Решение № 263 от 20.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330116585 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. А. Д. против „София Комерс Кредит Груп“ АД, с която е поискано от съда да признае за недействителен Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ........... сключен м е ж д у ищцата (кредитополучател) и ответника (кредитодател) поради противоречие със ЗПК. При условие че отхвърли този иск, се иска от съда, да признае за недействителена клаузата на чл. 7 от договора като противоречаща и заобикаляща закона.

В исковата молба на В. Д. се твърди, че н а ......... между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски микрокредит от разС.ие в съответствие със ЗПФУР. Съгласно договора кредиторът предоставя на потребителя кредит от разС.ие в размер на 1700 лева, за срок от 12 месеца, при 52.68% фиксирана годишна лихва, 0.1443% лихва на ден и годишен процент на разходите 67.46%, като общата сума за погасяване е в размер на 2223.12 лева. Съгласно чл. 5 от договора при просрочие в заплащането на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на кредитора законна лихва за забава върху просрочената сума. Съгласно чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му, потребителят се задължава да осигури на кредитора обезпечение от един или двама поръчители, които следва да отговарят на съотоветно посочени изисквания, а ако не стори това, то следва да заплати неустойка по чл. 7. Твърди се, че договорът е недействителен на 1 основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, понеже неустойката следвало да се включи в ГПР, а не била включена. Ако се включела – той щял да надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Самата неустоечна клауза била недействителна на собствено основание – излизала извън присъщите си функции, понеже целяла допълнително оскъпяване на кредита, а не обезщетяване и обезпечаване на вреди.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Признава се предявеният от В. Д. евентуален иск за недействителност на клаузата за неустойка. Оспорва твърденията за недействителност на целия договор за кредит. Счита, че договорът за кредит и клаузата за възнаградителна лихва са действителни.

Излага доводи. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът „София Комерс Кредит Груп“ АД предявява насрещни искове за осъждане на В. Д. да му заплати сумата от 1 580,40 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски микрокредит от разС.ие от 11.10.2023г., ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 64,70 лева, представляваща изискуема договорна лихва, дължима за вноска №.... по погасителния план с падежна дата 11.01.2024г. включително, заедно с дължимата законна лихва за забава до окончателното изплащане на вземането.

В условие на евентуалност, иска да се приложи чл. 23 от ЗПК и да бъде осъдена В. Д. да му заплати сумата от 1 436,00 лева, представляваща остатък от изискуема главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.

В насрещната искова молба се твърди, че страните сключили Договор за потребителски микрокредит от разС.ие. По силата на същия договор „София Комерс Кредит Груп“ АД предоставило в заем гореописаните суми при гореописаните условия. За погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит, В. Д. заплатила на дружеството сума в общ размер на 264,00 лева на 22.11.2023 г. С платената сума били погасени 119,60 лева главница и 144,40 лева договорна лихва, която сума представлявала пълно погасяване на вноска №........с падеж ......... и част от вноска № .... с падеж .......... от погасителния план към договора. От вноска №........ с падеж ......... останала непогасена главница в размер на 106,52 лева. В. Д. не била заплатила нищо повече, поради което на основание чл. 9 от договора се прави изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с насрещната искова молба.

Така ответницата по насрещния иск Д. трябвало да заплати на дружеството 1580,40 лева предсрочно изискуема главница и 64,70 лв. договорна лихва за вноска от №......... по погасителния план (с падежна дата 11.01.2024 г.). Ако пък се приемело, че договорът е недействителен, то при условията на евентуалност, при приложение на чл. 23 от ЗПК, потребителят трябвало да плати сумата от 1436,00 лв., представляваща остатък от главница, получена от ответника без основание.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по насрещния иск не е подала писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото не са спорни обстоятелствата, че на ........ между В. Д. и „София Комерс Кредит Груп“ АД е сключен договор за потребителски микрокредит от разС.ие в съответствие със ЗПФУР, по силата на който дружеството е предоставило на физическото лице потребителски кредит в размер на 1700 лева, за срок от 12 месеца, при 52,68% фиксирана годишна лихва, 0,1443% лихва на ден и годишен процент на разходите 67.46%, както и че договорът включва следните клаузи: чл. 5 – при просрочие в заплащането на някоя от погасителните вноски, потребителят дължи на кредитора законна лихва за забава върху просрочената сума; и чл. 6 – в тридневен срок от сключване на настоящия договор, потребителят се задължава да осигури на кредитора обезпечение от един или двама поръчители, които следва да отговарят на съответно посочени изисквания, а ако не стори това, то следва да заплати неустойка по чл. 7 в размер на 919,08 лева. Тези обстоятелства документално се установяват и от представените писмени доказателства – договор за кредит с инкорпориран в същия погасителен план, информация за сключения договор за кредит, предоставяна на потребители, ОУ.

В чл. 7 от 7 е предвидено задължението, уговорено като неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 6 на потребителя да предостави обезпечение, да се заплаща на равни вноски, ведно с погасителните такива по кредита.

По делото е изготвено и прието заключение, изготвено от вещо лице – с......., от което се установява, че неустойката не е включена при изчисляване на посочения в договора за кредит размер на ГПР, а ако това бъде направено, той ще възлезе на 248,26 %. Вещото лице посочва, че ищцата е заплатила на ответника по процесния договор за кредит парична сума в размер на 264 лева, с която били извършени съответни частични погашения на главницата и лихвата по кредита. При отговора си на трети въпрос вещото лице е взело предвид извършените от кредитора погашения по пера на дълга и е приспаднало от главницата по кредита (1700 лева) не цялата платена от потребителя сума в размер на 264 лева, а единствено 119,60 лева, които кредиторът е отнесъл към това перо.

По иска за недействителност на договора, респ. на негова клауза:

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности; липсват данни да действало с оглед 3 на професионалната си дейност. Потребителят В. Д. се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителката следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от няколко лимитативно изброени варианта на обезпечение – поръчителство от едно или две физически лица. Необходимо е не само това, а и избраните за поръчители физически лица да отговарят на множество високи изисквания (чл. 6, б. „а“ и „б“ от договора за кредит). Предвид изложеното, явно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед сравнително ниския размер на отпуснатата сума – 1700 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за финансовата институция–кредитор е предвидимо и очаквано.

Правната теория и съдебната практика единодушно приемат, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл. 7 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително плащане в полза на кредитодателя. То оскъпява кредита и е следвало да се включи в ГПР. Това не е сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР (67,46 %) не отговаря на действителния (248,26 %). Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Изложеното води до извод за недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

Предявеният от Д. главен иск е основателен и като такъв следва да се уважи. При това положение, не следва да се се разглежда от тази инстанция предявеният евентуален иск.

По насрещните искове:

Главният иск, предявен от „София Комерс Кредит Груп“ АД, за заплащане на главница и възнаградителна лихва е на договорно основание.

Установи се, че договорът за потребителски кредит, който според насрещния ищец съставлява основанието на претенцията му, изначално не е произвел действие между страните, тъй като е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Този иск, следователно следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Евентуалният иск, предявен от дружеството, е на извъндоговорно 4 основание – то желае на основание чл. 23 от ЗПК потребителят да бъде осъден да му заплати остатъка от главницата (чистата стойност на кредита), неплатен към приключване на съдебното дирене.

Съгласно чл. 23 от ЗПК при установена недействителност на договора за потребителски кредит в предвидените в чл. 22 от ЗПК хипотези, кредитът се счита освободен от лихви и такси – потребителят дължи да върне само чистата му стойност. Както се посочи по-горе, налице е предвидената предпоставка за приложението на чл. 23 от ЗПК, следователно ответницата по насрещния евентуален иск Д. следва да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД именно чистата стойност по кредита. Искът е доказан в своето основание и следва да се премине към установяване на неговия размер.

По делото се установява, че ............ Д. е заплатила на дружествотонасрещен ищец парична сума в размер на 264 лева. Не се кредитира отговорът на вещото лице-счетоводител за размера на остатъчната стойност от главницата – „чистата стойност“ по кредита, платима от потребителката. Това е така, понеже не е било от компетентността на вещото лице да съобразява евентуална недействителност на договора за кредит, при която за да се достигне до правилен отговор на този въпрос от размера на отпусната сума следва да се приспадне не само онова, което сам кредиторът е отнесъл по перо „главница“, а всичко, заплатено от кредитополучателя. С прости математически изчисления, като взе предвид разпоредбата на чл. 162 от ГПК, съдът опеделя, че размерът на сумата, която подлежи на заплащане от ... Д. в полза на „София Комерс Кредит Груп“ АД на основание чл. 23 от ЗПК, е 1436 лева (1700 лв. (отпуснатата сума) – 264 лв. (платеното от потребителя) = 1436 лв. (дължим от потребителя остатък от чистата стойност по кредита)). Това е размерът на търсената от насрещния ищец сума, поради което на искът на извъндоговорно основание следва да бъде уважен в цялост.