Решение № 651 от 12.06.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. П., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220100132 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирА. от С. В. Н., ЕГН **********, А. Н. Н., ЕГН ********** и Е. С. В., ЕГН ********** и тримата с поС.ен адрес: гр. П., ул. „З.“ 16, подадена чрез адвокат М. З. от АК П., с адрес за призоваване и съобщения: гр. П., ***, ет.2, кантора 21, против Н. В. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. П., ***.

В исковата молба се твърди, че С. В. Н. и А. Н. Н. – съпруга, са собственици по силата на СИО на 2/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със заповед номер РД 18- 97 / 28.10.2008 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 03.10.2017 година. Адрес на поземления имот град П., ***, площ: 559 квадратни метра,трайно предназначение на територията урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 9998, квартал 22 при граници и съседи: ***; ***; ***; *** по силата на покупко- продажба на имота.

Посочва се, че ищецът С. В. Н. е собственик и на 1/6 идеална част по силата на наследяване.

Ответникът – брат на първия ищец е собственик на остА.лите 1/6 ид.ч. от горепосочения имот.

Твърди се, че ищците са съсобственици на сграда - гараж, находища се в описания имот с идентификатор *** и площ от 20 кв.м.. Гаражът бил построен през 1985 г., 1 по време на брака от Е. С. В. и съпруга й В. Н. В. /б..ж. на гр. П. починал на 12.01.2022година/. Е. С. В. и В. Н. В. са родители на ищеца С. Н. и ответника Н. Н.. Поради тази причина считат, че С. В. Н. и Н. В. Н. са собственици по наследство с по 1/6 идеална част за всеки един от тях и 4/6 идеални части за ищцата Е. С. В..

Посочва, че страните нямат разбирателство и не могат да постигнат съгласие относно ползването на празното дворно място от поземления имот и на гаража. Много пъти ищците са правили опити да се разберат доброволно относно начина на ползване на съсобствените имоти, но и до настоящия момент такова няма.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да определи начина на реално ползване на поземлен имот с идентификатор *** - 5/6 идеални части общо за ищците и 1/6 идеална част за ответника.

В проведеното съдебно заседание на 10.05.2023 г. ищцовата стрА. направи отказ от исковата претенция касаеща гараж с идентификатор *** и площ от 20 кв.м.. С протоколно определение от същата дата съдът е прекратил производството в тази част.

В проведеното последно съдебно заседание ищците не се явяват. Представляват се от адвокат М. З. от АК П., който моли съда да уважи исковата претенция по варианта, който е дал вещото лице. Претендират се разноски.

На ответната стрА. е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който изразява становище за основателност на претенцията.

Не оспорва, че С. В. Н. и съпругата му А. Н. Н. са собственици на 2/3 идеални части на поземлен имот с идентификатор *** по силата на покупко-продажба, както и че ищецът С. В. Н. е собственик на 1/6 идеална част по силата на наследяване.

Не оспорва, че е собственик на 1/6 идеална част от посочения по-горе имот по силата на наследяване.

Излага твърдения, че има неразбирателство между ответника и брат му – ищецът С.

Н.. Посочва, че в края на месец декември 2022 година се постигнало устно споразумение между С. Н., неговата съпруга А. Н. и сина на ответника. По силата на това споразумение се постигнала договореност за разпределение на това, кой каква част от дворното място ще ползва. По отношение на двата гаража, находящи се в дворното място се постигнала договорка същите да се ползват както до момента - гараж, означен на скицата под № 2 да се ползва от ответника, а гараж, означен на скицата под № 3 - от С. Н.. След тази договореност С. Н. заградил част от дворното място, което той да ползва съгласно уговорката. След тази среща между посочените по-горе лица, остА.л с убеждението, че е постигнато съгласие между тях. ОстА.л изненадан след получаване на исковата молба. Желанието на ответника от дълго време било да се споразумеят и по този начин да не се стига до съдебно разрешаване на спора.

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява адвокат В. К. от АК П., който моли съда да уважи предявената искова претенция по варианта, който е посочил вещото 2 лице. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа стрА.:

Не е спорно между страните, че С. В. Н. и съпругата му А. Н. Н. са собственици на 2/3 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по силата на договор за покупко-продажба, че С. В. Н. е собственик и на 1/6 идеална част по силата на наследяване, а ответника е собственик на 1/6 идеална част от посочения по-горе имот по силата на наследяване. Горното се установява и от приетите като писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба от 15.02.2022 г., № 58, том I, рег. № 398, д. №26/2022 г. на нотариус Милена Минкова, с район на действие РС П., Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.08.1997 г., № 117 , дело 8118/1997 г. на нотариус Хинтова с район на действие РС П., Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.12.1974 г., № 93, том.

IX, дело № 3057/1974 г. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.01.1967 г., № 21, том I, дело № 42/1967 г..

От приложеното по делото удостоверение за наследници на В. Н. В. се установява, че е оставил за свои законни наследници – Е. С. В. – съпруга, Н. В. Н. – син, С. В. Н. – син.

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се установява начинът на реално ползване на поземлен имот с идентификатор ***, като към заключението е приложена скица-проект, в която площта от имота, която следва да се ползва от ищците е в размер на 284,62 кв.м. и е повдигната в червен цвят, а площта, която следва да се ползва от ответника е в размер от 4,62 кв.м. и повдигната в син цвят. Вещото лице е посочило, че площта за общо ползване е в размер на 130,76 кв.м. и е повдигната в жълт цвят.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Съдът счита, че не следва да обсъжда остА.лите събраните по делото доказателства – разпитите на допуснатите свидетели – Й. С. Н. и В. П. Ш. и остА.лата част от заключението на вещото лице, тъй като се отнасят за недвижим с идентификатор *** и площ от 20 кв.м., за който делото е прекратено.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна стрА.:

Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС за реално разпределение на съсобствен на страните недвижим имот.

Страните не могат да постигнат съгласие относно ползването на имота, съобразно права си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС и съдът следва по реда на чл.32 ЗС да направи фактическо разпределение на ползването му. Съдът не е от обвързан с предложения от страните начин за ползване и е недопустимо да предписва преустройства за осъществяване на разпределението. Съдът при определяне начина на ползване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС се ръководи от изискването ползването да отговаря найпълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, на най3 целесъобразното ползване на имота от съсобствениците и то по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на спора - при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, огради. С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл.31, ал.2 ЗС понятие „служене с общата вещ“ означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й.

Съдът счита, че разпределението на ползването следва да бъде извършен по варианта, даден със заключение по СТЕ, при който ищците да ползват площ от 284,62 кв.м., оцветена в червен цвят на приложената на л. 34 от делото скица, ответникът да ползва площ от 4,62 кв.м., оцветена в син цвят на скицата на л. 34 от делото, и за общо ползване от страните площта от 130,76 кв.м., оцветена с жълт цвят на приложената скица на л. 34 от делото.

Така предложения от вещото лице вариант за разпределение на ползването съдът намира, че отговаря на законните критерии за разпределение по смисъла на чл.32 ЗС, съобразен е с обема на притежаваните от страните в съсобствената вещ права и съществуващия в имота гараж.

По разноските:

Съгласно практиката на ВКС (решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М.) в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстваща на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да остА.т за всяка стрА. в обема, в който са направени. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Ищците са направили разноски в общ размер от 190 лева /съдът е съобразил, че производството по делото е прекратено частично, във връзка с разпределението на ползването на недвижим с идентификатор *** и площ от 20 кв.м. и в този смисъл е приел, че дължимата ДТ е 40 лева, а възнаграждението на вещото лице в размер на 150 лева/. Тяхната част от разноските възлиза на сумата от 126,67 лева, а за ответника Н. Н. възлиза на 63,33 лева. Ето защо следва да бъде осъден ответникът Н. Н. да заплати на ищците разноски в размер на 63,33 лева, съответстващи на неговите права в съсобствеността.

По изложените съображения и на основание чл.235, ал.2 ГПК, Районен съд П..

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на недвижим имот, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град П., одобрени със заповед номер РД 18- 97/28.10.2008 година на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 03.10.2017 година, адрес на поземления имот град П., ***, площ: 559 квадратни метра,трайно предназначение на територията урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване 4

/до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 9998, квартал 22 при граници и съседи: ***; ***; ***; ***, като ищците С. В.

Н., ЕГН ********** и А. Н. Н., ЕГН **********, и двамата с поС.ен адрес: гр. П., ул. „З.“ № 16, ползват 284,62 кв.м., оцветени в червен цвят на приложената на л. 34 от делото скица на вещото лице Б. Г. , ответникът Н. В. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. П., ***, ползва 4,62 кв.м., оцветени в син цвят на приложената на л. 34 от делото скица на вещото лице Б. Г. и за общо ползване от страните - С. В. Н., А. Н. Н. и Н. В. Н. в размер на 130,76 кв.м., оцветени с жълт цвят на приложената на л. 34 от делото скица на вещото лице Б. Г., на основание чл.32, ал.2 ЗС.