Решение № 1 от 05.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Кюстендил , 05.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Х. Костадинова

Калин К. Василев

Секретар:

Вергиния Х. Бараклийска

Прокурор: Владимир Иванов Мицов (ОПКюстендил) като разгледа докладваното от Калин К. Василев Въззивно гражданско дело № 20201500500440 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалбa с вх. №16986/13.08.2020г. от Милена Славова – прокурор в Районна прокуратура – Кюстендил, като процесуален представител на Прокуратурата на Република България, и въззивна жалба с вх.№260383/20.08.2020г. от Е. С.

С., чрез адв.Й.Х., и двете жалби срещу решение №573 от 31.07.2020г., постановено по гр. д.

№424/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

С атакувания първоинстанционен акт е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ №2, да заплати на Е.С. сумата от 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НОХД №1288/2016г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 12.12.2018 г. до окончателното изплащане, като до пълния размер на претенцията от 20 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на С. и разноски в размер на 252, 50 лв.

По жалбата на прокуратурата:

Жалбоподателят намира, че решението на съда е неправилно. Досъдебното производство било образувано на 19.12.2015г. и внесен обвинителен акт на 27.07.2016г., от което било видно, че същото било протекло в рамките на 7 месеца. По гражданското дело липсвали 1 доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразили се в срам и притеснения, затворил се в себе си, да е спрял да общува с роднини и приятели и да е спрял да шофира. Липсвали доказателства за пряка причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените вреди и че воденото наказателно производство било обусловило промяна в поведението и в начина на живот. Нямало доказателства С. да е имал добро име в обществото преди наказателното производство. Посочените свидетели от С., които били дали показания пред съда се считат от жалбоподателя - Прокуратурата на Република България, за заинтересовани от изхода на производството, с оглед близките им отношения с ищеца. Добавя се в жалбата, че определеното обезщетение било завишено и несъответно на икономическия стандарт в Република България, на съдебната практика, включително и тази по ЕСПЧ. Не бил отчетен видът, характерът и интензитетът на упражнената принуда. С оглед т. II на ППВС №4/1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения било определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетение на неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил обвързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като справедливостта не било абстрактно понятие, а се извеждало от преценката на конкретни обстоятелства, които носели обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Сочи се решение №55/11.03.2013г., постановено по гр.д. №1107/2012г. на ВКС, съгласно което критерият справедливост не може да съществува извън конкретните условия, включващи време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средностатистически размер на доходите. При определянето на размера на обезщетението следвало да се отчете и тежестта на повдигнатото обвинение. То било за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, вр. с ал. 1, б.

„Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, което не било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, както бил приел първоинстанционният съд. Отделно от това деянието било непредпазливо и наказанието, което се предвиждало за него е „лишаване от свобода до три години или пробация“. Изтъква се, че продължителността на разследването в досъдебната фаза била седем месеца и спрямо С. не била взета мярка за неотклонение, нито пък други мерки за процесуална принуда. Действието по разследването с участието на обвиняемия било единствено привличането му като обвиняем и разпит, т.е. интензитетът на принуда и засягане на законоустановените свободи в случая бил в най-ниска степен. Приема се в жалбата, че характерът и степента на увреждане не били високи – причинените неудобства били обичайни за водено наказателно производство. На тази база се иска изменение на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като същият бил завишен и да се присъди обезщетение, което съответства на действително претърпени вреди по критериите за справедливост. Алтернативно се иска да бъде прието, че е налице основанието по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ и на това основание да се намали размерът на присъденото обезщетение.

По жалбата на С.:

В жалбата си С.намира, че първоинстанционният съд не е оценил правилно неимуществените вреди, претърпени от него, изразили се в срам и притеснения през времетраенето на делото. Допълнително той се бил затворил в себе си, спрял да общува с приятели и роднини. Притеснявал се от неоснователно осъждане и се бил чувствал потиснат и притеснен. Атакуваното решение било необосновано. Не било отчетено в пълна степен социално-икономическите отношения през периода на процесуално- следствени съдебни действия, водени по отношение на С. Не било взето в достатъчна степен личността и 2 възрастта му, моментът и характерът на причиненото увреждане, обемът, интензитетът и времетраенето на нанесените вреди. Отделно от това подценени били видът и тежестта на вмененото деяние и следващото се наказание. Процесуално-следствените действия и проведените открити съдебни заседания не били минимални на брой. Всяко процесуално действие задълбочавало и натоварвало психическото и емоционалното състояние на С. както и създавало усещане за виновност. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение, ведно със законна лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила – 12.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Алтернативно се иска, в случай, че съдът прецени, че решението е правилно, то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се прокурор Мицов от Окръжна прокуратура - Кюстендил и адв.В.. Прокуратурата на Република България чрез прокурор Мицов поддържа жалбата на Районна прокуратура – Кюстендил и иска намаляване размера на присъденото на Е.С. обезщетение. адв.В. поддържа въззивната жалба от страна на С.и заявява, че следва въззивният съд да увеличи размера на обезщетението, определен от първоинстанционния съд.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

На 19.12.2015г. е образувано досъдебно производство №1351/2015г. по описа на РУ гр. Кюстендил, ДП №1351/2015 г. по описа на КРП, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. с чл. 342 от НК. На 16.06.2016 г. С.е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.

343, ал. 3, пр. 4, във вр. с ал. 1, б. „Б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като постановлението за привличането му като обвиняем му е предявено на 20.06.2016г. На 23.06.2016 г. Е.С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, във вр. с ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като постановлението за привличане като обвиняем му е предявено на 24.06.2016г. На 20.06.2016г. и 24.06.2016г. е С.е разпитан като обвиняем. На същите дати е извършено предявяване на материалите по разследването. На 13.07.2016 г. е извършено ново привличане като обвиняем на С.за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. “А“, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. „Б“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за това че на 19.12.2015г. на ПП I-6 / километър 30+300/ при управление на МПС – л. а. марка „******“, модел „****“ с рег. № **** в посока с. Коняво към гр. Кюстендил е нарушил правата за движение – чл.15, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.2 от ЗДП, чл.63, ал.1 от ППЗДП, с което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице – Р.М. – избиване на втори горен зъб, без който се нарушава дъвченето или говоренето, и на Б.Р. – черепно мозъчна травма, проникващо в черепната кухина. На последната дата е извършен разпит на обвиняемия и му е предявено постановлението за привличане като обвиняем.

Обвинителният акт е внесен в Районен съд – Кюстендил на 29.07.2016г. Образувано е НОХД №1288/2016г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Подсъдимият С.е участвал в осем съдебни заседания на районния съд, проведени на 09.11.2016г., 07.12.2016г., 27.01.2017г., 31.03.2017г., 17.05.2017г., 28.06.2017г., 10.11.2017г., 15.12.2017г. На 15.12.2017г. е поставена присъда на Районен съд – Кюстендил, с която С.е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. На 19.12.2017г. е внесен протест срещу присъда от 15.12.2017г., постановена по НОХД №1288/2016г. по описа на КРС. Във въззивното 3 производство са проведени три съдебни заседания с участието на подсъдимия С.– на 05.07.2018г. /когато не е даден ход на делото/, на 04.10.2018г. и на 22.11.2018г. На 12.12.2018 г. е постановено Решение №169 по ВНОХД №301 по описа за 2018г. на окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Решението е влязло в сила на същата дата, като необжалваемо.

По делото са разпитани свидетелите М.Г. и П.У..

Свидетелят Г., който живее с дъщерята на С. заявява, че наказателното производство срещу С.повлияло негативно на последния в психическо отношение. Преди инцидента бил весел и деен човек, а след това се затворил в себе си. Притеснявал се от наказателното производство и смятал, че има петно върху името си.

Свидетелят У., чиято майка е братовчедка на жената на С. , сочи че знае от С. как на последния му е неприятно, заради проточилото се наказателно производство. Притеснявал се да не го осъдят и не желаел да кара автомобил. След ПТП-то станал по-необщителен, а преди случката бил доста комуникативен.

От правна страна съдът установи следното:

Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, процесуално допустими са, заплатена е дължимата държавна такса /от страна на С., поради което съдът пристъпи към разглеждане на тяхната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.

По доводa на прокуратурата за недоказаност на неимуществените вреди на С.

Доводът е неоснователен, тъй като на досъдебното производство са разпитани двама свидетели – У. и Г., които дават показания за притесненията, които изживявал ищецът С.по време на наказателното производство. Била променена неговата общителност и темперамент, като станал по-затворен и престанал да шофира. Следва да се отчете, че относно свидетелите е възможна принципна заинтересованост от изхода на делото, доколкото Г. живее с дъщерята на ищеца, а майката на У. е братовчедка на жената на С. но съдът само на тази база не може да не кредитира показанията им, а ги цени в светлината на чл. 172 от ГПК, т. е. съобразно останалия доказателствен материал. Съдът намира показанията им за обосновани, взаимноподкрепящи се и житейски възможни, доколкото се свидетелства за причинен неприятен ефект върху човешката психиката, вследствие на водено наказателно производство. Наред с това по гражданското дело е приобщено НОХД №1288/2016г. по описа на КРС и ВНОХД № 301/2018г. по описа КОС, от които безпротиворечиво се установява броят на съдебните заседания, в които е взел участие С. периодът на протичане на съдебното производство и датата на постановяване на решението на КОС, с което е приключило наказателното производство. Част от твърденията на С.в исковата молба, сочещи за неблагоприятни последици в резултат от наказателното производство са останали недоказани, което се е отразило при определянето на размера на обезщетението. В тази насока липсват данни С.да е развил депресия, без да се подценява 4 промененото му поведение сред близки, a страхът от налагане на наказание следва да се съизмерва със санкционната част на нормата, по която му е повдигнато обвинение и това не е тежко престъпление, отказът му да шофира настоящият състав намира да е породен от вътрешно нежелание на база претърпеният инцидент, а не е в резултат от наказателното производство. Липсват каквито и да било доказателства обективно да е пострадало доброто име на С. тъй като от разпита на свидетели не се установява те да са променили отношението си към него, поради воденото производство, а се сочи че именно той е станал по-затворен, но не защото оценката на околните към него е в негативен аспект. Не се установява с доказателства по делото да е налице някаква разлика между авторитета му сред близки, колеги и приятели преди и след инцидента. Съдът изтъква горното, без да подценява изпитаното неудобство и срам от С.при обясняване на причините за отсъствие от работа по повод на процесуалните ангажименти, които е имал в досъдебното и съдебното производство.