Решение № 372 от 28.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20225330206005 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200013/14.03.2022 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда", гр. Пловдив, с което на " ДОМ ЗА МЕН" ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лв. за нарушение по чл. 128, т. 2 Кодекса на труда.

С жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. П. жалбоподателят поддържа конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив /Дирекция "ИТ" гр. Пловдив/ се представлява от Началник отдел "Административно информационно и правно осигуряване" Н.К., която пледира да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. По същество се противопоставя на доводите на жалбоподателя. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

По отношение на въпроса за допустимостта на жалбата в аспект на спазване реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, съдът държи да отбележи допълнително следното:

Действително върху обжалваното НП е отбелязано, с резолюция на ст. юрисконсулт Б., че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН от дата 16.05.2022 г., съответно е влязло в сила на 01.06.2022 г.

От изричния текст на чл. 58, ал. 2 ЗАНН следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен.

От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време. В този изричен смисъл - Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438 / 2021 г. на XXII състав на АС – Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на XXI състав на АС – Пловдив и др.

По мнение на настоящата съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени доказателства тези условия не са налице. Съображенията в тази насока са следните:

От приложената по преписката разписка – известие за доставяне е направен опит на 15.03.2022 г. да се връчи екземпляр от процесното НП на седалището и адреса на управление на дружеството в град София, ул.

„Козлодуй“ № 53, като пратката е върната с отбелязване – непотърсена.

По преписката е приложено и известие за доставяне, видно от което на 07.04.2022 г. е направен опит да се връчи екземпляр от НП и на адреса на управителя на дружеството – жалбоподател – град Пловдив, бул. „Руски“ № 115, вх. Б, ет. 2, ап. 15, като пратката отново се е върнала на 17.05.2022 г. с отбелязване – непотърсена.

Горепосочените обстоятелства са отразени и в съставената от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Пловдив Резолюция изх. № 22045739/18.05.2022 г., с която същият е наредил НП да се счита връчено на 18.05.2022 г.

Очевидно е, че от представените по преписката доказателства, не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, че НП следва да се счита връчено и то от дата 16.05.2022г. или предвид нареждането на Директора на ДИТ да се счита връчено от 18.05.2022 г.

Това, което наказващият орган е могъл да стори, е да направи поне още 2 един опит да се връчи НП присъствено, за да се провери дали след изминалия период от няколко месеца адресатът пребивава на адресите или не. Това не е сторено.

Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна практика, според която при преценка за срочност на жалбата:

- в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване, а не „узнаване“ от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба;

- при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок за обжалване на НП.

В конкретния случай, при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка, идентично възпроизведена както в АУАН, така и в НП:

На 17.12.2021 г. и на 20.01.2022 г. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство на „ДОМ ЗА МЕН" ЕООД, в обект на контрол офис в гр. Пловдив, ул. „Ангел Букурещлиев" № 8, ет. 1.

С призовки (на основание чл. 45, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс) от 17.12.2021 г. и от 20.01.2022 г. са изискани за представяне в Дирекция „Инспекция по труда" (ДИТ) - гр. Пловдив документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения на работещите и работилите в „ДОМ ЗА МЕН" ЕООД за периода от 01.05.2021 г. до момента на извършване на проверката.

От представените на 20.01.2022 г. и на 24.01.2022 г. документи (фиш за заплата за месец ноември 2021г., отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец ноември 2021г., правилник за организация на работната заплата) в ДИТ - гр. Пловдив е установено, че от страна на работодателя „ДОМ ЗА МЕН" ЕООД на 30.12.2021 г., както и до момента на съставяне на АУАН, не е изплатено на П. С. Ч., ЕГН **********, начисленото за месец ноември 2021 г. трудово възнаграждение в размер на нетна сума за получаване от 482.90 лв.

П. С. Ч., ЕГН **********, работи на длъжност „брокер, недвижими имоти", съобразно сключен с работодателя трудов договор № 005/17.05.2021 г. Съобразно утвърдените от работодателя вътрешни правила за организация на работната заплата, заплатите се изплащат на 30-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят. Когато датата на изплащане се падне в 3 почивни или празнични дни, заплатите се изплащат в последния възможен ден преди почивния и празничния ден.

По време на проверката не са представени каквито и да било доказателства, че начисленото за месец ноември 2021 г. трудово възнаграждение в размер на чиста сума за получаване от 482.90 лв. на П. С. Ч. е изплатено по реда, установен с правилник за организация на работната заплата, или по някой от способите, предвидени в разпоредбата на чл. 270, ал.

3 от Кодекса на труда.

Работодателят „ДОМ ЗА МЕН" ЕООД извършва дейност на агенция за недвижими имоти в гр. Пловдив, ул. „Ангел Букурещлиев" № 8, където полага труд П. С. Ч. и трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата.

Нарушението е извършено на 31.12.2021 г. в гр. Пловдив, ул. „Ангел Букурещлиев" № 8, ет.1.

Предвид горното на 28.01.2022 г. св ид. П. съставила АУАН № 16-2200013 г. срещу „ДОМ ЗА МЕН" ЕООД за нарушение на чл. 128, т. 2 КТ.

Същият бил съставен в присъствието и подписан от управителя на дружеството А. П. М., която изложила възражения. Такива постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № 16-2200013, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал.

5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ била наложена имуществена санкция в размер на 1800 лв. за нарушение по чл. 128, т. 2 КТ.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по еднозначен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. На първо място, съдът изцяло кредитира показанията на свид. П. - актосъставител. Същата изцяло потвърди констатациите изложени в процесния АУАН. Показанията на свид. П. способстват за изясняването на обстоятелствата включени в предмета на доказване по настоящото дело, като същата подробно и добросъвестно изложи своите непосредствени възприятия формирани в хода на извършената от служители на Дирекция „ИТ“ Пловдив проверка. Поради пълното им съответствие с кредитираните от съда писмени доказателствени източници, както и с показанията на свид. Ч., съдът не намира основания да дискретира показанията на свид. П., поради което им дава вяра в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

По идентични на изложените съображения съдът кредитира в цялост и показанията на свид. Ч.. Предвид ясните индикации за възможна заинтересованост на същата от изхода на делото, съдът подходи с особено внимание към тях и ги анализира самостоятелно и в светлината на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Показанията на свид. Ч., съдът третира като добросъвестно дадени, открояващи се с подчертана екзактност, изцяло съответстващи си с показанията на свид. П. и кредитираните писмени доказателства. В случая не може да се пренебрегне обстоятелството, че свид.

4

Ч. възпроизвежда своите преки и непосредствени впечатления от събитията касаещи предмета на делото, като същата добросъвестно и подробно разясни, включително след предявяване на част от приложените към административно наказателната преписка и съдебното дело писмени доказателства какви суми, кога и за какво е получавала като възнаграждение и като комисионни. Ето защо съдът дава вяра на показанията на свид. Ч. в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът изцяло дава вяра и на приобщените по надлежния ред писмени доказателства и доказателствени средства, сред които: два броя призовки от 12.12.2021 г. и 20.01.2022 г., фиш за заплати за месец ноември, отчетна форма за явяването и неявяването на работа за месец ноември, Правилник за организацията на работната заплата, Трудов договор № 005/ 17.05.2021 г., известия за доставяне, резолюция, заповеди, сигнал вх. № 21104327/ 15.12.2021 г., Протокол за извършена проверка № ПР2141543/ 28.01.2022 г., Декларация 27.01.2022 г., разчетно – платежна ведомост за месец септември 2021 г., фиш за запрати за януари 2022 г., фиш за запрати за февруари 2022 г.

Платежни нареждания.

По отношение на приложените по преписката разписки за получени суми съдът кредитира като годни доказателства разписка за получена сума от 07.04. за 21 лева, разписка за получена сума от 05.07.2021 г. за сумата от 200 лева, разписка за получена сума от 05.07.2021 г. за сумата от 43,20 лева и разписка за получена сума от 04.06.2021 г. за сумата от 48 лева. Посочените разписки съответстват изцяло на показанията на свид. Ч. за това кога и какви комисионни е получавала за сключени от нея сделки за продажба/ отдаване под наем на недвижими имоти, които видно от датите на разписките – м. 04, м. 06 и м. 07 касаят периода в който възнаграждението на свид. Ч. е било субсидирано по програма „Заетост за теб 2“ към Бюрото по труда.

Същевременно изцяло недоказани останаха възраженията на жалбоподателя, че посочените суми съставляват аванси. Това дори и да беше така, посочените аванси е следвало да бъдат осчетоводени към възнагражденията за съответните месеци - м. 04, м. 06 и м. 07, което очевидно не е сторено. От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свид. П. и Ч. с категоричност се установява, че посочените суми представляват комисионни, допълнителни бонуси, извън трудовото възнаграждение на свид.