Решение № 2607 от 07.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2607 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря И. Ст. Василева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20231100510063 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 2218 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86ти състав, допълнено с Решение № 10423 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав е уважен иск с правно основание чл. 143 СК, предявен от О. О. Ц., действаща лично и със съгласието на своята майка С. Г. Л. срещу О. К. Ц., като последният е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетната си дъщеря О. О.

Ц. действаща лично и със съгласието на своята майка С. Г. Л. в размер на 200 лева, считано от 20.10.2022 година до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Със същото решение са отхвърлени исковете с правно основание чл. 143 СК до пълния предявен размер от 450 лева, както и искът по чл. 149 СК за периода от 20.10.2022 г. до дата на предявяване на исковата молба в общ размер на 4800 лева, представляваща сбор от месечни издръжки в размер на 400 лева.

С Решение № 10423 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав, постановено по реда на чл. 250 ГПК районният съд е оставил без уважение искането за допълване на Решение № 2218 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав по отношение датата на падежа на дължимата издръжка.

С Решение № 10423 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на Решение № 2218 от 14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав в частта за разноските.

1

Срещу Решение № 2218 от 14.02.2023 г. на първоинстанционния съд е постъпила въззивна жалба с вх. № 62468/07.03.2023 г.от ищеца по исковете. Същото се обжалва в отхвърлителната му част. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че за едногодишния период преди завеждане на исковата молба ответникът не е заплащал издръжка и не е давал никакви средства. Поддържа се, че мотивите, с които районният съд е отхвърлил изцяло исковете по чл. 149 СК са незаконосъобразни, необосновани и несъответстващи на събрания доказателствен материал. Твърди се, че конкретните нужди, респективно необходим размер за издръжка на ищеца, са доказани съобразно правилата на ГПК. Твърди се, че ответникът реализира доход като таксиметров шофьор, от участие в управителните съвети на множество дружества. Посочва, че възможностите на ответника да заплаща издръжка в претендирания размер са установени по делото. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на решението в атакуваните части, като исковите претенции бъдат уважени в тяхната цялост.

Постъпила е и втора въззивна жалба с вх. № 193687 от 06.07.2023 г., с която се обжалва постановеното по реда на чл. 250 ГПК Решение № 10423 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав. Поддържа се, че неоснователно районният съд е отхвърлил искането на ищцата за допълване на дата на падежа на присъдената ежемесечна издръжка, а именно на всяко пето число на месеца. Моли за произнасяне от въззивния съд в тази насока, като бъде уважено искането на ищцата касателно дата на падежа.

Постъпила е частна жалба, обективирана във въззивната жалба с вх. № 193687 от 06.07.2023 г., от ищеца по исковете, с която се атакува Решение № 10423 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 56947/2022 г. на СРС, 86-ти състав в частта, с която е оставено без уважение направеното по реда на чл. 248 ГПК искане. Поддържа се, че неправило районният съд е постановил ответника по исковете да заплати разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, на ищеца О. Ц., тъй като е било осъществявана безплатна правна помощ и съдействие, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати тези разноски директно на адв. С..

Въззиваемата страна не взима становище по подадените въззивни жалби и частна жалба.

Пред въззивния съд въззивникът поддържа въззивните жалби и частната такава и моли те да бъдат уважени.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

В процесния случай предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 143 СК за разликата над 200 лева до пълния предявен такъв в размер на 450 и изцяло отхвърления иск по чл. 149 СК, като в останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

При извършена служебна проверка въззивният съд намира постановеното решение за валидно – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и съдържание. Настоящата инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй като не се констатират процесуални пречки за 2 разглеждане на депозираната искова молба, а районният съд се е произнесъл съобразно искането, с което е бил сезиран.

По отношение правилността въззивният съд намира следното:

Районният съд е сезиран с иск с правно основание 143 СК за осъждане на О. Ц. да заплаща издръжка на детето О. Ц. в размер на 450 лева, месечно, както и иск с правно основание чл. 149 СК за осъждане на О. Ц. да заплати издръжка за минал период, считано от 20.10.2022 г. до 20.10.2022 г. в размер на 400 лева месечно или в общ размер на 4800 лева за посочения период.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от възможностите на лицето, което я дължи.

В процесния случай от удостоверение за раждане от 11.07.2008 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0558 от ******* г., се установява, че въззивникът ищец О. О. Ц. е родена на ******* г. от майка С. Г. Л. и баща О. К. Ц..

В хода на производството са приети следните относими към спорния пред въззивния съд предмет писмени доказателства:

Приети като писмени доказателства са медицински документи амбулаторен лист № 8 от 03.10.2022 г., от които се установява, че при преглед при специалист офтомолог въззивникът е диагостициран с диагноза „миопия“, предписаната терапия е използване на диоптрични очила и са предписани периодични прегледи на всеки шест месеца.

По делото е приета служебна бележка с изх. № 6/16.09.2022 г., издадена от 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, гр. София, в уверение на това, че О. Ц., родена на ******* г. е ученик в дневна форма на обучение в 10. клас през учебната 2022/2023 година.

По делото е приета разписка от Т.Т., класен ръководител на 10.клас, с която същата декларира, че учебният пакет учебници и учебни помагала за учебната 2022/2023 г. е на стойност минимум 153 лева.

По делото е приета фактура на името на С. Л., издадена от „А1 България“ ЕАД за използвани от същата услуги.

По делото е приета фактура от 16.01.2022 г., издадена от магазин „Зора“ на името на С. Л. за закупуване на мобилен телефон на стойност 1599 лева, както и договор за потребителски кредит за заплащането му.

По делото е приета фактура, издадена на името на О. О. Ц. от „ЦГМ“ ЕАД, за ученическа месечна карта за градския транспорт, валидна за всички линии, на стойност 23 лева, от които 3 лева за издаване на безконтактен носител – карта.

По делото са приети касови бележи за закупуване на дрехи от различни магазини и на хранителни продукти.

По делото е приета фактура, издадена на името на М.А. от „П.К.“ ЕАД за закупуване 3 на слушалки.

По делото е приет погасителен план от Банка ДСК по сметка с титуляр С. Л. и такива от Пощенска банка.

По делото е приета справка за физически лица от Търговския регистър, актуална към дата 20.10.2022 г. по отношение въззиваемия О. Ц., от която се установява, че същият фигурира в управителните органи на множество дружества.

По делото е приет нотариален акт от 17.02.1997 за дарение на недвижим имот, том XV, дело № 2774/97 на I-ви нотариус при Нотариалната служба при Софийски районен съд, по силата на който С. Ц. е дарила на сина си О. Ц. и на дъщеря си К.Й. по ½ идеална част от собствени недвижими имоти: апартамент, находящ се в гр. София, ул. ******* и гараж, находящ се на първи етаж от същата жилищна сграда.

По делото е приет договор за наем на недвижим имот с наемодател О. Ц., по силата на който последният отдава под наем магазин, находящ се в гр. София, ул. *******, с месечна наемна цена 200 лева.

По делото е приет договор за наем на недвижим имот с наемодател К.Й., по силата на който последният отдава под наем ½ идеална част от собствени недвижими имоти: апартамент, находящ се в гр. София, ул. *******, с месечна наемна цена 700 лева.

По делото е прието удостоверение, издадено от „ПОД Топлина“, от което се установява среден брутен месечен доход на С. Л. в размер на 2621, 85 лева за периода м.09.2021 г.-м.08.2022 г..

Приети са справки от НАП от 20.12.2022 г., от които се установява, средномесечен брутен доход на С. Л. за периода м.12.2021 г.-м.11.2022 г. в размер на 2625,32 лева, а по отношение на въззиваемия Ц. не са установени декларирани доходи.

Във въззивното производство са приети нови доказателства – уведомление от „Йелоу 333“ АД, от което се установява, че въззиваемият Ц. няма подписан договор няма подписан договор за лизинг на лек автомобил, не е сключвал трудов или граждански договор с дружеството. Има подписан договор със същия с № 3452/21.03.2019 г., по силата на която О.

Ц. заплаща на „Йелоу 333“ АД възнаграждение, срещу което „Йелоу 333“ АД му дава право да брандира лекият автомобил, с който работи, с логото на компанията, както и да използва всички комуникационни канали за получаване на повиквания от клиенти на „Йелоу 333“ АД.

По делото е приет и горепосочения договор между О. Ц. и „Йелоу 333“ АД, видно от който той е сключен на 21.03.2019 г. с безсрочно действие, като по делото липсва информация той да е прекратен.

Приета е декларация от С. Л., с която същата е декларирала, че получава доход съгласно удостоверение, издадено от ПОД „Топлина“ с изх. № 08.03.2024 г., и притежава недвижими имоти – два броя апартаменти, находящи се в гр. София.

От удостоверение, издадено от ПОД „Топлина“ с изх. № 08.03.2024 г. се установява, че С. Л. реализира среден месечен брутен доход в размер на 3896,08 лева.

В хода на въззивното производство е изискан социален доклад, в който да бъдат отразени конкретните нужди на детето О.. В същия са залегнали констатации, че основни грижи за детето се полагат от майката, а бащата е виждал въззивника няколко пъти и не желае да има режим на контакти. Пред социалните работници майката е декларирала, че получава месечен доход около 3300 лева, а бащата е заявил, че е трайно безработен, без регистрация в Бюрото по труда. По отношение на детето О. е посочено, че е ученик в 11-ти клас на 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“. Непълнолетната е заявила пред социалния работник, че по препоръка на училището трябва да посещава допълнителни уроци по английски и френски език, че се нуждае от средства за закупуване на очила, художествена 4 литература на френски и английски език. Посочила е, че от училището се организирали посещения на театър, кино и галерия, които се заплащат от родителите. Майката е заявила, че детето желае да пътува в България и чужбина, но няма необходимите финансови средства, както и че желае да запише шофьорски курсове.