Решение № 239 от 05.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20255330204632 по описа за 2025 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-0432000640/03.06.2025г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, с което на Н. К. С., ЕГН ********** са наложени глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 07.08.2025г., а жалбата е подадена на 08.08.2025г.), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери от фактическа страна следното:

Жалб. С. на 16.05.2025г. около 10,50ч. в гр. Пловдив, управлявал специален автомобил „Рено Мастер“ с рег. № ****, собственост на И. С. П. който му бил даден за управление от св. С., съпруг на собственика на автомобила. На автомобила имало поставени 4 броя сини лампи на покрива, с които същият бил регистриран, но същите не функционирали. Жалб. С. превозвал до него друго лице – Х. С. П. който бил без поставен обезопасителен колан. При достигането на жалбоподателя с управлявания от него автомобил до кръстовището на бул. Никола Вапцаров и ул. Константин Геров, същият бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които св.

К.. Същият установил липсата на колан на пътника, както и поставените лампи, поради което отвел водача до сградата на 01 РУ-Пловдив, където му съставил акт за така констатираното. Впоследствие било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена на първо място въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В случая по отношение на констатациите за липсата на колан на пътника, в хода на съдебното производство е разпитан св. К., който напълно потвърждава, че пътникът П. е бил без колан. В противовес на същите се явяват показанията на св. С., който твърди, че пътникът е имал поставен колан. Същевременно съдът констатира, че св. С. не е бил очевидец на процесната ситуация, поради което и показанията му се явяват производни на база казаното му от други лица, докато св. К. разказва за свои собствени първични възприятия, поради което и показанията му се ценят с по-висока доказателствена стойност. Същевременно, св. К. изрично сочи, че на пътника П. е бил издаден фиш за непоставянето на колан, който същият е приел без възражения, докато св. С. от своя страна не посочва пътникът да е възразил по 2 предвидения ред, чрез обжалване на сакнцията, т.е. обстоятелствата сочат на достатъчно основания да се счете, че в действителност пътникът е бил без поставен обезопасителен колан, като в тази насока презумптивната доказателствена сила на АУАН в тази част не се явява опровергана, а напротив – потвърждава се от събраните доказателства в хода на настоящото производство.

По отношение на движението на МПС-то с поставени 4 броя лампи доказателствената съвкупност се явява безпротиворечива, като както св. С. и св. К., така и от представените снимки на превозното средство безспорно се установява, че на същото е имало поставени такива лампи. Същевременно обаче не се установява лицето, което да е поставило същите. Видно е от показанията на св. С., че същият сочи, че автомобилът още при регистрацията му е бил с поставени такива лампи, като това се потвърждава и от представения талон за регистрация, съгласно който автомобилът е бил регистриран като специален автомобил. Свидетелят С. изрично сочи, че същите не са били поставяни от жалб. С., като това се явява и логично с оглед на обстоятелството, че автомобилът е бил собственост на друго лице – съпругата на св. С.. От страна на актосъставителя също не се излагат твърдения да е възприел лично той или пък друго лице поставянето на лампите от страна на водача С.. В тази връзка съдът намери, че в тази част презумптивната доказателствена сила на АУАН се явява опровергана, поради което и не възприе от фактическа страна лампите на МПС-то да са били поставени от жалб. С..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.05.2025г., за нарушение, извършено на същата дата, а НП - на 03.06.2025г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При така приетото от фактическа страна, безспорно се установява първото вменено на жалбоподателя нарушение, а именно – превозването на 3 пътник, който не изпълнява задължението си за използване на предпазен колан. Санкцията за това нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП е глоба във фиксиран размер от 50 лв. (към датата на извършване на деянието), която е била правилно определена от административнонаказващия орган.

Следва да се посочи и че липсват данни да е било налице някое от изключенията по чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, които да бъдат обсъдени от съда.

Поради това и в тази част наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Същевременно, при така приетото от фактическа страна, не се установява второто вменено на жалбоподателя нарушение, а именно – поставянето на устройство за светлинен сигнал – 4 броя сини лампи на покрива на превозното средство, предвидени за автомобил със специален режим на движение. В тази връзка както вече се посочи при анализа на доказателствата от фактическа страна, установи се по делото, че лампите на автомобила вече са били поставени преди предприемането на управлението на жалб. С.. В случая административно-наказателната отговорност не е ангажирана за използването на тези лампи, като в тази връзка и актосъставителят не излага твърдения водачът да е ползвал същите. Поради това и в тази част административно-наказателното обвинение се явява недоказано, с оглед на което и наказателното постановление и наложената с него административна санкция следва да бъдат отменени.

Разноски не са били претендирани от страните, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

П О Т ВЪ РД Ж А В А Наказателно постановление

№

25-0432000640/03.06.2025г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, В ЧАСТТА, в която на Н. К. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 лв. (с еврова равностойност 25,56 евро) на основание чл. 183, ал.

4, т. 7 от ЗДвП

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0432-000640/03.06.2025г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 01 Пловдив, В ЧАСТТА, в която на Н. К. С., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 4

50 лева (с еврова равностойност 25,56 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5