Решение № 7437 от 23.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54585/2022
- Вид
- Решение № 7437
- Подписан
- 23.04.2024
- Състав
- БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 105391 от 02.11.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 109669 от 11.11.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 118799 от 05.12.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 120045 от 07.12.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 128163 от 29.12.2022 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 901 от 06.01.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 8755 от 20.01.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 10456 от 24.01.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 41521 от 31.03.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 52950 от 03.05.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 55681 от 09.05.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 57835 от 10.05.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 62441 от 19.05.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Определение № 19974 от 06.06.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Определение № 37794 от 24.10.2023 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 67065 от 10.05.2024 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 82366 от 10.06.2024 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 29788 от 06.03.2026 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
- Разпореждане № 39023 от 26.03.2026 · БОРЯНА ВЕНЦИСЛАВОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 9 · Закон за наследството
- чл. 57 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 7437 гр. С., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БОРЯНА В. П. при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20221110154585 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на дължими вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 39975/2022г. по описа на СРС, 176 състав, в условията на разделна отговорност при квоти 1/3 за ответницата Е. Л. П., 1/3 за ответницата Н. Л. П. и 1/3 за ответницата И. Д. М. за следните суми: 1101,36 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 208,08 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.07.2022 г., сумата от 22,50 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 25.07.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 5,98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 08.07.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „....-II”, бл. ....., аб. № ....
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача.
Ответницата И. М., чрез назначения й особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Оспорва облигационната връзка между страните, както и доставката на топлинна енергия в посочения обем, качество и цена. Счита, че общите условия на ищцовото дружество не са влезли в сила. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
1
Ответниците Е. П. и Н. П. не са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ФИРМА“ ЕООД не оспорва исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
По иска по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ на хипотезата на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на Е.С. като услуга, която се ползва от самата Е.С..
Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на Е.С., е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и преустановяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на Е.С. искането за услугата се прави не от всеки отделен Е.С. (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата Е.С., затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия 2 при доставката на централно отопление в сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – Е.С., т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
От приложения към исковата молба Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища се установява, че на 21.11.1979 г. Я. П. М. е придобила собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № 4, находящ се в гр. С., ж.к. „.... ”, бл. .... По делото е представено и Удостоверение изх. № ..../29.04.2015 г., от което се установява, че стар адрес ж.к. „....- II”, бл.
..., ап. 4 е идентичен с настоящ адрес – ж.к. „....-II”, бл. ...... Представено е удостоверение за наследници от 12.02.1986 г., от което е видно, че Я. П. М. е починала на 18.01.1985 г., като нейн единствен наследник по закон е Л. П.М.. От представеното удостоверение за наследници с изх. № 7374 от 14.06.2019 г. е видно, че Л. П.М. е починал на 11.06.2019 г. и е наследен по закон от И. Д. М. – съпруга, Н. Л. П. – дъщеря и Е. Л. П. – дъщеря. След неговата смърт И. Д. М., Н. Л. П. и Е. Л. П. са придобили по 1/3 ид. части от процесния недвижим имот /чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от ЗН/.
От това следва, че по силата на закона между ответниците - потребители и топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция, с оглед въведения в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Вещото лице установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. “ФИРМА.” ЕАД ежемесечено е извършвала отчети на общия топломер, който е от търговски тип АС и е преминавал метрологичен контрол съгласно Наредбата. Вещото лице установява, че за процесния абонат не се изчислява топлинна енергия за отопление на имот. Изчислена е топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване в имота от 1 бр. водомер за топла вода в имота. От експертизата се установява още, че за процесния имот топлинна енергия за отопление от сградна инсталация се разпределя според пълния отопляем обем –1159 кубични метра и този на сградата по проект – 5392 кубични метра. СТЕ установява, че сумата за ТЕ за процесния имот е опредЕ. съгласно действаща нормативна уредба и актуални цени на ТЕ за исковия период. Установено е, че технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. При тези данни вещото лице заключава, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот и период в съответствие с действащата нормативна уредба. С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот, е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена.
3
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е на стойност 1112,07 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции и просрочени задължения от предходни периоди и която сума следва да се коригира с изравнителната сума за процесния период – 10,69 лева за получаване от абоната. Така дължимата сума за реално потребеното количество ТЕ в процесния имот, за която се дължи плащане от абоната, възлиза в размер на 1101,39 лева (1112,07 лева – 10,69 лева). Ищецът претендира сума в размер на 1101,39 лева, с оглед на което искът следва бъде уважен изцяло, при спазване принципа на диспозитивното начало.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, според към 26.02.2024 г. няма данни за извършени плащания от ответниците. С оглед на изложеното следва, че от установения размер съгласно СТЕ и ССчЕ, размерът на дължимата главница за доставена ТЕ за процесния период възлиза на 1101,35 лева. Предвид изложеното, претенцията на ищеца срещу всеки от ответниците се явява основателна и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С., таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Разпечатката съдържа 32 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/870c4330-6cf9-42ff-a999-bca63af5febd