Решение № 42 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501592 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №218/23.04.2024г. по гр.д.№484/2023г. по описа на РСАсеновград,I гр.с-в от ищеца в първоинстанционното производство,с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл.357 от КТ и процесната заповед,с която е наложено наказание на ищцата „забележка“ не е била отменена.Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в първоинстанционното производство и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което така наложеното дисциплинарно наказание да се отмени.

Въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е в трудово правоотношение с ответника,като заема длъжността „***“.По силата на длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност,същата изпълнява и функциите на служител „***“,за която длъжност няма отделен щат в предприятието.На 13.02.2023г. на жалбоподателката е била връчена заповед №20 от същата дата на Управителя на предприятието й е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“,която заповед обаче жалбоподателката е отказала да получи и същата е била връчена с двама свидетели,които са я подписали.Тази заповед за дисциплинарно наказание е 1 издадена от Управителя вследствие на извършена одитна проверка на предприятието и констатирани нарушения от страна на жалбоподателката,като Управителя на предприятието е спазил изискванията на КТ и е изискал обяснения от същата,които са били предоставени от нея.Касае се за неправилно изчисление на допълнителните плащания на работниците и по-точно неправилното им изчисление за отработени години и допълнителното заплащане за тях.Жалбоподателката е отказала да позпише допълнителните трудови споразумения с работниците,което на нея й е било вменено с длъжностната характеристика поради факта,че същата заема и длъжността „***“.Наложило се е външно лице за предприятието по силата на граждански договор с него,да изготви и изчисли допълнителните плащания за всеки един от работниците в дружеството.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Ф. Ф. и М. А.,от чийто показания се установява,че същите са присъствали при отказа на жалбоподателката да й бъде връчена заповедта за дисциплинарно наказание и същите с подписите си са удостоверили този факт.От показанията на св.Г. А. се установява,че същата е изготвила допълнителните споразумения с работниците и същата ги е подписала като служител „***“.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед,в която се посочва нарушението,нарушителя,кога е извършено същото и текста,въз основа на който се налага.Съгласно разпоредбата на чл.193 от КТ щом е констатирано нарушение на трудовата дисциплина от работодателя,същия следва да вземе обяснения на работника,било то писмени или устни.В настоящия случай процедурата по изискване на обяснения и даване на такива от работника е спазена,поради което не е налице процесуално нарушение при налагането на наказанието и съдът следва да се произнесе по съществото на спора.

Няма пречка в предприятието при липсата на щат за заемане от отделен служител на „***“,тази длъжност да се изпълнява от друг служител.В случая това е било задължение на жалбоподателката да изпълнява тази дейност,вменено й по силата на длъжностната характеристика,с която тя е била запозната при започването на работа в предприятието.Същата не е изпълнила задълженията си и това е констатирано в одитния доклад от извършената проверка на предприятието,поради което на същата са били изискани и снети обяснения за констатираните пропуски относно неизвършени нейни трудови задължения.Решението на работодателя в случая е било налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.Съдът може да се произнася относно законосъобразността на наложеното наказание,но не и по неговата целесъобразност.При това положение след като е констатирано,че заповедта за наказание е законосъобразна и не са допуснати нарушения по налагане на наказанието,то след като Управителя е наложил най-лекото дисциплинарно наказание,е сметнал че същото е най-целесъобразно с оглед извършените нарушения.Ето защо решението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

2

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 930лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №218/23.04.2024г. по гр.д.№484/2023г. по описа на РСАсеновград,I гр.с-в.

ОСЪЖДА К. Г. Б. с ЕГН-********** от гр.*** да заплати на „ИНСПЕКТОРАТ ПАРКИНГИ И ГАРАЖИ“ ПРИ Община-Асеновград с Булстат 0004710590377 със скедалище и адрес на дейността:гр.Асеновград,ул.“Васил Левски“ №7 направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 930лв./деветстотин и тридесет лв./ за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3