Решение № 5041 от 03.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12177/2023
- Вид
- Решение № 5041
- Подписан
- 03.09.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Петър Милев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.13, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.56, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.57, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 5041 гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Петър Милев при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100512177 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 11243 от 29.06.2023г. по гр.д. № 44701/2022г. на Софийски районен съд, 176 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. Х. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 2646,77 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и сумата от 53,97 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. 30.04.2021г., ведно със законна лихва върху двете главници от 16.06.2022г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в размер на 339,71 лева за периода от 15.09.2020 г. - 30.05.2022 г. и иска за мораторна лихва за сумата от 10,83 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. - 03.06.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.06.2022 г. по ч.гр.д. № 32598/2022 г. по описа на СРС, 176 състав.
Срещу решението в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове, е подадена въззивна жалба от ответницата в първоинстанционното производство - Р. Х. Д., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност. Въззивницата счита, че районният съд неправилно е приел, че липсват доказателства за сключен 1 индивидуален договор между ищеца и собственика на имота – А.Х. Д.. В тази връзка е посочено, че по делото е приета молба-декларация от 14.08.2002г., от която било видно, че голият собственик на имота е поискал да му бъде открита партида за процесния апартамент и е декларирал, че ще ползва обекта за жилищни нужди. Тази молба имала характера на предложение за сключване на договор, което било прието от „Топлофикация София“ ЕАД, доколкото абонатният номер бил на името на собственика А.Х. Д., като последната била посочена като получател в издадените фактури. Същата се подписала и в списъка на етажните собственици. Именно това лице било клиент на топлинна енергия, а не ответницата Р. Х. Д., независимо че последната е носител на вещното право на ползване. Клиент на топлинна енергия можел да бъде както собственикът на имота, така и вещният ползвател, в зависимост кой от двамата е сключил договор. Моли решението да бъде отменено в неговата обжалвана част, а предявените искове – отхвърлени. Претендира и разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва нейната основателност. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото-лице помагач „Директ” ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 172357/18.08.2022г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил срещу ответницата Р. Х. Д. обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2646,77 лева - главница за доставена топлинна енергия в имот - апартамент № 40, находящ се в гр. София, ул. „****, ет.2, за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2022г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 339,71 лв. за периода от 15.09.2020г. до 03.06.2022г., сумата от 53,97 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 16.06.2022г. и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 10,83 лв. за периода от 01.06.2019г. до 03.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 32598/2022г. на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот – апартамент № 40, находящ се в гр. София, ул. „****, ет.2.
Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на вещен 2 ползвател на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №16-334/2007г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Р. Х. Д. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни. Счита, че не е клиент на топлинна енергия, макар и от представения договор за делба от 13.06.2000г. да се установява, че тя си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот. В тази връзка е посочила, че с молба-декларация от 14.08.2002г. собственикът на имота – А.Х. Д. е поискала да й бъде открита партида на адреса на топлоснабдения апартамент, декларирайки че ще го ползва за жилищни нужди. Тази молба имала характер на предложение за сключване на договор, което било прието от „Топлофикация София“ ЕАД, тъй като абонатният номер е на името на собственика Анна Д., като на нейно име са били издавани и фактурите. Поради това, облигационното правоотношение възникнало между ищеца и собственика на имота, а не с вещния ползвател. Заявила е, че не оспорва количеството, качеството и стойността на доставената до имота топлинна енергия, както и че не е извършено плащане към ищеца. В условията на евентуалност е навела възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Районният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот, съответстваща на посочената в исковата цена.
По делото е приложено заповедно дело № 32598/2022г. по описа на СРС, 176 състав, съгласно което по заявление вх.№ 124667/16.06.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Р. Х. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2646,77 лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019г. 30.04.2021г., ведно със законната лихва за периода от 16.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 339,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020г. - 30.05.2022г., сумата от 53,97 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019г. - 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 16.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 10,83 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за 3 периода от 01.06.2019 г. - 03.06.2022 г., както и държавна такса в размер на 61,03 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. За така издадената заповед длъжникът Р. Х. Д. е уведомена на 13.07.2022г., като на 22.07.2022г. е подала възражение в срока по чл.414 от ГПК. Заявителят е уведомен на дата 08.08.2022г. за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу длъжника, като е представил такива на дата 18.08.2022г.
По делото е приет договор за доброволна делба от 13.06.2000г. , от който се установява, че процесният апартамент № 40, находящ се в гр.София, ул. „****, ет.2, е поставен в дял на третото за спора лице - А.Х. Д., която е придобила изключителното право на собственост върху него. Със същия договор за делба ответницата Р. Х. Д. си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху същия този апартамент.
Приета е и молба-декларация от 14.08.2002г. от собственика на имота А.Х. Д. с искане до топлопреносното предприятие за откриване на партида за топлоснабдения имот – ап.40, находящ се в гр.София, ж.к. „Овча купел“, ул.
„****, ет.2.
Към доказателствената съвкупност са приобщен протокол от ОС на ЕС от 31.07.2002г. и договор № 229 от 22.08.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.София, ул.„****, е избрало и възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията. Представен е и списък на етажните собственици, в който е посочено, че собственик на ап.40 е третото лице – А.Х. Д., която е положила и своя подпис.
За установяване количеството и стойността на доставяната топлинна енергия ищецът е представил съобщение към фактура
№
1005350395/31.07.2020г. за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за сумата от 1515,77 лева, както и съобщение към фактура № 1013872522/31.07.2021г. за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. за сумата от 1196,41 лева. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за процесния период в размер на 2700,74 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, в които като клиент е посочено лицето А.Х. Д.. Видно, че е начислявана енергия за БГВ, сградна инсталация и отопление на имота.
Приобщени са още и два протокола за неосигурен достъп до процесния топлоснабден имот за отчет на ИРРО от 27.06.2020г. и 30.05.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна 4 норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.
По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е неправилно.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Не се спори още, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството дали ответницата притежава качеството на клиент на топлинна енергия, в т.ч. дали между насрещните страни съществува облигационно правоотношение. Съдът счита за неправилен извода на първата инстанция, че ответницата Р. Х. Д. е клиент на топлинна енергия, като съображенията за това са следните:
Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/870580c5-41d2-4f45-8718-ee4c77c24390