Решение № 106 от 15.04.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Смолян, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100046 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „***“ ЕООД, представлявано от *** срещу А. Ю. К..

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи като погасена чрез прихващане сумата от 7 926,87 лв., за която е издаден изпълнителен лист № 23017/11.08.2023 г. по гр.д. № 18/2020 на ОС - Смолян, за която е образувано изп.д. № 1061/2023 по описа на ЧСИ с рег. № 911 на КЧСИ.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава иска, се свеждат до следното:

С влязло в сила Решение по арбитражно дело № 6/2017 г. на Арбитражен съд при БСК, ***, ЕГН ********** е осъден да заплати на молителя „***” ЕООД сумата от 192 000 лева, както и съдебни разноски, за което е издаден изпълнителен лист. С така издадения изпълнителен титул „***” ЕООД е образувал изп. дело № 491/ 2022 г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие - Окръжен съд Смолян.

След постановяването на Решението по арбитражното дело е установено, че *** се е разпоредил с всички притежавани от него недвижими имоти, с оглед на което били заведени няколко дела с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване сделките за относителни недействителни спрямо ищеца, като по три от тях - гр. дело № 252/2020 г. - PC Златоград, гр. дело № 31/2021 г. PC - Златоград и гр. дело № 7/2021 г. PC - Златоград исковете били уважени и има постановени влезли в сила Решения, а друго едно все още е висящо пред ВКС.

С Решение № 21053/02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 18/2020 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, образувано със същия предмет, предявеният иск с правно основание 1 чл. 135 ЗЗД срещу *** и *** бил уважен.

С въззивно Решение № 105/20.12.2021 г. на Апелативен съд — Пловдив е отменено Решение № 21053/02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 18/2020 г. по описа на Окръжен съд - Смолян, с което е обявен за относително недействителен спрямо „***“ ЕООД договор от 05.10.2017 г., изповядан с нот. акт, по силата на който *** продава на *** по 1/2 ид. части от недвижимите имоти - предмет на сделката. С оглед изхода на делото, „***“ ЕООД е осъден да заплати на ***, ЕГН ********** разноски за двете инстанции в размер на 7926, 87 лв. Решението е обжалвано пред Върховен касационен съд, като е образувано гр. дело № 641/2022 г. С Определение № 50525 от дата 25.07.2023 г. производството по делото не е допуснато до касационно обжалвано, като Решението на Апелативен съд - Пловдив е влязло в сила.

На дата 07.08.2023 г. чрез ЧСИ *** е връчено на *** уведомление за прихващане от „***“ ЕООД, в което се заявява, че дължимите разноски на *** в размер на 7926, 87 лв. се прихващат със вземането на „***“ ЕООД срещу *** по изп. дело № 491/2022 г. по описа на ЧСИ ***, с район на действие Окръжен съд - Смолян.

На 09.08.2023 г. на имейл адрес [email protected], ищецът е получил уведомление за цесия от ***, с което го уведомява, че вземането за разноски в размер на 7926, 87 лв. е прехвърлено на А. Ю. К., ЕГН **********. Въпреки извършеното по-рано прихващане, лицето ***, ЕГН: ********** се е снабдил с изп. лист за присъдените разноски и е прехвърлил вземането си на лицето А. Ю. К., ЕГН **********, като последният е образувал изп. дело № 1061/2023 г. по описа на ЧСИ *** с peг. № 911 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пловдив.

Счита, че с оглед направеното прихващане, „***“ ЕООД е погасило задължението си към ***.

Към момента по изп. дело № 1061/2023 г. по описа на ЧСИ *** с peг. № 911 на КЧСИ с взискател А. Ю. Карев /цесионер/ е наложен запор на банковите сметки на ищеца, като банката е превела сумата по сметка на ЧСИ, но поради спиране на изпълнението с обезпечителна заповед, сумата не е разпределена към взискател.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на деловодните разноски.

Излага съображения за неоснователност на иска, свеждащи се до следното:

С Договор за цесия от 25.07.2023 г. ***, ЕГН **********, е прехвърлил на ответника А. Ю. К., ЕГН **********, вземането си спрямо „***“ ЕООД, с ЕИК ***, произтичащо от влязло в сила Решение № 105/20.12.2021 г. по в.гр.д.№ 576/2021 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, 2-ри граждански състав, а именно - присъдени съдебни разноски в размер на 7 926.87 лева.

С Уведомление за извършена цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът ***, ЕГН **********, е уведомил по куриер (а не както се сочи в исковата молба - по електронна поща) длъжника „***“ ЕООД, с ЕИК ***, за извършената цесия, като съобщението е 2 получено от последния на 09.08.2023 г.

Със Съобщение изх. № 8540/14.08.2023 г. по Молба вх. № 07530/14.08.2023 г. по описа на ЧСИ *** - № *** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд гр.Смолян, на ***, ЕГН **********, е връчено Уведомление за прихващане на парични суми, с което „***“ ЕООД, ЕИК ***, го уведомява, че прихваща вземането му, произтичащо от влязло в сила Решение № 105/20.12.2021 г. по в.гр.д. № 576/2021 г. по описа на Апелативен съд-гр.

Пловдив, 2-ри граждански състав, в размер на 7926.87 лева със задълженията му към „***“ ЕООД, ЕИК ***, по изп.д. № 491/2022 г. по описа на ЧСИ *** - № *** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд-гр.Смолян.

В тази връзка представеното с исковата молба Съобщение изх. № 8187/07.08.2023 г. по описа на ЧСИ *** - № *** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд- гр. Смолян, респ. изпратеното с него Уведомление за прихващане на парични суми, не е получено от цедента ***, ЕГН **********. В противен случай едва ли ищецът би изпращал до него два пъти документи с едно и също съдържание.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо считано от 09.08.2023 г. цедентът ***, ЕГН **********, валидно е прехвърлил на ответника вземането си спрямо „***“ ЕООД, с ЕИК ***, в размер на 7 926.87 лева. Следователно целеният правен резултат с извършеното от ищеца прихващане - прихващане на вземането на ***, ЕГН **********, срещу „***“ ЕООД, с ЕИК ***, в размер на 7926.87 лева със задълженията му към „***“ ЕООД, с ЕИК ***, по изп.д.№ 491/2022г. по описа на ЧСИ *** - № *** в КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд-гр.Смолян, не е настъпил, тъй като към този момент титуляр на вземането на ***, ЕГН **********, вече е бил ответникът.

Последното от своя страна е дало право на ответника да образува срещу ищеца „***“ ЕООД изп.д.№ 1061/2023г. по описа на ЧСИ *** - № 911 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-гр.Пловдив.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен по съображенията изложени в писмената защита.

Ответникът не се явява и не се представлява, пълномощникът адв. К. моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена служебна справка в електронните страници на АС – Пловдив и ВКС съдът установи, че с решение № 105/20.12.2021 г. по в.гр.д. № 576/2021 г. е отменено решение № 21053/02.08.2021 г., постановено по гр.д. № 18/2020 г. по описа на ОС – Смолян, с което е обявен за относително недействителен спрямо „***“ ЕООД договор от 05.10.2017 г., изповядан с нотариален акт по нотариално дело № 192/2017 г. по описа на нотариус ***, по силата на който *** е прехвърлил на трето лице по 1/2 ид. ч. от недвижими имоти, 3 придобити в режим на СИО и вместо това е постановено решение, с което са отхвърлени исковете. „***“ ЕООД е осъдено да заплати на *** сумата от 7 926.87 (седем хиляди деветстотин двадесет и шест лева и 87 стотинки), представляваща разноски пред двете инстанции, съобразно представените списъци с разноските и доказателствата за извършването. С определение № 50525/27.07.2023 г. по т.д. № 641/2022 на ВКС, ТК, I т.о. въззивното решение не е допуснато до касационен контрол, с което и решението на ПАС е влязло в сила на 27.07.2023 г.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение на ПАС, по гр.д. № 18/2020 по описа на ОС – Смолян е издаден изпълнителен лист № 23017/11.08.2023 г., с който е осъдено „***“ ЕООД да заплати на ***, ЕГН ********** сумата от 7 926,87 лв. – деловодни разноски за първоинстанционен и въззивен съд.

Пред ЧСИ с рег. № *** по РКЧСИ *** е образувано изп.д. № 491/2022 от взискателя „***“ ЕООД срещу длъжника *** по изпълнителен лист, издаден по ч.търг.д. № 99/2018 г. на ОС – Смолян въз основа на влязло в сила решение на Арбитражния съд при БСК по арб.д. № 6/2017 г., за сумите: 192 000 лв. главница, 125 715,09 лв. законна лихва за периода 06.06.2017 – 27.09.2023 г. и 10 790 лв. разноски по делото.

На 03.08.2023 г. „***“ ЕООД е извършило извънсъдебно прихващане на сумата от 7 926,87 лв. - присъдените разноски по в.гр.д. № 576/2021 г. на ПАС в полза на *** със задължението на *** към дружеството по изп.д. № 491/2022 на ЧСИ ***. Уведомлението за извършеното прихващане е връчено на *** лично на 07.08.2023 г. чрез съобщение на ЧСИ *** от 07.08.2023 г..

*** е изпратил уведомление до „***“ ЕООД по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършена цесия от 25.07.2023 г. на вземането на *** срещу „***“ ЕООД в размер на 7 926,87 лв. – съдебните разноски, присъдени с решението на ПАС по в.гр.д. № 576/2021 г., в полза на цесионера А.

Ю. К..

Уведомлението е изпратено с куриер на „Спиди“ АД на 08.08.2023 г. и е връчено на „***“ ЕООД на 09.08.2023 г.

Във връзка с полученото уведомление на 09.08.2023 г. за цесията между *** и А. К., на 09.08.2023 г. „***“ ЕООД е изразило несъгласието си за прехвърляне на вземането и отново е заявило, че прави прихващане между присъдената в полза на *** сума от 7 926,87 лв. със задължението му към „***“ ЕООД по изп.д. № 491/2022 на ЧСИ *** в размер на сумата от 100 000 лв..

С молба от 09.08.2023 г. е поискано ЧСИ *** да връчи това уведомление на ***, входирано на 14.08.2023 г., за което от ЧСИ е направено писмено съобщение до *** на 14.08.2023 г., връчено на адресата на 21.08.2023 г.

Въз основа на изпълнителния лист, издаден от ОС – Смолян по гр.д. № 18/2020 г., въз основа на влязлото в сила решение на ПАС, цесионерът А. Ю. К. е образувал пред ЧСИ *** с рег. № 911 по РКЧСИ изп.д. № 1061/2023.

На 15.09.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „***“ 4

ЕООД за доброволно плащане в двуседмичен срок на сумата от 7 926,87 лв. – присъдени разноски, 1 080 лв. разноски по изпълнителното дело и 1 169,66 лв. такси по тарифата към ЗЧСИ, с която длъжникът е уведомен, че е наложен запор на средствата по сметките му в банка „Прокредит банк България“ ЕАД до размера на вземането.

Поради спиране на изпълнението по изп.д. № 1061/2023 г. на ЧСИ ***, не е разпределена запорираната сума към взискателя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва вземанията по изпълнителното основание-изпълнителен лист от 11.08.2023 г., издаден по гр.д.№ 18/2020 г. по описа на Окръжен съд –Смолян, за събирането на което е предприето принудително изпълнение срещу ищеца по изп.д. № 1061/2023 г. по описа на ЧСИ - ***.

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. Искът по чл. 439 от ГПК е средство за защита на длъжника срещу принудително изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на присъдените разноски по решението на П АС като се позова на факти -погасяване по давност, плащане, прихващане и др., настъпили след приключване на съдебното дирене в производството на ПАС. В случая с предявения иск ищецът-длъжник „***“ ЕООД по изпълнителното дело оспорва съществуването на правото на принудително изпълнение в полза на взискателя А. К. поради погасяване чрез прихващане.