Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 447 от 14.11.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 330/2025
Вид
Решение № 447
Подписан
14.11.2025
Състав
РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26,ал.2,предл.последно · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за наследството
  • чл.49,ал.1 · Закон за наследството
  • чл.49,ал.2 · Закон за наследството
  • чл.209 · Наказателен кодекс
  • чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.76 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Плевен, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РЕНИ М. СПАРТАНСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Гражданско дело № 20254400100330 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано на основание постъпила искова молба от М. О. Г.,ЕГН **********, от гр. Плевен чрез пълномощника й адвокат Р. А. от АК Ловеч срещу Р. Б. С., ЕГН ********** и Л. А. С., ЕГН **********, двамата от гр. Долна Митрополия, обл. Плевен.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия О. П.

Г., който е неин баща.След стартиране на наказателното производство,въз основа на образувано досъдебно производство по ЗМ № 317/2020г. по описа на ОД на МВР - Плевен, пр. пр. № 3795/2020 г. на РП Плевен, баща й е бил настанен в специализирано медицинско заведение в с. *** общ.Стара Загора, където на **.**.**** г., след продължително боледуване е починал,като след неговата смърт е конституирана като пострадало лице в наказателното производство.На 04.04.2024 г.по досъдебното производство като обвиняеми са привлечени Р. Б. С. и Л. А. С. за това, че на 29.05.2020г.като съизвършители и при условията на продължавано престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага,използвали заблуждението, неопитността или неосведомеността на О. П. Г., страдащ от психично заболяване, външно изразено в повишена доверчивост и внушаемост, както и загуба на по-рано придобитите умения и практически опит,който извършил дарение на 1/20 част и последваща продажба на 9/20 части от апартамент, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***, със застроена площ **,** кв.м., с което му причинили имотна вреда в общ размер на 33 750 лева престъпление по чл. 209 ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26 от HK.

На 03.07.2024 г. Районна прокуратура - Плевен е внесла срещу Р. Б. С. и Л. А.

С. обвинителен акт за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 209 ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, въз основа на който е образувано НОХД № 1

1234/2024 г. по описа на ПлРС, по което ищцата е била конституирана като частен обвинител.С присъда № 124/31.10.2024 г., постановена по НОХД № 1234/2024 г. по описа на ПлРС, подсъдимите Р. Б. С. и Л. А. С. са признати за виновни в извършеното престъпление и са им наложени наказания,като в ИМ подробно е описан диспозитива на постановената присъда. Твърди се, че присъдата по отношение на подсъдимите Р. Б. С. и Л. А. С. не е обжалвана и протестирана, като в тази й част е влязла в законна сила.

В исковата молба се посочва, че съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно чл.300 ГПК,влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Съгласно чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

В заключение ищцата моли съда да постанови решение, с което ответниците Р. Б. С. и Л. А. С. да бъдат осъдени да й заплатят солидарно, в качеството й на наследник на пострадалия О. П. Г. сумата от 33 750 лв., представляваща причинена имотна вреда от гореописаното престъпление,ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до датата на окончателното изплащане на претендираната сума.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците Р. Б. С. и Л. А. С.,чрез пълномощника им адвокат Д. С. от ПлАК, които са с идентично съдържание.Ответниците считат,че исковата молба е процесуално недопустима, поради което не следва да бъде разгледана,че ищцата не е активно легитимирана страна в процеса,тъй като същата лично не е претърпяла имуществени вреди от престъплението.Взето е становище, че предявеният иск е неоснователен по основание и размер.С отговорите ответниците възразяват срещу иска с основание причинена имотна вреда в общ размер от 33 750 лв., като в тази връзка навеждат доводи, че съгласно договор за продажба, обективиран в НА ***4, том ІІ, рег. № 3875, дело № 211/2020 г. бащата на ищцата О. П. Г. е получил сумата от 9000 лв. от Р. Б. С. за прехърлените 9/20 идеални части, каквато е била действителната воля на страните при извършване на сделката,установена от нотариуса. С решение на Pайонен съд Плевен от 11.02.2022 г., постановено по гр.дело № 3495/2020 г., потвърдено от Окръжен съд - Плевен с решение № 339/28.07.2022 г. по в.гр.дело № 318/2022 г. на основание чл.26,ал.2,предл.последно от ЗЗД е прогласена нищожността на нот.акт за дарение на недвижим имот ***3, том II, peг. № 3873, дело № 210 от 29.05.2020 г. на нотариус С. И. с peг. № *** на НК, с район на действие ПлРС, въз основа на който О. П. Г. е дарил на ответника Р.

Б. С., по време на брака му с ответницата Л. А.а С. 1/20 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Плевен, ж.к.

„***", бл. 69, вх.***, ет. ***, ап.***.

Със същото решение на ПРС на основание чл.17,ал.1 ЗЗД е обявен за 2 действителен сключеният между О. П. Г. като продавач и Р. Б. С. като купувач,по врече на брака му с Л. А.а С. договор за покупко-продажба на 1/20 идеална част от недвижим имот представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл. ***, вх. ***, ет.***, ап. ***.

Със същото решение на ПРС на основание чл.33,ал.2 ЗС е допуснато изкупуване от страна на В.Т. Г., ЕГН **********, от гр. Плевен на 10/20 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл. ***, вх.***, ет.***, ап.*** при условие, че в едномесечен срок от влизане на решението в сила, Валя Томова Г. заплати на ответниците Р. Б. С. и Л. А.а С. общо сумата от 9929,20 лв.

С констативен нотариален акт № *** от 16.12.2022г.на нотариус И. И.

,В.Т. Г. е призната за собственик на целия имот представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***./чрез покупка по време на брака на ½ ид. част и изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС на останалата ½ ид. част от имота/.

В отговорите е посочено, че съгласно закона, за да станеш наследник е необхоД. да приемеш наследството изрично или мълчаливо ,че докато не бъде прието наследството,съответното лице е потенциален наследник ,но не и действителен наследник.Твърдят, че от протокол рег. № 1289/27.05.2025 г. по гр. дело № 1642/2021 г., по което е отправено запитване в определения от съда срок относно приемане на наследството от М. О. Г. е видно, че отговор не е постъпил, поради което делото е висящо/спряно.На това основание считат,че ищцата не е активно процесуално легитимирано лице. Претендират се направените разноски.

В съдебното заседание на 14.10.2025г.ищцата М. Г. чрез своя пълномощник адвокат Р. А. от АК Ловеч поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение,с което същият да бъде уважен изцяло.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат А. писмени бележки.

В съдебното заседание на 14.10.2025г.ответниците чрез своя пълномощник адвокат Д. С. от ПАК вземат становище,че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,а в случай,че бъде уважен молят съда да приспадне сумата ,която О. е получил за имота си.

Окръжният съд като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищцата М. О. Г. като наследник на баща си О. П.

Г.,поч.на **.**.****г. претендира солидарно от ответниците Р. Б. С. и Л. А. С. обезщетение за причинените на нейния наследодател имуществени вреди в размер на 33 750лв.,в резултат на непозволено увреждане,което е и престъпление по чл.210,ал.1,т.2 вр.чл.209,ал.2,вр.ал.1 вр.чл.25 ал.1 НК,за 3 което ответниците са признати за виновни и осъдени с присъда на ПРС по НОХД №1234/2024г.,влязла в сила на 20.01.2025г.,ведно със законна лихва върху сумата от датата на извършване на деянието до окончателното й изплащане.

Безспорно от представеното удостоверение за наследници,изх.№141952 от 24.04.2025г.,изд. от Община Плевен се установявва ,че ищцата М. О. Г. е единствен наследник на О. П. Г.,починал на **.**.****г.,неин баща.От представеното удостоврение от Районен съд Плевен по ч.гр.д.№4447/2025г.е видно,че в особената книга на съда е вписано приемането на наследство от ищцата М. О. Г. , останало след смъртта на О. П. Г. ,починал на **.**.****г.,като приемането на наследството е вписано под №*** от 17.07.2025г.

Безспорно от приложения заверен препис от присъда на Плевенски Районен съд №124 от 31.10.2024г.по НОХД №1234/2024г.по описа на същия съд се установява,че Р. Б. С. и Л. А. С. за признати за виновни за това,че на 29.05.2020г.в гр.Плевен съответно Р. С. в предварителен сговор с Л. С. и Л. С. в предварителен сговор с Р. С.,при условията на продължавано престъпление,с цел да набавят за себе си имотна облага ,използвали неопитността на О. П. Г. от гр.Плевен ,който страдал от психично заболяване ,външно изразено в повишена доверчивост и внушаемост,загуба на по-рано придобитите знания,умения и практически опит,който извършил дарение на 1/20 ид.ч.и последваща продажаба на 9/20 ид.ч.от апартамент,находящ се в гр.Плевен,ж.к.

“***“, бл. ***, вй. ***, ет. ***, ап.*** със засторена площ **,**кв.м.,с което му причинили имотна вреда в общ размер наа 33 750лв.,престъпление по чл.210 ал.1,т.2 вр.чл.209 ал.2,вр.ал.1 вр.чл.26 ,ал.1 НК. С присъдата на ПРС на всеки от ответниците Р. С. и Л. С. е наложено наказание –лишаване от свобода за срок от 2 години,като на основание чл.66 НК така определеното наказание отложено с

3 -годишен изпитателен срок.Присъдата на ПРС е влязла в сила на 20. 01 . 2025г.

От приложения препис от присъдата на ПРС по НОХД № 1234/2024г., ведно с мотивите към нея, се установява,че наследодателят на ищцата О. Г. и пострадал от престъплението е починал още в хода на воденото досъдебно производство,като в съдебната фаза по наказателното дело неговата дъщеря М. О. К. е конституирана на осн.чл.76 НПК като частен обвинител.Безспорно е,че по приключилото нак.дело същата не е предявявала граждански иск по чл.45 ЗЗД за претърпените от наследодателя й О. Г. имуществени вреди.

Безспорно от представените от ответниците писмени доказателства се установява,че е налице влязло в сила на 24.09.2022г.решение на Плевенски Районен съд,постановено по гр.д.№3495/2020г.,с което на осн.чл.26, ал.2, предл.последно ЗЗД е прогласена нищожността на нот.акт за дарениие №*** от 29.05.2020г.като привиден ,с който О. Г. е дарил на Р. С. 1/20 ид.ч.от процесния апратамент.С влязлото в сила решение на ПРС на осн.чл.17,ал.1 ЗЗД същият договор е обявен за действителен като договор за покупко4 продажба по силата на който О. Г. като продавач е продал на Р. С. като купувач,по време на брака му с Л. С. 1/20 ид.ч.от имота.С влязлото в сила решение на ПРС е уважен предявения от другия съсобственик иск за изкупуване по чл.33,ал.2 ЗС, като е допуснато изкупуване от страна на В.Т.

Г./бивша съпруга на О. Г./ на 10/20 ид.ч.от процесния имот-апартамент №***, находящ се в ж.к.“***“,бл. ***, вх. ***,при условие,че в едномесечен срок от влизане в сила на решението заплати на Р. С. и Л. С. сумата 9929,20лв. С констативен нотариален акт № *** от 16.12.2022г.на нотариус И. И. ,В.Т. Г. е призната за собственик на целия имот представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл. ***, вх.***, ет.***, ап.***./чрез покупка по време на брака на ½ ид. част и изкупуване по чл.33, ал.2 от ЗС на останалата ½ ид. част от имота/.

Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност на ответниците за сумата 33 750лв.,претендирана като обезщетение за претърпени от наследодателя на ищцата имуществени вреди.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд ,разглеждащ гражданските последици на деянието относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.В случая с оглед влязлата в сила на 20.01.2025г. присъда на ПРС по НОХД №1234/2024г., съдът приема ,че от страна на ответниците Р. С. и Л. С. са налице виновни и противоправни деяния,осъществяващи състава на престъплението измама. Същите с цел да набавят за себе си имотна облага са използвали неопитността на О.