Определение № 829 от 19.08.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1827/2025
- Вид
- Определение № 829
- Подписан
- 19.08.2025
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Иванка Петрова Гоцева, Петко Иванов Минев
Цитирани разпоредби
- чл.309, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл. 200 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.6 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 и ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 829 гр. Пловдив, 19.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Петко Ив. Минев
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно наказателно дело № 20255300601827 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С определение №426 от 02.07.2025г., постановено по ЧНД № 3030/2025г., Районен съд - Пловдив, ХX н.с., е оставил без разглеждане жалбата на В. С. С., подадена срещу постановление на РП-Пловдив от 31.01.2025г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр.чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 89/2024г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Пловдив, пр.пр.№ 13708/2023г. по описа на РП – Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 316 вр.чл.309, ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Недоволна от постановеното определение е останала жалбоподателката В. С. С., която чрез адв. К. Т., го обжалва с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че районният съд неправилно е приел, че жалбата е подадена от лице, което няма право да обжалва, доколкото предметът на производството не допуска съществуването на пострадало лице.
По изложените съображения от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение, а алтернативно в случай че го потвърди - да изпрати делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за извършване на горестоящ прокурорски контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 243, ал. 10 от НПК.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените в жалбата доводи, както и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство № 89/2024г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Пловдив е образувано с постановление от 15.02.2024г. за това, че на 16.10.2023г. в гр. Пловдив, по гр.дело № 3666/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, съзнателно са били използвани неистински частни документи - 107 броя разписки за получени суми от 200 лева за издръжка от 1 името на Ж. А. К., като от дееца за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр.чл.309, ал.1 от НК.
С постановление от 31.01.2025г., изведено на 03.02.2025г., наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по ДП на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр.чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и е указал приложените по делото 107 броя оригинални разписки, намиращи се по делото в том 3, от лист 8 до лист 113, да се върнат срещу разписка на Ж. А. М.. За да прекрати производството представителят на държавното обвинение е приел, че от събраните доказателства не се установяват данни за извършен състав на престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 от НК. Установено било, че подписите и ръкописният текст във всички изследвани разписки са положени от посочената като автор Ж. К., т.е. приложените от Ж. М. документи били истински. Поради липса на методика не можело да се установи и докаже дали разписките са били антидатирани или пък подписвани наведнъж от К..
Срещу постановлението е подадена жалба от В. С. С., по която ПРС е постановил определението, предмет на настоящата въззивна проверка, с което е прието, че жалбоподателката не е активно процесуално легитимирана да обжалва прекратителния прокурорски акт. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е обосновал, че пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението.
Посочил е, че родов обект на документните престъпления в това число и на престъплението по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с документооборота. Изтъкнал е, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществените органи и организации. Приел е също, че престъплението по чл.316 вр.чл.309, ал.1 от НК е формално и настъпването на определен противоправен резултат не е елемент от състава му. Според ПРС липсата на съставомерни вреди от престъплението препятства възможността да съществува пострадало от това престъпление лице. Поради това жалбоподателят нямал активна процесуална легитимация да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав счита така постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Както правилно е посочил и районният съд, в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК законодателят изчерпателно е изброил кръга на лицата, които могат да обжалват актовете за прекратяване на наказателното производство.
Това са обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК е лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението.
Престъплението, за което е образувано и водено досъдебното производство е по чл. 316, вр.чл. 309, ал. 1 от НК, т. е. документно такова, което систематично се намира в глава Девета от Особената част на НК „Документни престъпления“ и засяга пряко и непосредствено сигурността на осъществяване на документооборота в държавата (ППВС №3/1982г.). От това престъпление не може да възникне фигурата на пострадал, защото с него не се причиняват имуществени или неимуществени вреди на конкретно физическо лице, които да са в пряка причинна връзка с престъплението. Дори и да са настъпили такива вреди, те не са пряка последица от това престъпление.
2
Поради това за физическото лице В. С. липсва предвидена възможност да инициира съдебен контрол върху постановлението на РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производство.
Наведените от жалбоподателката доводи в обратния смисъл не се споделят от въззивния съд.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че атакуваното определение на РС - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на В. С. С. срещу постановлението на РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производство по ДП № 89/2024г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР - Пловдив, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Извън горните съображения следва да бъде посочено и това, че правната защита на жалбоподателката в конкретния случай се осигурява по реда на вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията по чл.
200 от НПК. Постановленията за прекратяване на наказателни производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4 от НПК, могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, по аргумент от посилното основание по чл. 243, ал. 10 НПК. Възможността за такова обжалване в конкретния случай не е преградена от влязъл в сила съдебен акт, издаден по реда на чл. 243, ал.6 и сл. от НПК, тъй като компетентният съд не е бил сезиран с такова искане от субект, разполагащ с процесуална легитимация за това. Именно горестоящата прокуратура има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността им, и да прецени дали е извършено първоначално разследваното престъпление, както и дали има данни по делото и за друго престъпление по смисъла на НК. Доколкото с депозиране на жалбата срещу постановлението на районна прокуратура жалбоподателката С. реално е упражнила тази процесуална възможност, адресирайки я първоначално до горестоящата окръжна прокуратура, въззивният съд намира, че след връщане на делото, РП - Пловдив следва да изпрати материалите по ДП на Окръжна прокуратура - Пловдив за осъществяване на именно такъв инстанционен контрол върху оспореното постановление на РП - Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.8 от НПК, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №426 от 02.07.2025г., постановено по ЧНД № 3030/2025г. на Районен съд - Пловдив, ХX н.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3