Решение № 751 от 20.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 751 гр. София, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100507497 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20039324 от 01.06.2022 г., постановено по гр. д. № 18562 по описа за 2020 г. на СРС, 177-ми състав, ответникът Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР е осъден да заплати на ищеца Г. Т. Р., на основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1 , вр. чл.

178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 1742,47 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, за периода 01.03.2017 г. – 29.02.2020 г., получени чрез преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.03.2020 г. до погасяване на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 232,78,45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за периода 01.04.2017 г. – 29.02.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 79,01 лв. за държавна такса и 210 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ при МВР. Излага съображения за неправилност на решението. Поддържа, че отразения в съдебно-счетоводната експертиза труд не е извънреден, а е отчетен след прилагането на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ.

Излага аргументи, че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР, а отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл. 179, ал. 1 и чл. 187, ал. 3 и ал. 9 ЗМВР, а неговия размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвидено в чл. 140 КТ. Предвид това не следва да се прилага чл. 9 от НСОРЗ и норми на КТ. Поддържа, че тезата на насрещната страна би следвало да се приеме за правилна само ако нормите на ЗМВР и подзаконовата му уредба бъдат отменени. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г. Т.

Р.. В отговора се сочи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, при твърдения, че настоящата хипотеза разкрива непълнота в нормативната уредба, регламентираща продължителността на работното време през нощта в работата на служителите на МВР, както и тази относно преизчисляване на часовете положен нощен труд от тях. Според въззиваемата страна при действието на специалния закон ЗМВР и издадените въз основа на него наредби е налице празнина, която се запълва от КТ и приетата във връзка с него Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

По изложените в жалбата доводи за неправилност на решението, въззивният съд излага следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 100 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до датата на исковата молба, както и сумата от 10 лв. - лихва за забава.

С определение на СРС, постановено в открито съдебно заседание от 09.05.2022 г., е допуснато изменение на предявените искове по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, като иска за главница се счита предявен за сумата от 1742,47 лв., а иска за мораторна лихва за сумата от 232,78 лв.

Между страните е безспорно, че в исковия периода страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „водач на специален автомобил в УПБЗН-Банкя“ в Девета районна служба „П.б. и з. на н.“ към Столична дирекция „П.б. и з. на н.“ при Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ - МВР, в рамките на което е полагал труд на 24-часови смени, от които между 22,00 и 06,00 часа /8 часа/ през нощта през процесния период.

Пред СРС е представена Справка за дадените дежурства от Г. Т. Р. на длъжност „водач на специален автомобил в УПБЗН-Банкя“ в Девета РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР, за периода от време от 01.03.2017 г. до 29.02.2020 г.

Съгласно заключението на допуснатата в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентна, обективна и обоснована, в процесния период ищецът е отработил 214 броя смени и е положил 1712 часа нощен труд. Така положеният нощен труд в часове, превърнат в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, преизчислен с коефициент 1,143, е в размер на 1956,82 часа. Следователно извънредният труд, получен като разлика между положения нощен труд и изчисления с коефициент 1,143, е в размер на 244,82 часа.

Дължимата сума за извънредния труд е в размер на 1742,47 лв., която сума не е изплатена.

Съгласно заключението дължимата мораторна лихва за периода от първо число на месеца, следващ месечното плащане до 20.03.2020 г. е размер на 244,82 лв.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат 2 допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143, ал. 1 от КТ). В приложимата към процесния период редакция преди изм. ДВ - бр. 107 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., чл.

142, ал. 2 КТ предвижда, че работодателят може да установява сумарно изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

В исковия период от 01.03.2017 г. до 29.02.2020 г. е действала Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., отм. с Решение № 16766 на ВАС - бр. 4 от 14.01.2020 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

(обн., ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г., изм. и доп., бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 31, ал.

2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В следващите подзаконови нормативни актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо при липсата на специално правило (до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИД ЗМВР от м.07.2020 г.) и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. В чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумарно изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в 3 дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Посочената в чл. 9 НСОРЗ методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).

Законодателната уредба при трудовите правоотношения - чл. 261 и сл. от КТ, чл. 7 и чл.

8 (Обн. - ДВ, бр. 9 от 2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ предопределя за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. При сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява от една страна в трансформиране на нощния труд в дневен със съответния коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумарно/ по чл. 9 от НСОРЗ и от друга страна със заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение по чл. 8 НСОРЗ. Този подход на законодателя за това допълнително заплащане на нощния труд е оправдан с оглед на по-големия разход на умствена и физическа енергия при престиране на работна сила в необичайно за биологичния ритъм на човека време от денонощието (така Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Възприемането на противното би довело до поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо държавните служители и служителите по трудово правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 1 ЗДСл и чл. 261 и чл. 264 КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС (така Решение № 311 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., IV г. о.).