Решение № 2243 от 19.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. София, 19.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. КР. П. при участието на секретаря Л. ГР. П. като разгледа докладваното от В. КР. П. Гражданско дело № 20211110165087 по описа за 2021 година

Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.

Молителката П. Р. БР. твърди, че ответникът К. ЗЛ. ЕВЛ. е неин фактически съжител. Твърдят се актове на домашно насилие – психическо и физическо насилие, извършени на 10 ноември 2021 г. около 17 часа следобяд в жилището на молителката в гр.

С. ответникът й нанесъл удари по главата и лицето в пияно състояние. Отделно, опитал да посегне да удари и дъщерята на молителката, която е на 15 години. Твърдят се и предходни актове на физическо и психическо насилие. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие.

Ответникът К. ЗЛ. ЕВЛ. не е изразил становище по молбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По молбата с правно основание чл. 8, т. 4 ЗЗДН

Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е всякога умишлен акт на извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия характер на действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва домашно насилие към друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.

Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и налагани при установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания, налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може 1 той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът е сезиран, да е наглед незначителен, ако констатира, че към датата на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила, дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на пострадалото лице, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно и последващо поведение на това лице и на околните, което има значение за степента на опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.

От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е наказание и за индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие, така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.

Предпоставка за защита по реда на ЗЗДН е доказването на връзка между пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и на конкретен акт на домашно насилие по см. на чл. 2 ЗЗДН в процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Актове на домашно насилие преди конкретния процесен акт на домашно насилие и такива, които го следват по време, могат да имат значение за преценката за мерките, които следва да се наложат по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както и като утежняващи обстоятелства по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН. Те обаче не могат да обосноват сами по себе си основателността на молбата за защита.

В случая съдът е указал на молителката, че не сочи доказателства за твърденията си, че ответникът е неин фактически съжител, като поради нейното процесуално бездействие такива не са събрани. Ето защо съдът при последици на доказателствена тежест намира, че не доказана връзка между пострадалото лице и ответника по чл. 3 ЗЗДН и молбата за защита от домашно насилие следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Издадената заповед за незабавно изпълнение има действие до постановяване на настоящото решение и за яснота следва изрично да бъде обявена за загубила действие на осн. чл. 19 ЗЗДН и отменена на осн. чл. 253 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, но той няма претенция и доказателства за разноски.

Молителката следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 89802/17.11.2021 г., на П. Р. БР. , ЕГН **********, за издаване на заповед за закрила от домашно насилие по чл. 8 ЗЗДН против К.

ЗЛ. ЕВЛ., ЕГН ***********, за действия на 10.11.2021 г. в гр. С.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

ОБЯВЯВА на осн. чл. 19 ЗЗДН за загубила действие заповед за незабавна защита № 2

201 от 17.11.2021 г., издадена по гр.д. № 65087/2021 г., СРС, 139-ти с-в, и на осн. чл. 253 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН я ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА П. Р. БР. , ЕГН **********, да заплати на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН по сметка на Софийския районен съд разноски в размер на 25 лева, държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок, считано от връчването на препис на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).

Препис от настоящото решение да се връчи на страните, както и на СДВР – за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3