Решение № 2493 от 20.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. София, 20.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110124431 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД .

Предявен е иск правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „ФИРМА“ЕАД срещу ЗАД „ФИРМА“АД за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и разходи за определянето му в общ размер на 306,74лева, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 1127,02лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 835,28 лева.Поради изложеното претендиране за осъждане на ответника да му заплати остатъка в размер на 306,74лева – незаплатено застрахователно обезщетение за щета № 44012132128619 по застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № 440221213012560 от 17.06.21г., във връзка с настъпило на 23.09.21г. ПТП , заедно със законна лихва от датата на исковата молба.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло 1 регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В случая посочените предпоставки са налице.

С определението от 04.10.2022 г. всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Обявено е за безспорно също така , че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер на 15лева, както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 835,28лева за погасяване на регресния дълг. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като деликвентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

2

В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без овехтяване възлиза на 1132,80 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането. Ответникът е погасил 835,28 лева от дълга /който факт е обявен за безспорен с определението по чл. 140 ГПК/. Ето защо искът за непогасения остатък в размер на 306,74 лева следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 585 лева /за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ФИРМА“АД , ЕИК ****** да заплати на „ ФИРМА“ ЕАД , ЕИК ***** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 306,74 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Сеат Леон“ с рег. № ***** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.09.2021 г., в гр. София, заедно със законната лихва от 10.05.2022 г. до погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ФИРМА“АД , ЕИК ****** да заплати на „ ФИРМА“ ЕАД , ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 585 лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3