Решение № 8317 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8317 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.А при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20241110100799 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени „Застрахователно дружество

„***********************“

АД против

„***************************” ЕАД иск с пр. осн. чл. 411 КЗ , с който се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1918,84 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № **************************/14.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско” е заплатил сума в размер на 5614,77 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка „***********************“, с peг.

№ *********************** щети, настъпили в резултат от ПТП, виновно причинено от водач на л.а. марка „*********************“, с peг. № ***********************, реализирано на 23.02.2023 г., в района на гр.

София, ул. ****************************. Сторени са и 15 лв. ликв. разноски. Сочи се, че нанесените имуществени вреди били описани в протоколи за оглед и оценка на щети от 14.03.2023 г. и 21.04.2023 г. Въз основа на изготвените протоколи за оглед било определено обезщетение в размер на 5614,77 лв., което било е изплатена по банков път на застрахованото лице на 04.07.2023 г. Твърди се, че след получена на 21.07.2023 г. покана, ответникът е одобрил да изплатил на ищеца, сумата в размер на 3710,93 лв.

С оглед изложеното се моли ответникът да бъда осъден да заплати на 1 ищеца сумата от 1918,84 лв. – главница, представляваща непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по претенция по щета № № **************************/14.03.2023г.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Не спори да е застраховател по ГО на водача на МПС „*********************“, рег. № ***********************. Сочи обаче, че представените от ищеца фактури, въз основа на които е изплатено обезщетение са издадени от официален сервиз за марката „***********************“, в този смисъл разходите които извършени излизали извън периода на гаранционното покритие на увреденото МПС, предвид което се възразява по отношение на размера на извършените разходи. С оглед изложеното се твърди, че ремонтът е извършен при завишени стойности на услугите за отремонтиране. Оспорва се твърдението на ищеца, че действителната стойност за репариране на констатираните увреди по лек автомобил марка „***********************“, модел

„******************************“, рег.

№

**************************, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, възлизат на 5 614,78 лева.

Посочва се, че действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на процесното ПТП, е следвало да бъде определена по средни пазарни цени с алтернативни заместващи части.

Не се оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП. Не оспорва наличието на действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер

**************************, сключен в *********************** за лек автомобил „*********************“, рег. № ***********************.

Моли да се отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че *********************** е изплатило на ищеца „ЗД ***********************“ АД следните суми: 3 695,93 лева – обезщетение за възстановяване на действителните вреди по лек автомобил марка „***********************“, модел „******************************“, рег. № **************************, причинени от ПТП, настъпило на 23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разход.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е 2 настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.

С доклада по делото са отделени, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.02.2023 г., в района на гр. София, ул.

**************************** е реализирано

ПТП между л.а.

*********************“, рег. № *********************** и л.а.

***********************“, модел „******************************“, като вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. *********************“, рег.

№ ***********************; че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „*********************“, рег. № *********************** е била застрахована при ответника; че МПС „***********************“, модел „******************************“, рег. № ************************** е отремонтирано и ищецът е заплатил на пострадалото лице сума в размер на 5614,77; че ответникът *********************** е изплатило на ищеца

„ЗД

***********************“ АД 3 695,93 лева – обезщетение за възстановяване на вреди по лек автомобил марка

„***********************“, модел „******************************“, рег. № **************************, причинени от ПТП, настъпило на 23.02.2023 г., както и 15,00 лева за ликвидационни разходи.

С оглед изложеното , съдът сита, че е осъществен състава на нормата на чл. 45 ЗЗД, като спорен по делото остава въпросът относно размера на причинените вреди.

За установяване на размера на причинените вреди е назначена САТЕ.

Застрахователното обезщетение следва да се определи в рамките на действителната пазарна стойност на увреденото МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие, а такава е сумата, която е адекватна на стойността, необходима за ефективното отстраняване на причинените в резултат на пътно-транспортното произшествие вреди /решение № 115 от 09.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 627/2008 г., II т.о., ТК /.

От прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил ***********************“, с peг. № ***********************, с оглед обстоятелството, че същият е гаранционен, изчислена на база по цени на официалния сервиз, възлиза в размер на 5614.76 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски - 5629.76 лв.

Неоснователни са възраженията на ответника относно механизма за настъпване на произшествието и размера на дължимото обезщетение, които се опровергават от приетата САТЕ, в която е посочено, че нанесени на 3 процесното

МПС

„***********************

******************************“, рег.№ **************************, вреди се намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното пътно-транспортно произшествие.

По изложените по – горе съображения, предвид обстоятелството, че причинените на ищеца с ПТП-то имуществени вреди възлизат в размер на 5614,77 лв., а ответникът е възстановил сумата от 3710,93 лв., то за разликата в размер на 1903,84 лв., колкото и размерът на предявения иск по чл. 411, ал.

1 КЗ, се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Към уважения размер на вредата следва да се прибави и сумата в размер на 15 лв., представляваща извършени от ищеца ликвидационни разноски. Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 1918,84 лв.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Дължимите разноски, направени в производството са в размер на 376,75 лева, представляващи заплатена държавна такса – 76,75 лева, депозит за СТЕ – 200 лева, и юрк. възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА

****************************“

ЕАД, с

ЕИК

**************************, с адрес в *************************** да плати на ищеца „ЗД ***********************“ АД с ЕИК ************************, с адрес в гр.София, ************************, на осн. чл.411 КЗ – 1918,84 лв., представляваща неизплатена регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от предявяване на исковата молба – 04.01.2024 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.

78, ал.

1 от

ГПК

****************************“ ЕАД, с ЕИК **************************, с адрес в *************************** да плати на ищеца „ЗД ***********************“ АД с ЕИК ************************, с адрес в гр.София, ************************, сумата в размер на 376,75 лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5