Решение № 118 от 10.02.2012, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

118/10.2.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №1112 по описа на ШРС за 2011 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от М.Н.С., с ЕГН**********, с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”Д.Войников”

№15, чрез адв.Дино Стойков срещу Д.И.Р., с ЕГН**********,***, Р.А.Р., с ЕГН**********,***, И.Б.Й., ЕГН**********,*** и Й.К.Й., с ЕГН**********,***. По делото е конституирано, като трето лице – помагач на страната на ищцата Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, гр.София. Ищцата твърди, че***/2007 год. на РС-гр.Шумен е била прогласена нищожност на правна сделка по нотариален акт №44, том ІІІ, рег.№8195, дело №582/2000 год. на Нотариус С.Стоилов, рег. №024 на Нотариалната камара. Счита, че всички действия, извършени след прогласената за нищожна правна сделка по пълномощно №1452/15.04.1999 год. и Нотариален акт №44, том ІІІ, рег.№8195, дело №852/2000 год. на Нотариус С.Стоилов, рег.№024 на Нотариалната камара се явяват нищожни, поради липса на възможност да придобиеш или прехвърлиш права, които не притежаваш.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да прогласи нищожност на правна сделка по нотариален акт №40, том І, рег.№564, дело №30 от 2001 год. на нотариус С.Стоилов, рег.№024 на Нотариалната камара, с която Й. и Й. са прехвърлили права върху чужд имот, които не са притежавали.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.Д.Стойков от ШАК, който поддържа изцяло предявения иск. В представени по делото писмени бележки ищцата излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба и допълнителните молби, ведно с приложенията към тях са били редовно връчени на ответниците и на третото лице помагач.

От страна на ответниците Р.А.Р. и Д.И.Р. в законоустановения едномесечен срок е бил депозиран писмен отговор, в който излагат, че Д.Р. е била добросъвестен купувач на имота, доколкото към момента на сделката в службата по вписванията не са били налице вписани тежести относно придобития от нейна страна имот. Твърдят, че не са дали повод за завеждане на исковата молба.

Ответниците И.Б.Й. и Й.К.Й.. Същите не са били открити на посочения в исковата молба адрес и останалите известни по делото адреси, поради което призоваването е било извършено при условията на чл.47 и сл. от ГПК, чрез залепване на съобщение на входната врата и пускане на същото в пощенската кутия на адреса. В законоустановения двуседмичен срок ответниците не са се явили в деловодството за получаване на книжата, поради което на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК на същите е бил назначен особен представител. На последния са били изпратени препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор, в който излага, че счита предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Излага, че доколкото исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване или признаване нищожността на нотариалните актове се вписват, а развалянето има обратно действие, а тези които подлежат на вписване са противопоставими на трети лица след вписване на исковата молба, съпоставяйки датите на сделката по атакуваната в настоящото производство покупко-продажба, няма как исковата молба за прогласяване на нищожността на нотариален акт №144, том ІІІ, рег.№8195, д.582/2000 год., предявена през 2007 год. да породи обратно действие за разваляне на договор от 2001 год.

От страна на третото лице – помагач на страната на ищеца – Комисия за установяване на имущество, придобито по престъпен начин, гр.София, като в законоустановения едномесечен срок не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответниците Р.А.Р. и Д.И.Р. се явяват лично, като излагат, че са добросъвестни купувачи и считат, че сделката не е привидна.

За ответниците И.Б.Й. и Й.К.Й. се явява назначения особен представител адв.С.И. от ШАК, който поддържа отговора и моли съда да постанови решение, по силата на което да отхвърли предявения иск.

За третото лице помагач на страната на ищцата - Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, гр.София, в съдебно заседание не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ рег.№633, том Х от 01.11.1983 год. ищцата М.Н.С. придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент №11, находящ се на ет.4, вх.1 на жилищна сграда ЕЖБ3, построена върху държавна земя, парцел І, кв.579 по плана на гр.Шумен, ул.”***” №3, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 7.64 кв.метра, ведно с припадащото се избено помещение №11 и 801/100000 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж.

На 15.04.1999 год. последната получила в заем от ответника И.Б.Й. сумата от 3800 германски марки, като за обезпечаване на заема учредила договорна ипотека върху посочения по-горе недвижим имот. В тази връзка ищцата упълномощила ответника И.Б.Й. с пълномощно с нотариална заверка с рег.№1452/15.04.1999 год. на нотариус с рег.№024 да се разпорежда със собствения й недвижим имот, посочен по-горе и съответно в тази връзка и да я представлява пред съответните органи. С нотариален акт за покупко-продажба №144, том ІІІ, рег.№8195, дело №582 от 2000 год. ответникът Й. продал посочения недвижим имот на себе си, впоследствие с Нотариален акт за покупко-продажба №40, том І, рег.№564, дело №30 от 2001 год. имота бил продаден на ответницата Д.И.Р..

С решение по гр.дело №1605/2007 год. на РС-гр.Шумен, изменено с решение на ШОС по в.гр.дело №81/2010 год., влязло в сила на 01.08.2010 год. била прогласена нищожност на пълномощно с нотариална заверка с рег.№1452/15.04.1999 год. на нотариус с рег.№024, по силата, на което М.Н.С. е упълномощила И.Б.Й. да се разпорежда със собствения й недвижим имот, представляващ апартамент №11, находящ се на ет.4, вх.1 на жилищна сграда ЕЖБ3, построена върху държавна земя, парцел І, кв.579 по плана на гр.Шумен, ул.”***” №3, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 7.64 кв.метра, ведно с припадащото се избено помещение №11 и 801/100000 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, съответно в тази връзка и да я представлява пред съответните органи, на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.152 от ЗЗД, по иск, предявен от М.Н.С. срещу И.Б.Й.. Със същото решение била обявена нищожността и на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът Й. продал имота на себе си, на основание чл.26, ал.1, във вр. с чл.152 от ЗЗД, по иск предявен от М.Н.С. срещу И.Б.Й. и Й.К.Й..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от приетите като писмени доказателства по делото: Пълномощно, Ксерокопие на Решение №927/25.02.2008 год. по ГД №1605/2007 год. по описа на ШРС, Ксерокопие на Решение от 23.06.2010 год. по ВГД №81/2010 год. по описа на ШОС, Извлечение относно вписани данни в Агенция по вписванията, Ксерокопие на Нотариален акт за покупко-продажба №40, том І, рег.№564, дело №30 от 2001 год., Удостоверение за данъчна оценка изх.№ДО001894/25.03.2011 год., Схема №3313/28.03.2011 год., издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Шумен, Вносна бележка за заплатена държавна такса, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, както и от материалите приложени по гр.дело №1605/2007 год. по описа на ШРС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД нищожен е договора, който има невъзможен предмет. Ищцовата страна излага твърдения, че с оглед решението по гр.дело №1605/2007 год. на ШРС, изменено с решение на ШОС по в.гр.дело №81/2010 год., влязло в сила на 01.08.2010 год., счита сделката за нищожна, поради обстоятелството, че продавачите са прехвърлили права върху имот, който не са притежавали, поради което и сочи, че същата е била с невъзможен предмет.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че вследствие прогласената нищожност на сделката, с която ответникът Й. е продал сам на себе си спорния недвижим имот, последният не е притежавал собствеността върху имота. По този въпрос не съществува спор и между страните по делото. Извършената продажба на чужд недвижим имот няма вещно транслативно действие, защото приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов собственик. В същото време обаче продажбата на чужда вещ, какъвто е настоящия случай, е валидна правна сделка, която обвързва страните по нея, въпреки, че няма вещно-прехвърлителен ефект. Макар и чужда, вещта не представлява невъзможен предмет. Обстоятелството, че тя е собственост на друго лице, а не на продавача не означава, че тя не съществува реално, че договора няма предмет или че предметът е невъзможен. Тя съществува реално, поради което липсата на вещно транслативното действие на договора за продажба на чужд недвижим имот не се дължи на нищожност на продажбата поради невъзможен предмет, а на обстоятелството, че въз основа на сделката действителният собственик на имота не е загубил своите права.

В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която продажбата на чужда вещ не е договор с невъзможен предмет, тя не е нищожна, въпреки, че не се поражда нейния вещно-прехвърлителен ефект. Продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката подлежи на разваляне, а самият факт, че разпоредбите на ЗЗД предвиждат правна възможност за разваляне на продажбата, показва, че тя е действителна за страните по нея.

В закона, респективно в разпоредбата на чл.26 от ЗЗД изчерпателно са посочени основанията за обявяване на един договор за нищожен. Продажбата на чужд имот не е посочена като основание за нищожност на договор, като в тази насока е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Решение №483 от 15.07.2010 год. на ВКС по гр.дело №991/2009 год., І г.о., ГК, Решение №661 от 28.07.1987 год. по гр.дело №454/1987 год., ІІ г.о., ГК, Решение №15 от 15.01.1980 год. по гр.дело №2571/79 год., І г.о., ГК, Решение №577 от 05.11.2008 год. на ВКС по т.д.

№331/2008 год., І о. ТК и др.

Поради изложеното настоящият състав намира, че предявения от ищцата иск за прогласяване нищожност на правна сделка, обективирана с нотариален акт №40, том І, рег.№564, дело №30 от 2001 год. на нотариус С.Стоилов, рег.№024 на Нотариалната камара, по силата на който И.Б.Й., ЕГН********** и Й.К.Й., с ЕГН********** са продали на Д.И.Р., с ЕГН********** недвижим имот представляващ апартамент №11, находящ се на ет.4, вх.1 на жилищна сграда ЕЖБ3, построена върху държавна земя, парцел І, кв.579 по плана на гр.Шумен, ул.”***” №3, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения със застроена площ от 7.64 кв.метра, ведно с припадащото се избено помещение №11 и 801/100000 ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, поради невъзможен предмет с правно основание чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

От страна на ответниците по делото не са направени разноски, поради което такива не им се дължат, а и липсва искане от тяхна страна в този смисъл. С оглед изхода на делото съдът намира, че направените от страна на ищеца разноски следва да бъдат оставени за негова сметка, така, както са направени.