П.; свидетелят не е посещавал дома на Е. В., но знае от други хора, че живеят заедно). При тези факти, дори Д. С. М. да не е вече във фактическо съжителство с Е. И. В., въззивният съд намира, че рискът от евентуални негови посещения в дома на майката и съответно контакт с децата, който би могъл да им се отрази негативно, не е преодолян, тъй като двамата продължават да поддържат връзка.

От не по-малко значение е и обстоятелството какви са чувствата на децата при контактите им с новия партньор на майка им, тъй като в случай на негативна нагласа на децата към него, дори тя да не е обективно оправдана, общуването с него не е в интерес на децата, ако им причинява дискомфорт.

Т. е. дори да не бе налице риск за децата от гледна точка на личността на Д.

С. М., то след като децата не се чувстват комфортно в негово присъствие, чувствата им, особено предвид тяхната възраст, не следва да бъдат игнорирани и да им се налага очакването незабавно да се адаптират към новата ситуация, при това толкова скоро след развода на родителите, травмата от който и сама по себе си очевидно не е преодоляна от децата. В случая се установява, че децата не се чувстват спокойни в присъствието на Д.

С. М., при това не поради излишна капризност. При изслушването си от съда детето Д. П. споделя, че винаги, когато се вижда с майка си, новият й мъж присъства. Детето иска да се вижда с майка си без него, тъй като този мъж го напряга с това, че вика, освен това е обиждал детето (но детето се срамува да повтори обидните думи) и понякога, макар да не му е посягал или да се е заканвал, е агресивен и това плаши детето. Детето е говорило с майка си за това, че иска да я вижда без да присъства новият й мъж, но тя държала той да присъства. При изслушването си от съда детето И. П.а споделя, че е имало случай, в който Д. С. М. обидил брат й, казвайки му, че не е достатъчно мъж, а по време на общата среща на семейството – двете деца и двамата родители, П.едена от психолога с цел изготвяне на заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, И. е споделила, че е чула как Д. С. М. обяснява на майка й, че тя (Ива) е манипулатор.

Въззивният съд споделя приетото от първоинстанционния съд (основано на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза), че децата имат запазена емоционална свързаност и с двамата родители, като успешно могат да съжителстват с всеки един от тях, както и 5 извода (основан на съвкупната преценка на доказателствата), че и двамата родители имат добър родителски капацитет и същевременно са проявявали и проявяват отговорност, загриженост и обич към двете си деца, като в същото време са допуснали и някои грешки като родители.

От заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза се установява обаче и това, че детето Д. П. е емоционално травмиран, затворен в себе си, плаче, отговаря на въпроси само с „да“ и „не“, психически е натоварен, с налични страхове е, с нисък за възрастта си интелект, но по психологически, а не по биологични причини (според обяснението на вещото лице в о. с. з. на 23.03.2023 г. ), социално занемарен е, с нарушена концентрация, а детето И. П.а е с повишена тревожност, висока невротичност, страхове, налице са дори патологични изяви, депресивни преживявания, които намират своето телесно отражение в чувство за отпадналост, умора, изчерпване, детето изпитва чувство за вина, в същото време търси зачитане на личния си авторитет, тъй като личността е още в процес на оформяне.

При тези факти - запазена емоционална свързаност на децата и с двамата родители и недобро психологическо състояние на децата въззивният съд намира, че решаващ фактор от гледна точка интереса на децата е обстоятелството при кого от родителите децата се чувстват поспокойни, тъй като и на двете деца са необходими спокойствие и чувство за сигурност, за да преодолеят психологическите си травми.