Определение № 2000 от 17.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2000 гр. София, 17.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101071 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. П., действаща чрез процесуалния си представител адвокат М. Я. от АК - Добрич, срещу въззивно решение № 270 от 05.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 616/2025 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 24 от 13.01.2025 г. по гр. д. № 263/2023 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея против Й. К. Г. иск с правна квалификация в чл.

45 ЗЗД за сумата от 8 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищцата, нанесения психологически и физически дискомфорт, уличаване ищцата в престъплението обида, претърпени вследствие на твърдения, съдържащи се в свидетелските показания на Г., дадени на 23.07.2020 г. по гр. д. № 1059/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и очевидно неправилно. По изложени съображения се моли за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, като изложи в мотивите си изводи по доказателствата 1 и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им?

Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, изразена в решение № 176 по т. д. № 1885/2015 г., II т.о. на ВКС; решение № 153 по гр. д. № 886/2018 г., III г.о.; решение № 65 по т. д. № 1656/2013 г., II т.о. на ВКС и решение № 381 по гр. д. № 756/2010 г., I г.о. на ВКС.

2. Как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК и следва ли на заключението да се придава отнапред доказателствена сила?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решения № 179 от 17.6.2013 г. по гр. дело № 228/2012 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 55 от 22.02.2018 г. по гр. дело № 984/2017 г на ВКС, IV г. о. и решение № 60 от 25.03.2013 г. по т. д. № 475/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

3. Как следва съдът да цени допълнителните разяснения, давани от вещото лице в хода съдебното дирене, по въпроси, които не са му били поставяни за изследване, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 762 от 20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г., I г. о. на ВКС; решение № 50159 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 1218/2021 г., II т. о. на ВКС; решение № 50081 от 28.06.2023 г. по гр. д. № 2119/2022 г. на ВКС.

Извън изложеното, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно като обосновава това основание за допускане на въззивното решение на касационен контрол с твърдения за прилагане на закона в неговия противоположен смисъл.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от ответницата.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: предявен осъдителен иск от К. Д. П. срещу Й. К.

Г. за репариране на неимуществени вреди - уронване на личния и професионален авторитет, психологически и физически дискомфорт, претърпени от ищцата в резултат на набеждаването й в престъпление по чл.

2

146, ал. 1 от НК - обида, при даване на свидетелски показания от страна на ответницата по гр. д. № 1059/2020 г. на РС - Добрич в проведено на 23.07.2020 г. открито съдебно заседание, в което ответницата заявила, че на 24.05.2020 г. в [населено място], пред снек-бар „А.“, ищцата е казала на Е. Г. П., при възникнал конфликт между двете, “хванах ли те, курво мръсна“, с присъждане на обезщетение от 8 100 лева.

Въззивният съд е посочил, че така предявеният иск черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД като фактическият състав на отговорността по чл. 45 ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина – елементът вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която следва да се обори от ответника, а останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца.

Съдът е приел, че не е спорно по делото, че на датата 24.05.2020 г. е имало конфликт между ищцата и трето на настоящия спор лице - Е. Г. П., към него момент снаха на ищцата, съпруга на сина й А. П. П.; няма спор и относно факта, че този конфликт е дал основание на Е. Г. П. да подаде молба до съда по реда на ЗЗДН като пострадало от домашно насилие лице; не се спори, че молбата за защита е уважена, но не се твърди, че именно укоримо вербално поведение на насрещната страна като акт на домашно насилие е обосновало предоставянето на закрилата по реда на този закон.

Съдът е посочил, че е безспорен фактът, че за разглеждане на молбата на Е. Г.

П. за защита срещу осъществен спрямо нея от К. Д. П. акт на домашно насилие е образувано гр. д. №1059/2020 г. по описа на РС – Добрич; че по данни от представения протокол от проведено на датата 23 юли 2020 г. открито съдебно заседание по това дело, участие в него е взела ответницата Й.

К. Г. в процесуалното си качество на свидетел като при даване на показания в производството по ЗЗДН Й. К. Г. е заявила, че К. Д. П. е казала по адрес на Е.

Г. П. израза „хванах ли те, курво мръсна“.

Съдът подробно е отразил показанията на ответницата като свидетел, че заведението не работело заради пандемията; тя казала на влязла в него жена, че заведението не работи, но жената започнала да обижда Е. - „хванах ли те, курво мръсна“; жената обиждала Е. и с други думи, но не можела да каже какви, защото не се сещала; Е. тръгнала към жената и тя излязла от страничния вход, през който влязла; Е. тръгнала към нея и после се върнала, като седнала пак на масата; вторият път ситуацията била пак същата; почти веднага жената влязла с телефона в ръка и пак обиждала Е. със същите думи; третият път жената пак влязла с телефона; Е. я хванала за раменете и я избутала леко навън, за да може да излезе; затворили вратата като Е. държала дръжката на вратата отвътре и заключили; обадили се на 112; не минало много 3 време и дошла полицейската кола; тя отворила страничния вход, който били заключили и излязла да обясни ситуацията на полицаите; уточнила, че след третия път, когато заключили вратата, Е. й казала, че това са съпругът и свекървата; повторно е уточнила, че жената като влязла в заведението се насочила към масата, на която седели тримата, казала на Е. „хванах ли те, курво мръсна“; телефонът на жената бил насочен към масата; останала с впечатление, че се прави запис.

Въззивният съд е очертал спорния въпрос по делото - дали ищцата е отправила към снаха си думите „хванах ли те, курво мръсна“, в който смисъл е свидетелствала ответницата по гр. д. № 1059/2020 г.на Д., или казаното от свидетелката не отговаря на истината.

В тази връзка съдът е посочил, че когато едно лице, разпитано в качеството на свидетел пред съд, твърди, че друго лице е извършило престъпление, като знае, че това не е така, налице е лъжесвидетелстване - престъпление по чл.

290, ал. 1 от НК като не е спорно, че на 21.02.2022 г., на основание чл. 212, ал.

1 от НПК, с постановление на наблюдаващ прокурор е образувано досъдебно производство № 23/2022 г.на О. при ОП - Добрич, за това, че на 23.07.2020 година пред РС - Добрич, по гр. д. №1059/2020 г. като свидетел устно съзнателно потвърдила неистина – „…както седяхме на масата аз, Е. и И., тогава от вратата, през която получаваме стоката, която беше отворена, влезе една жена с насочен телефон към нас. Тя започна да обижда Е. -„хванах ли те, курво мръсна“. Жената обиждаше Е. и с други думи, но не мога да кажа, защото не се сещам. Втория път ситуацията беше пак същата. Почти веднага жената влезе с телефона в ръка и пак обиждаше Е. с думите...“, престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Въззивният съд е констатирал, че с постановление от 16.11.2022 г. наказателното производство, водено за престъпление по чл. 290, ал.1 от НК, е прекратено и същото съдържа освен изводите на прокурора за наличие на формалните предпоставки за прекратяване по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, така и констатациите му по фактите и доказателства за тях, обосноваващи извода му.

Съдът е посочил, че постановлението не е обжалвано; отбелязано е, че срокът за това е изтекъл на 30.11.2022 г.; няма влязла в сила присъда на наказателния съд относно деянието на ответницата, която съгласно чл. 300 ГПК, да е задължителна за гражданския съд при спор за вреди от това деяние.

Според въззивния съд постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство няма сила на присъдено нещо; от друга страна, всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление, поради което от факта, че няма основания за образуване на наказателно производство не следва, че не са налице предпоставките на деликтната отговорност по ЗЗД, като при липсата на присъда на наказателния съд, установяването дали е извършено противоправно деянието в гражданския процес се извършва чрез 4 допустимите от ГПК доказателствени средства.

За изясняване на спорния по делото въпрос верни ли са изявленията на ответницата в качеството и на свидетел по гр. д. №1059/2020 г. на Д. въззивният съд е посочил, че в производството са събрани гласни доказателства и е допусната комплексна компютърна експертиза на видеозапис, който запис няма случаен характер, а е създаден от самата ищца за лични цели с мобилен телефон, пренесен от нея на диск, представен с исковата молба.

Съдът е отбелязал, че страните в настоящото производство спорят относно това дали ищцата само един път е влезнала в заведението или два-три пъти, както твърди ответницата в показанията си по гр. д. № 1059/2020 г.

Съдът е посочил, че вещото лице е извършило анализ на представения от ищцата диск и е констатирало, че той съдържа един файл с видеозапис, направен с мобилен телефон, който не е манипулиран, като вещото лице е интерпретирало видео и аудио съдържанието подробно, като част от него е следното: жената, която снима „Ауууу Е. здравей“; жената с зелената тениска отговаря „ти нормална ли си“; жената която снима отговаря „Аааа не съм, виж ма в какъв, а добре, добре, добре“; през това време жената с зелената тениска казва „Я изчезвай от тука, я изчезвай от тука“; след което жената, която записва излиза от заведението, а жената със зелена тениска я последва към вратата, жената която снима казва „добре, добре, добре питах та“; жената с зелена тениска казва „изчезни от тука, ти нормална ли си да ми държиш сметка аз какво правя“, като междувременно затваря вратата на заведението; през това време жената която снима казва „я си гледай, ти не си нор. Щи държа разбира са“ действието се развива пред вратата на заведението; жената се връща и отваря вратата на заведението и снима вътре, но след като вижда, че жената с зелената тениска като казва „аха ясно С., ииииии ти затуй ще пострадаш бе момиче, защо ма бийш ти мене бе“; през това време жената с зелена тениска се връща към вратата, затваря и заключва вратата, като остава от вътрешна страна в заведението; жената, която снима казва „бийма бе, тукй бе, бийма бе, тукай бе“, идва мъж от към паркинга, мъжът казва „тос ли той бе“, жената, която снима казва през това време „бий ма бе. (и отговаря на мъжа) да бе тоз е ей оня там и С., ето я С.; цял ден та следя и обади се на полицията, обади се на полицията, обади се на полицията че ма бий има запис бе, аз и да“; обади се на полицията да дойде бе, обади се как ще ме бие на обществено място бе, обади са на 112. Аууу изгоряла си, изгоряла си. Обади са на полицията да дойде. Ши ма бий моля ти са, ши ма удря във главата. Гледай я. Изгоряла си на обществено място на бийш момиче“.