Определение № 3791 от 05.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1846/2023
- Вид
- Определение № 3791
- Подписан
- 05.10.2023
- В сила
- 05.10.2023
- Състав
- Галина Чавдарова, Радостин Георгиев Петров, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3791 гр. Варна, 05.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20233100501846 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 60112/11.08.2023г., подадена от ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ №2, действащо чрез пълномощник ю.к. В. К., срещу определение № 9056/26.07.2023г. постановено по гр.д. № 3070/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлена молба вх. № 53439/17.07.2023 г., подадена от ЗАД "АРМЕЕЦ" АД, за изменение на решение № 2421/03.07.2022 г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. Жалбоподателят излага, че въпреки депозираното становище, в което е заявил, че не оспорва иска по размер и молбата му да не бъде допуснато искането на ищеца за назначаване на експертиза, съдът неправилно с определение за насрочване на производството е допуснал провеждането на САТЕ по посочени в исковата молба въпроси. Счита, че същото е подадено надлежно и в срок, поради което и с оглед на принципа на равенство на страните в процеса е следвало първоинстационният съд да го съобрази. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното определение, като вместо него бъде постановено друго, с което разноските за депозит на експертизата да бъдат възложени в тежест на ищеца.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК Д. И. Д., чрез адв. Й. А., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. По същество счита 1 определението на РС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. №3070/2023 г. по описа на ВРС, е образувано по иск на Д. И. Д. против ЗАД "АРМЕЕЦ" АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща частичен иск от сумата 5 221.03 лева за дължимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка на МПС -„Каско“.
С отговора на исковата молба ответникът частично е оспорил претенцията по исковата молба.
С разпореждане от 09.05.2023 г., във връзка с уточняваща молба от ищеца, в която е конкретизиран иска, съдът е дал възможност на ответното дружество да изрази становище по същата. С депозирано становище от 22.05.2023г. насрещната страна е заявила, че не оспорва общият размер на вредите и моли да не бъде допуснато искането на ищеца за назначаване на САТЕ.
С определение за насрочване на производството от 23.05.2023 г., съдът е допуснал провеждането на САТЕ, по която вещото лице е следвало да установи стойността за отстраняване на вредите по процесния автомобил.
Депозитът за САТЕ е внесен от ищеца на 30.05.2023г. Заключението на вещото лице е изготвено на 07.06.2023г. и на същата дата изпратено на ВРС чрез ССЕВ.
С молба от 12.06.2023 г. ЗАД " АРМЕЕЦ" АД е представило платежно нареждане от 07.06.2023 г., с което е заплатило сумата от 5 802,20 лева с посочено основание гр.д.№ 6001/2022 г.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът е съобразил извършеното плащане и с решение № 2421/03.07.2023 г. е отхвърлен предявения от Д. И. Д.
2 иск, като ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 830 лева на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
С молба вх. № 53439/17.07.2023 г. ответникът е поискал изменение на решение № 2421/03.07.2023 г. в частта относно разноските досежно сумата от 300 лева – депозит за САТЕ.
С обжалваното определение № 9056/26.07.2023 г. ВРС е отхвърлил молбата на ищеца за изменение на решение № 2421/03.07.2023 г. в частта относно разноските.
Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за правилно, по следните съображения:
Съгласно чл. 78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно, за да се възлoжат разноските върху ищеца следва да са налице две кумулативни предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, както и да извърши признание на иска Предвид характера на производството и разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ е дадена възможност на застрахователя в тримесечен срок от сезирането му по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между него и пострадалия по предявената претенция. В срока, изтекъл на 18.04.2021 г., застрахователя не е предприел действия, които да сочат за уважаване на претенцията. Плащането е извършено на 07.06.2023 г., т.е. след завеждане на исковата молба и назначаването на САТЕ. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на исковата претенция.
С оглед гореизложеното, ищецът има право на разноски. Определението на ВРС, с което е отказал да измени постановеното решение в частта относно разноските е правилно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9056/26.07.2023 г. постановено по гр.д. №3070/2023 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4