Решение № 103 от 05.03.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Червен бряг, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100043 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на К. Х. Л., с ЕГН ********** от гр. ........ против П. Ц. Л., с ЕГН ********** от ......, с която на основание чл. 49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и му е указано, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор. В срока за отговор не е подаден такъв.

С исковата молба са представени като писмени доказателства – у-е за сключен граждански брак и документ за платена държавна такса. Твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 16.08.1987 г., който е бил първи и за двамата. Твърди се, че повече от 10 години живеят отделно, в условията на фактическа раздяла. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан е от съдържание и няма никакъв смисъл и възможност до да бъде заздравен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината. В исковата молба се твъди още, че от брака страните нямат непълнолетни деца. Не желае лична издръжка от съпругата си и не желае произнасяне по въпроса за семейно жилище.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично и поддържа молбата за развод.

ОТВЕТНИКА редовно призован, не се явява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак № 106554, серия ГБ-85 от 16.08.1987 г., че с акт № 88/16.08.1987г., страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който имат родени деца, които към момента са пълнолетни, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака им деца и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО: С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 16.08.1987 г. От посоченото в исковата молба и в о.с.з. се установява, че от брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца. Същите живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от 10 години в условията на фактическа раздяла. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК: Съдът като взе предвид, изразеното от ищцата становище намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.

Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без 2 съдът да се произнася относно вината. Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася относно вината.

Относно ползването на семейното жилище: Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда.". От събраните по делото доказателства се установява, че съпрузите не притежават семейно жилище.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода: След прекратяване на брака, съпругата изявява желание да запази брачното си фамилно име – Л., което като законосъобразно следва да бъде уважено.

По разноските: На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 40,00 лева или 20,45 евро, която сума е платена при завеждане на делото, следователно не следва да се довнася държавна такса. по отношение на други направени разноски, предвид извода на съда за вината, то те следва да останат кака както са направени от страните.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 16.08.1987 г. граждански брак с Удостоверение за сключен граждански брак № 106554, серия ГБ-85 от 16.08.1987 г. с акт № 88 от 16.08.1987 г., гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен между К. Х. Л., с ЕГН ********** и П. Ц. Л., с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ищцата да носи брачното си фамилно име Л..

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3