Решение № 412 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Н. Б. като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200872 по описа за 2023 година Касационното производство, по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано по саморъчна жалба на подсъдимия С. В. и самостоятелна такава на защитника а. В., против въззивно решение № 121/10.07.2023 г., постановено по внохд № 235/2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

В жалбите са наведени трите касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от двете предходни инстанции при анализа и оценката на доказателствения материал по делото, като постановените съдебни актове почиват на предположения, тъй като драстично е занижен установения в съдебната практика стандарт за доказване. Според защитника разпитите на пострадалата са проведени незаконосъобразно - пред по-нисък по степен първоинстанционен съд, без на малолетната свидетелка да е разяснено правото по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства, още повече че в тях се наблюдават фрагментарни, неясни и противоречиви изявления, като конкретните деяния срещу половата й неприкосновеност не са индивидуализирани по време, място и начин на извършване. Този, характеризиран по-скоро като „белетристичен“, а не „юридически“ подход, залегнал в основата на обвинителния акт, в който са посочени 38 отделни акта на блудство и 4 акта на изнасилване е възпроизведен по недопустим начин в съдебните актове, като направените правни изводи били винаги в полза на 1 обвинителната теза и във вреда на подсъдимия. Без необходимото внимание са анализирани първоначалните обяснения на В., в които е направил самопризнания, въпреки че е бил заплашван, малтретиран и подведен, без да му е предоставена възможност да организира защитата си чрез адвокат по негов избор. Въззивният съд неправилно отказал да преразпита пострадалата или да изиска и да изгледа направения запис на проведения в т.нар. „синя стая“ разпит на дъщерята на подсъдимия. Тези пропуски са нарушили правото му да получи справедлив процес, като същевременно е нарушено и изискването за разглеждането и решаването на делото в разумен срок.

Посочено е, че в наличния доказателствен материал няма данни да е осъществен от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.155б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като неправилно престъпленията по чл.149 и чл.152 от НК са квалифицирани като „особено тежък случай“, въпреки ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, изведена от изцяло положителните данни за личността му.

Претендираната явна несправедливост на наказанието е заявена като следствие от неправилната квалификация на деянията по обвиненията за блудство и изнасилване, както и че целите на генералната и на специалната превенция не налагали прилагането на наказателна репресия с такъв голям интензитет. По отношение на предявените граждански искове се твърди, че са приети незаконосъобразно и някак си с лека ръка са определени присъдените размери на обезщетенията, които са абсолютно непосилни за подсъдимия.

При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатите му обвинения и да се отхвърлят предявените граждански искове, делото да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения или да се измени решението, като се намали размера на наложеното наказание и на присъдените обезщетения.

В съдебно заседание подсъдимият С. В. и защитникът адв. В. поддържат жалбите и настояват те да се уважат по изложените в тях съображения.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и счита, че въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Частният обвинител и граждански ищец С. С. В.а, лично и със съгласието на нейната майка Н. И. не се явяват, редовно призовани.

Повереникът адв.Ж. Б. счита, че предходните инстанции правилно са достигнали до извода за доказаност на извършените престъпления, поради което пледира за оставянето в сила на въззивното решение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

2

Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

След отмяна с решение № 27/24.06.2021 г. по внохд № 243/2021 г. по описа на АС - Пловдив на първоинстанционната осъдителна присъда № 260010/22.03.2021 г. по нохд № 149/2020 г. на ОС - Стара Загора и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, с присъда № 7/01.03.2022 г. по нохд № 2304/2021 г. подсъдимият С. И. В. е признат за виновен в това, че в дома си в село *****, общ.*****, обл.*****:

- на неустановена дата през всеки месец в периода м. май 2016 г. до м.ноември 2018 г., с изключение на м.януари и февруари 2018 г., при условията на продължавано престъпление, чрез използване на положение на надзор и чрез употреба на сила и заплашване, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 годишна възраст С. В.а /родена на ***** г./, като блудството представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.4 вр. с ал.2, т.1 и т.4 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода.

- на неустановена дата през всеки месец в периода м. декември 2018 г. до 03.03.2019 г., при условията на продължавано престъпление осъществил е общо четири деяния, се е съвкупил с лице от женски пол - със своята низходяща сродница - ненавършилата 14 години С. В.а /родена на ***** г./, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152, ал.4, т.1 и т.4 вр. с ал.2, т.2 вр. с ал.1, т.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на четиринадесет години лишаване от свобода.

- на неустановена дата от всеки месец в периода м. май 2016 г. до 03.03.2019 г., при условията на продължавано престъпление, е склонявал ненавършилата 14 - годишна възраст С. В.а /родена на ***** г./, пускайки й порнографски филми да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол, чрез използване на положение на надзор, поради което и на основание чл.155б, ал.2, т.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК на В. е наложено едно общо найтежко наказание от четиринадесет години лишаване от свобода, което съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „А” от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.59 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане на подсъдимия, считано от 12.07.2019 г. до привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата със съгласието на нейната майка обезщетение за причинените й неимуществени вреди: сумата от по 30 000 лв. за престъплението по чл.149, ал.5 от НК и по 3 чл.152, ал.4 от НК, както 2 000 лв. от престъплението по чл.155, ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, както и 1 200 лв. - разноски по производството.

В тежест на В. са възложени и направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 2 678 лв., както и 2 480 лв., дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове.

По жалба на подсъдимия и на защитника срещу осъдителната част на присъдата е образувано внохд № 235/2022 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло втората първоинстанционна присъда, като подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати по сметка на съда допълнително 640 лв. разноски по производството.

Прочитът на подадените от подсъдимия и от защитника касационни жалби сочат на идентичност на направените в тях възражения и на изложените в тяхна подкрепа доводи, което позволява съвместното им обсъждане и даване на отговори на направените оплаквания. Същевременно следва да се посочи, че голяма част от възраженията на подсъдимия не са съобразени със специфичните изисквания относно съдържанието на жалбата във връзка с обхвата и пределите на касационната проверка и възможността на настоящата инстанция да упражни правомощията си. В този смисъл бланкетно заявеното несъгласие с възприетата от контролирания съд фактическа обстановка и направеният опит за собствена интерпретация на доказателствените източници се доближават до възражения за необоснованост на съдебния акт, което не съставлява самостоятелно касационно основание и не подлежи на обсъждане в настоящото производство. В касационното производство няма как да бъде обект на коментар и изразеното от подсъдимия недоволство от защитавалите го последователно до момента като служебен защитник адв.Г. и лично упълномощените от него адв.Н. и адв.Н.. Останалите възражения - срещу доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции, следва да бъдат обсъдени преди останалите, доколкото евентуалната им основателност би компрометирала изводите по фактите, а това не би позволило проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието.

При утвърждаване на правилността на втората първоинстанционна присъда, въззивният съд се е позовал не само на събраните доказателства в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, но допълнително е допуснал до разпит майката на подсъдимия, включително и прекия ръководител /началник - група към РУ на МВР - Казанлък/ на полицейския служител, извършил проверката след постъпилото оплакване, изслушал е вещите лица, изготвили комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата, изискал е цялата документация във връзка със задържането на подсъдимия, като е извършил собствен 4 доказателствен анализ и е дал надлежни отговори на направените във въззивните жалби възражения, които между впрочем в преобладаващата им част са идентични с направените и пред касационната инстанция.

Действително в основата на възприетите от предходните инстанции фактически положения по делото е поставено заявеното от пострадалата, без да е установена причина, която да я мотивира да дава неверни показания срещу биологичния й баща, уличаващи го в извършването на тежки престъпления против половата неприкосновеност. Следва да се подчертае, че показанията на дъщерята на подсъдимия относно извършените спрямо нея сексуални посегателства в продължение на две години и половина са не само последователни и непротиворечиви, но еднопосочни и устойчиви във времето - от досъдебното производство, когато тя е била малолетна, до втората първа инстанция, когато вече е навършила 14 - години. Действително първият разпит на св. С. В.а на досъдебното производство от 12.07.2019 г. е проведен пред съдия от районен съд, т.е. пред по-нисък по степен първоинстанционен съд, но това е станало преди изобщо баща й да е бил привлечен като обвиняем, а още по-малко да е конкретизирана правната квалификация на деянията, с оглед спазването на правилата по чл.35 от НПК за родовата подсъдност. При последващия разпит на пострадалата в качеството й на свидетел на 30.08.2019 г. стриктно са спазени изискванията на чл.223 от НПК, като в присъствието на В. и на защитника му, изрично й е разяснено правото по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства, поради родствената й връзка с обвиняемия, от което тя не се възползвала, включително и в съдебната фаза на процеса. При втория разпит пред съдия на досъдебното производство е осигурена възможността на обвиняемия и на защитника му да участват в провеждането му и те са присъствали четиридесет минути, като двадесет и пет минути преди неговото приключване, упълномощеният към този процесуален момент защитник адв.Н. е напуснал, като е обяснил че има друг ангажимент, следствие на което обвиняемият отказал да подпише протокола, защото не бил съгласен, с това което казва свидетеля. Продължаването на разпита в отсъствието на защитника, дори и да е нарушение, не би могло да бъде ценено като съществено. При това положение няма как да се възприеме застъпеното в жалбата възражение, че след като обвиняемият е останал без професионална защита не е знаел как адекватно да формулира своите забележки. Настоящият състав намира, че в случая е осигурена изискуемата от закона възможност за присъствието на обвиняемия и неговия защитник, а напускането на последния представлява несполучлив опит за блокиране дейността на разследващия орган по събирането на дадени гласни доказателства, който не е довел до накърняване правото на защита на подсъдимия. В допълнение следва само да се отбележи, че в съдебно заседание на 22.11.2021 г., след като свидетелката е заявила, че не иска да разказва всичко отново, от което прозира стремежа й да се дистанцира от събитията и да не се връща към тях, показанията й от досъдебното пред съдия и от съдебното производство пред първия първоинстанционен съд са прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото, на основание чл.281, ал.1, т.2 и т.6 от НПК, които тя изцяло е потвърдила. На 5 страните, сред които подсъдимият и тогавашният упълномощен защитник адв.М., е предоставена възможността да зададат директно въпросите си към нея и те са положили съответното процесуално усърдие за това, след което всички са декларирали, че нямат повече въпроси. В този смисъл горепосочените показания на свидетелката, независимо в коя фаза на процеса са дадени, представляват годни доказателствени източници, въз основа на които е допустимо и могат да се правят изводи по фактите, като с основание въззивният съд е отказал да уважи искането на защитата за пореден разпит на вече навършилото шестнадесет години момиче.