Решение № 26 от 18.02.2026, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Сандански, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100574 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. З. П., с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ул.С.С.К.Д.”, № **, срещу община С., с адрес-гр.С., бул.”С.”, № **, представлявана от кмета на общината А.С.С., с която е предявен иск за установяване правото му на собственост, на основание давностно владение, върху поземлен имот с идентификатор ******* в землището на гр.С., в м.“В.к.“, ЕКАТТЕ 65334, с площ от 551кв.м., трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на земята-8, номер по предходен план-186005, при съседи-***, ***, *** и ***.

Правно основание- чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС и във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.

Твърди се от ищеца, че той е собственик на поземлен имот с идентификатор *****, подробно описан в исковата молба, за който няма документ за собственост, поради което е предприел действия по снабдяване с такъв документ като е подал до община С. молбадекларация за извършване на обстоятелствена проверка за имота. Твърди се, че с писмо изх.

№94-С-912/23.04.2024г. на община С. му е отговорено, че процесният имот е частна общинска собственост и е отдаден под наем за срок от 10 години. Ищецът оспорва отразените в писмото обстоятелства. Същият твърди, че брат му П. З. П. е владял имота като свой от около 1988г. до смъртта си на 17.10.2007г., като в имота е бил изградил сграда, в която е живеел, както и че след неговата смърт ищецът е продължил без прекъсване да 1 владее имота като свой, поради което е станал негов собственик, присъединявайки към владението си и владението на своя брат. По изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства и сочи гласни такива.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен, тъй като процесният имот е частна общинска собственост, възникнала след приключването на земеделската реституция. Твърди, че процесният имот е определен и предаден на община С. като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като съществуващи и възстановими в стари реални граници земи, които са останали след възстановяването на правата на собственост. В тази връзка твърди, че имотът е образуван от разделянето на имот № 186002 с площ от 1,323дка на два имота-процесният имот с НТП-лозе с площ от 551кв.м. и имот *** с площ от 772кв.м., който е възстановен в стари реални граници на наследниците на К.А.В., както и че с протоколно решение № 9 от 25.07.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със влязла в сила заповед № РД 10-118/25.07.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Б., процесният имот е предоставен на община С., а също и че за него има съставен акт за частна общинска собственост № 1556/05.03.2015г. Твърди се, че след проведен търг процесният имот е отдаден под наем за срок от 10г. с вписан в служба по вписвания договор № 24924922/29.08.2022г. Ответникът оспорва и придобиването на процесния имот по давност от страна на ищеца. В тази връзка твърди, че съществува законова забрана, а именно разпоредбата на чл.86 от ЗС, за придобиване по давност от граждани на процесния имот до 1996г., както и че започналият да тече от 01.06.1996г. десетгодишен давностен срок е спрян с разпоредбата на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр.46 от 2006г.), а освен това, че не могат да се придобиват по давност земите от общинския поземлен фонд, съгласно чл.7, ал.1 от ЗОбС. Твърди се също, че спрямо общината ищецът не е демонстрирал намерението си за своене, като е предприел действия за завеждане на настоящия иск едва след получаване на писмо за започване на производство по издаване на заповед по чл.65 от ЗОбС във връзка с постъпили няколко броя жалби от наемателя на процесния имот, а именно: на 28.03.2022г., на 01.11.2022г. и на 05.04.2024г., както и че е налице противопоставяне от страна на община С. предвид започнатата процедура по издаване на заповед по чл.65, ал.1 от ЗОбС. Ответникът твърди, че не е доказано кой е изградил сградата, тъй като във връзка с издаване на удостоверение за търпимост ищецът е декларирал в нотариално заверена декларация, че той е построил през 1987г. селскостопанска масивна сграда със застроена площ от 49кв.м. в процесния имот. В подкрепа на становището си ответникът представя писмени доказателства.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза и е прието заключение на вещо лице.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Д. З. П. е един от наследниците на П. З. П., починал на 17.10.2007г. /удостоверение за наследници/. Във връзка с подадено от ищеца по делото заявление с вх.№ 94-С2 912/20.03.2024г. до община С. относно заверка на молба-декларация за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., в м.”В.к.”, същият е получил отговор с писмо изх.№ 94-С-912/1/ от 23.04.2024г. на община С., с което го уведомяват, че молбата му не може да бъде заверена, тъй като имотът е частна общинска собственост, актуван с акт за частна общинска собственост № 1556/05.03.2015г., вписан в Служба по вписвания с акт № 167, т.2, дело 330 от 11.03.2015г.

Имот с идентификатор *** по КККР на гр.С., одобрени със заповед № РД-1880/11.11.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 14.03.2022г., с адрес на поземления имот-гр.С., м.”В.к.”, с площ от 551кв.м., трайно предназначение на териториятаземеделска, начин на трайно ползване-нива, категория на земята-8, номер по предходен план-186005, при съседи-***, ***, *** и ***, е отразен в КККР на гр.С. като собственост на община С./представената скица на поземлен имот/. От акт за частна общинска собственост № 1556/05.03.2015г. е видно, че имотът е актуван като общински на основание чл.2, ал.2, т.3 от ЗОС.

Имот № 186005 е получен от разделяне на имот № 186002 по КВС, с площ от 1,323дка, на два имота-на имот № 186005 с площ от 0,551дка и имот № 186006 с площ от 0,772дка, като последният е възстановен в стари реални граници на наследниците на К.А.В.

/представените писма, ведно с приложения, от Общинска служба земеделие-С. за история на имотите 186005 и 186006; писмо от Областна дирекция ”Земеделие”-Б.; заключението на вещото лице/.

Със заповед № РД-10-118/25.07.2008г. на Директора на областна дирекция ”Земеделие”-Б. е одобрено протоколно решение № 9/25.07.2008г. на комисията по чл.19 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-10-079/13.06.2008г. на Директора на ОДЗ Благоевград, относно определените имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ в няколко землища, сред които и в землището на гр.С.. В това протоколно решение е включен и имот с номер 186005, НТПлозе, с площ от 0,551дка.

В процесния имот има изградена масивна сграда, по отношение на която кметът на община С. е издал заповед № 70/09.06.2022г., с която е наредил премахването й от Д. З. П..

По делото няма данни тази заповед да е влязла в сила /представено към исковата молба решение № 444 по дело 641 от 2022г. , на съдия И. Петков, е компютърна разпечатка със заличени лични данни, от което не може да се установи, че касае заповед на кмета на община С., а и видно от същото е, че то подлежи на обжалване/. По делото е представена декларация, нотариално заверена на 27.09.2018г., с която Д. З. П. е декларирал, че е построил преди 1987г.селскостопанска масивна сграда със застроена площ от 49кв.м. в поземлен имот ***.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е трапецовиден, с денивилация; че този имот заедно с имот с идентификатор *** по КККР, с площ от 772кв.м., е ограден от всички страни с 3 мрежа на бетонни колове, като ограденият имот е с обща площ от 1200кв.м.; че имотът граничи с път и вада и в него има построена сграда, представляваща жилищна сграда с площ от 50кв.м., както и навес за отглеждане на животни, в близост до нея, част от който попада в другия имот; че за процесния имот в ОбСЗ-гр.С. няма данни за подадени заявления за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и същият е останал невъзстановен и предаден на община С. като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. Вещото лице сочи, че на ЕТК от 1970г., както и на Аерофотоснимка от 1985г. съществува обособен ПИ, ведно с голяма сграда/предполагаем обор/, че в КВС/1993-1996г./ имотът е заснет и се е ползвал за стопански цели, ведно със сградите, които са били построени преди 1996г. При разпита си вещото лице уточнява, че сегасъществуващата в имота сграда не фигурира в ЕТК от 1970г., където фигурира друга сграда/с различна конфигурация, а именно по-дълъг обор/; че в ортофотокартата от 1985г. фигурира по-малък обор, по друг начин конфигуриран; че в ЕТК от 1970г. процесният имот попада в един голям масив; че в КВС имотът е бил отразен като нива с площ от 1300кв.м., а впоследствие/при разделянето на имота на два/ отреждането по КВС за процесния имот е лозе, а в КК е отразен като нива; че местността се е наричала „У.В.”, където е имало лозя, а след лозята има вада, която граничи с четири имота, а наоколо /извън лозята/ всичко е пасище; че границата между м.”У.В.” и м.”В.к.” първоначално е била вадата, а впоследствие границата е преместена по пътя; че в масива, където се намира процесния имот има заявени в ПК за възстановяване 17 дка; че в м.”У.В./В.к./” собствеността се възстановява в стари реални граници и възстановяването е на лозя, каквито са били и в „онези години”.

От допълнителното заключение на вещото лице е видно, че процесният имот е нанесен в КВС заедно със заснемане и нанасяне на всички ПИ в района на м.”В.к.”, м.”У.В.” и м.”К.”, които местности се преплитат из целия район, като партидата на имот 186002 по КВС/от който е получен процесния имот при разделянето/ е закрита на 16.03.2000г., като на същата дата е открита партида за процесния имот, като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, и за втория отделен имот-възстановен на наследниците на К.А.В.; че на 29.06.2010г./датата на преминаване на землището от КВС към АГКК/ процесният имот е нанесен в КККР на гр.С.; че в м.”В.к.”, м.”У.В.” и м.”К.” има подавани опис-декларации за членство в ТКЗС, с които са заявявани конкретни имоти в тези местности. В приложения към допълнителната експертиза е приложен списък на член-кооператори, за които е оставено частно ползване-лозя, както и опис на съседни ПИ с история от КВС и КККР. При изслушването си по депозираното допълнително заключение вещото лице сочи, че процесния имот и съседните на него имоти са били в масив на ТКЗС като лозя и трайни насаждения; че процесният имот не е бил внасян в ТКЗС, а е „бил раздаван от ТКЗС”; че имотите под пътя в периода 1980-1985г. са били давани за разработване на лица, които не са били собственици; че част от процесния имот е бил даден на З. П. като лозе от 600кв.; че в ЕТК от 1970г. има лозе и малка барака, а през 1985г.-голяма къща, 2019г. също има къща и лозе, и оборите, които преди са били навеси; че „общината има тетрадка със списъците на лицата, на които са издавани удостоверения за ползване и на които следва да се възстановява по параграф 4”; „че в 4 тетрадките…е имало З. П., но неизвестно защо той не си завършва процедурата 2005г., за да бъде нанесен като ползвател в земи по параграф 4 и затова е написана общината”.

Разпитаният по делото свидетел Г.П. /който отглеждал животни заедно с П. П./ сочи, че П. З. П. е отглеждал говеда в м.”В.к.”, землище на гр.С., където е имал навес за тях; че до навеса П. си построил през 1985-1986г. и масивна постройка с площ от около 50кв., за изграждането на която му помагал; че след смъртта на П. П., брат му Д. е започнал да отглежда животните му и до настоящия момент; че преди 2-3 години служители на общината са идвали да мерят постройката, за да я бутнат, но тя си стои и понастоящем, като в нея живее ищеца; че мястото е триъгълно, около 700кв.м.; че по времето на П. П. мястото не е имало съседи, а сега съседи са В.В. и Д. Х., път и вада и че между П. и съседа му е имало конфликт-спор за мястото; че мястото, което е ползвал П. П., а сега Д. П. е оградено от всички страни с мрежа.