Решение № 537 от 13.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Перник, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря С. ИЛ. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720100672 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Г. С., с ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Л.“ № */*/** чрез адв. Н. Ц. от САК, срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ , с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от 2494,94 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 555,01 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.06.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1583 от 07.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д.

№ 1407/2015 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., поради погасяване на сумите по давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д.

№ 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 22.06.2015 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 1407/2015 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. по молба на ответното дружество депозирана на 29.09.2015 г. Същото било депозирало и втора молба за присъединяване на изп.д. № 48/2012 г. по описа на същия ЧСИ.

По изпълнителното дело били извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника на 19.10.2015 г., била му изпратена ПДИ, били изпратени запорни 1 съобщения на 27.10.2015 г. и му бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 10.12.2015 г. Последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 10.12.2015 г., когато бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Производството било перемирано по силата на закона на 11.12.2017 г. независимо, че не било прекратено от ЧСИ. Не били извършвани други изпълнителни действия по делото годни да прекъснат давността в продължение на пет години. Вземанията обективирани в процесния изпълнителен лист били недължими, тъй като се били погасили по давност. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по давност , както и относно приложимостта на тригодишната погасителна давност, като дори и да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Били изминали пет години от последното валидно изпълнително действие, което било извършено на 10.12.2015 г. чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. По изпълнителното делото било извършено плащане в общ размер на 750 лв., като последната удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца била извършена на 15.01.2019 г. Със събраната сума били погасени таксите на ЧСИ , както и част от законната лихва върху главницата и били останали непогасени главницата и мораторната лихва предмет на настоящия иск. Развиват се съображения относно неприложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли съдът да не постановява решение при признание на иска от ответника. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. Същият заявява, че на основание чл. 237 ГПК признава иска и моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, тъй като дружеството не било дало с поведението си повод за завеждане на делото. Не оспорва, че ищецът има задължения към дружеството за посочената в исковата молба стойност и период. Не оспорва, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие по процесното изпълнително дело е било извършено през 2019 г. Делото било перемирано, тъй като по него нямало предприети изпълнителни действия. Не били дали повод за образуване на настоящото производство, тъй като не били предприемали нови изпълнителни действия срещу длъжника. Прави възражение при условие на евентуалност относно размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С оглед становището на ответника, че признава иска, съдът с определението си по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни между страните следните обстоятелства- Ищецът има задължения към дружеството за посочената в исковата молба стойност и период, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1407/2015 г. по описа на ЧСИ Ст. Б.. Последното валидно изпълнително действие, което било извършено по изп.д. № 1407/2015 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е било извършено на 10.12.2015 г. чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Претендираните от ищеца суми са били погасени с изтичане на петгодишната погасителна давност към датата на подаване на исковата молба- 07.02.2024 г. Съдът със същото определение е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва: В доказателствена тежест на ответника е доказване на всички предпоставки на отричаните от ищеца вземания, т. е. фактите, от които произтичат.

Ответникът следва да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок. Ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяване на установителните искове, т. е. следва да се докаже, че ответникът претендира процесните вземания (наличието на правен спор). Следва да докаже настъпването на нови факти след приключване на съдебното дирене по което е било издадено изпълнителното основание и образувано висящо изпълнително производство по отношение на претендираните вземания. Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

2

В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява лично, а се представлява от процесуалният си представител по пълномощие адв. Н. Ц., който моли съдът да уважи предявения иск като основателен и доказан и да не се постановява решение по реда на чл.

237 ГПК при признание на иска, както и излага съображения относно неприложимостта на чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира сторените по делото разноски и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание не се представлява. В деловодството на съда на 11.06.2024 г. е постъпило становище от юрисконсулт С., която моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска по чл. 237 ГПК и да приложи чл. 78, ал.2 ГПК като им присъди сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, тъй като към момента е налице висящо изпълнително производство по изп.д. № 1407/2015 г. на ЧСИ С. Б. поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Не се спори между страните, че по отношение на ищцата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК№ 1583 от 07.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС за сумата от 2494,94 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 555,01 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.06.2015 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1583 от 07.04.2015 г. по ч.гр.д. № 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са претендирани по изп.д. № 1407/2015 г. по описа на ЧСИ Ст. Б..

След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2104/2015 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 22.06.2015 г. За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 1407/2015 г. по описа на ЧСИ С. Б. по молба на ответното дружество депозирана на 29.09.2015 г. Същото било депозирало и втора молба за присъединяване на изп.д. № 48/2012 г. по описа на същия ЧСИ. По изпълнителното дело били извършвани справки за проучване на имущественото състояние на длъжника на 19.10.2015 г., била му изпратена ПДИ, били изпратени запорни съобщения на 27.10.2015 г. и му бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 10.12.2015 г. Последното изпълнително действие годно да прекъсне давността било извършено на 10.12.2015 г., когато бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Производството било перемирано по силата на закона на 11.12.2017 г. независимо, че не било прекратено от ЧСИ. По изпълнителното делото било извършено плащане в общ размер на 750 лв., като последната удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца била извършена на 15.01.2019 г. Със събраната сума били погасени таксите на ЧСИ , както и част от законната лихва върху главницата и били останали непогасени главницата и мораторната лихва предмет на настоящия иск.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на 3 новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист. Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и размер. Съгласно задължителното за съдилищата Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство през 2007 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД. Освен образуване на изпълнителното дело по молба на ответника, в която са посочени способи за изпълнение, по същото не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността от 2016 г., за което няма спор между страните. С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Поради липсата на предприети и извършени изпълнителни действия насочени към принудително събиране на дълга след 2019 г., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни действия. С оглед на това изпълнителното дело е перемирано към 2021 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, независимо от липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване, към тази дата (в този смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно разясненията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, което ЧСИ не е сторил своевременно. Ето защо следва да се приеме, че изп. д. № 1407/2015 г. е перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 2021 г. Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 2019 г. от взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № 1407/2015 г. на ЧСИ - Б. относно принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК през 2021 г. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Разпечатката съдържа 28 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/87112244-487b-466d-a086-ac8cc009fac1