Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 803 от 13.07.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5232/2022
Вид
Решение № 803
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. Перник, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720105232 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 от ЗПК.

Образувано е по искова молба, подадена от З. М. М., ЕГН ********** от *** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Р.Я

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит № *** от *** г. по силата, на който ответникът му е предоставил сумата от 6000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент – 19.16%, годишен процент на разходите – 20.94% и общ размер на плащанията – 7304.14 лв. Сочи, че на основание чл. 4, ал. 1 от договора е сключил договор за предоставяне на поръчителство от *** г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дължи заплащане на възнаграждение на поръчителя в размер на 6032.45 лв.

Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Сочи, че договорът е изписан с шрифт по-малък от 12, че не е посочен срок на същия, а съдържа само погасителен план, че липсва методика за изчисляване на референтния лихвен процент на разходите, както и информация за размера на включените в месечната погасителна вноска сума и за обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 12 касаещи погасителния план. Твърди, че при подписване на договор аз потребителски кредит не са представени общите условия, приложими към него.

Изложено е, че с чл. 4 от договора, кредитополучателят е задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора 1 дружество. Въз основа на договора за предоставяне на поръчителство ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, надхвърлящо главницата по договора за потребителски кредит, а именно 6032.45 лв., което представлява част от ГПР. По този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, което според ищеца също води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Искането към съда да обяви за недействителен договор за потребителски кредит № ***, сключен на *** г. между З. М. М. и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът признава, че между него и ищеца е сключен договор за потребителски кредит № ***/*** г.

Ответникът оспорва наличието на сключен договор за предоставяне на поръчителство, като твърди, че липсват електронни изявления на страните за сключването на представения такъв. Сочи, че спорният договор за потребителски кредит не предвижда задължително предоставяне на обезпечение. Твърди, че потребителят избира дали да обезпечи задължението си или не.

Ответникът оспорва твърденията за несъответствие на процесния договор на императивните разпоредби на ЗПК. Сочи, че те са спазени, поради което договорът надлежно обвързва страните. Твърди, че общите условия са представени на ищеца по електронен път в деня на сключване на договора за потребителски кредит и са достъпни на официалната електронна страница на дружеството.

Оспорва, че ищцата е материално затруднено лице и че има право на безплатна правна защита.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК „Кредисимо“ ЕАД е предявил срещу ищеца З. М. М. насрещен иск с правна квалификация чл. 23, във вр. с чл.9, ал. 1 от ЗПК, който да бъде разгледан при условие, че главният иск бъде уважен.

Ищецът по насрещният иск твърди, че по силата на договора, сключен на *** г., той е предоставил на З. М. в заем сумата от 6000 лв., която тя се е задължила да върне, ведно с договорна лихва на месечни вноски с падеж на последната – 10.05.2022 г. Сочи, че до настоящия момент кредитополучателят е погасил сумата от 1267.82 лв. Твърди, че по силата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде признат за нищожен, кредитополучателят дължи връщане на заетата сума. Сочи, че от заетата сума от 6000 лв. не е върната част в размер на 4732.18 лв.

Искането към съда е в случай, че уважи главния иск, да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата от 4732.18 лв., представляваща непогасена главница, дадена в заем по договор за кредит № ***/*** г., който е обявен за нищожен. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Насрещният иск е връчен на първоначалния ищец. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не му е предоставил сумата от 6000 лв.

Искането към съда е да отхвърли насрещния иск. Заявена е претенция за 2 разноски.

В съдебно заседание ищцата – редовно призована, не се явява и не се представлява. Докладвана е подадена от пълномощника и – адв. И. писмена молба, с която поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен, а насрещният иск – да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е представляван.

Докладвана е писмена молба от същия, с която оспорва предявения иск и поддържа насрещния иск. Моли претенцията на ищцата да бъде отхвърлена.

Евентуално – да бъде уважен насрещния иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намира следното:

Първоначалният и насрещният иск са предявени от надлежно легитимирани страни при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.

Страните са представили електронна кореспонденция, възпроизведена на хартиен носител – електронно писмо изпратено на *** г. в 16.48 часа от „Кредисимо“ ЕАД на електронен адрес [email protected], от което е видно, че на електронния адрес на ищцата са изпратени подписания от нея договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр, декларация с информация за обработването и съхраняването на личните данни за целите на учредяване на обезпечение под формата на поръчителство, , декларация за обработване и съхранение на личните данни за целите на директния маркетинг, общи условия на лоялна програма, декларация за обработване на лични данни за целите на усвояване на кредит по дебитна/кредитна карта, информация за присъединяването към групов застрахователен договор.

Не е спорно между страните, че на *** г. са сключили договор за потребителски кредит № ***. Договорът е представен по делото, ведно с погасителен план и съответните общи условия. От тях е видно, че ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 6000 лв. Ищецът се е задължил да върна заетата сума на 24 месечни вноски, всяка, от които посочена по размер и съдържаща уточнение за включените в нея главница и лихва, както и за датата на падежа и – всяко 10-то число от месеца, считано от 10.06.2022 г. и с краен срок 10.05.2024 г. Лихвения процент по кредита е 19.16%, годишния процент на разходите – 20.94%, общия размер на плащанията – 7304.41 лв.

Съгласно чл. 3 от договора, след подписването му, кредиторът извършва проверка на кредитоспособността и идентификация на кредитополучателя и едва тогава одобрява подаденото от последния заявление. В чл. 4 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезщетение на Кредитора следва да изпълни едно от следните условия: в 10-дневен срок да предостави банкова гаранция или в срок от 48 часа да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. В случай, че не представи едно от посочените обезпечения, заявлението се счита за неодобрено. Предвидено е също, че ако кредитополучателят в заявлението не е посочил, че ще предостави обезпечение, то се разглежда в 14-дневен срок и 3 ако не бъде одобрено, подписаният договор не поражда действие.

Съгласно чл. 9 от договора всички вземания по него стават предсрочно изискуеми, в случай и при условията на раздел Х от общите условия/непогасяване на 6 погасителни вноски; неплащане на каквото и да било парично задължение, произтичащо от договора или общите условия; прекратяване на договора съгласно т. IV.3 и т. ХII.1.3 от общите условия; прекратяване на договора за поръчителство/.

От представения договор за предоставяне на поръчителство от *** г. се установява, че за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит ищецът на същата дата е сключил договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899. Ищецът се е задължил да заплати на потребителя възнаграждение в общ размер на 6032.45 лв., платимо на 24 броя месечни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен точния размер на всяка от тях, платими на всяко 10-то число от месеца, считано от 10.06.2022 г. и с краен срок – 10.05.2024 г.

От представени от ответника писмени доказателства – платежно нареждане от 16.05.2022 г., договор за потребителски кредит № 2440598 от 08.09.2021 г. и възпроизведено на хартиен носител електронно писмо, изпратено от него до ищцата на 16.05.2022 г. се установява, че в изпълнение на процесния договор за потребителски кредит, ответникът е превел по банкова сметка, разкрита на името на ищцата в Банка ДСК сумата от 1566.01 лв., а останалата сума от 4433.99 лв. е превел за погасяване/рефинансиране/ на сключен от нея друг договор за потребителски кредит - № 2440598 от 08.09.2021 г.

От представената от ищеца справка в Централния регистър на БНБ № БНБ-39219/15.03.2023 г. е видно, че към посочената дата ищецът има просрочено повече от 101 дни задължение по процесния договор за потребителски кредит. Невърнатата главница е в размер на 4144.00 лв. А извършените плащания са в размер на общо 1474.00 лв.

При така установеното факти, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Ответникът – „Кредисимо“ ЕАД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ , поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря освен на общите разпоредби на ЗЗД и на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т.

20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК.

Ищецът твърди, че не са спазени изискванията на чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 6, т. 9а, т.

10, т. 11, т. 12 от ЗПК.

Настоящият състав намира, че договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди 4 отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.