Решение № 45 от 10.02.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Казанлък, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510201623 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №373 от 07.10.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с което на П. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: с. С............, общ. Сливен, ул.

„Андон Кючуков“ №....... е наложено административно наказание- глоба в размер на 600(шестстотин) лева, изразяващо се в транспортиране с лек автомобил марка „Киа“ модел „Спортидж“ с peг. № ....... с прикачено ремарке с № ....... недървесни горски продукти- листа от лопен без издаден превозен билет за недървесни горски продукти. Количеството е претеглено с електронна везна и възлиза на 150 кг. Нарушението е извършено на 11.09.2025 г. на главен път II-55, землище на гр. Гурково, обл. Стара Загора. АНО приел, че гореописаното деяние не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и съставлява нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 4 от Закона за горите.

Жалбоподателят не е съгласен с постановлението, намира същото за неправилно и незаконосъобразно и оспорва извършването на нарушението.

В съдебно заседание се явява лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата изцяло. Излага доводи за липса на доказателства за извършено нарушение, както и за нарушен материален закон при изготвяне на 1

НП. Настоява за отмяна на последното.

Въззиваемата страна, чрез представител, оспорва жалбата, като поддържа, че наказателното постановление е законосъобразно и правилно, а извършването на нарушението доказано.

Настоящият съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, възприе за установена следната фактическа обстановка:

На 11.09.2025 г. е съставен АУАН серия ИОО 2025 г. № 115282, в който е отразено, че при проверка на П. Р. П. е констатирано транспортиране от него на 150 кг. лопен с автомобил „Киа Спортидж“ с peг. № ....... с прикачено ремарке с № ......., без П. да притежава превозен билет за недървесни горски продукти.

Впоследствие е издадено наказателно постановление № 373/ 07.10.2025 г. от Директора на РДГ-Стара Загора, с което на П. е наложена глоба в размер на 600 лв., на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ. Същото е връчено лично на жалбоподателя на 28.11.2025 г., видно от известие за доставяне/л.9 от делото/.

При така установената фактическа обстановка съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законовия срок от лице, имащо право на такава, поради което съдът приема, че е допустима съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

По делото, от процесуалният представител на въззивника, се твърди за липса на категорични доказателства, че П. е транспортирал лопена със стопанска цел, тъй като последния бил набран от дворовете на жалбоподателя и на негов съсед.

Подобно твърдение съдът намира за несъстоятелно, предвид факта, че същото не е подкрепено с писмени доказателства, но дори да се приеме, че лопена е набран от двор, нарушителя не представи в подкрепа на своята теза удостоверение от Общината или друг документ, доказващ че в конкретен имот се култивира лопен в такова количество, а що се отнася до версията, че от дворове/един или два/ може да бъде добит 150 килограма лопен, същата е житейски неправдоподобна и противоречи на елементарната логика.

2

В конкретния случай е безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място въззивника е транспортирал 150 кг. листа от лопен. Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите, предвижда забрана за транспортиране на недървесни горски видове, които не са придружени с превозен билет.

Основният спорен момент в случая кой е приложимия закон- дали Закона за горите или Закона за лечебните растения. Според настоящия състав Законът за лечебните растения се явява специален по отношение на Закона за горите, а един от основните принципи в правото гласи, че специалния закон има предимство пред общия. Законът за лечебните растения урежда управлението на дейностите по опазване и устойчиво ползване на лечебните растения, включително събиране и изкупуване на получаваните от тях билки, а Закона за горите урежда обществените отношения, свързани с опазване, стопанисване и ползване на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционално и устойчиво управление на горските екосистеми. Към тези екосистеми попадат и лечебните растения от естествен произход, намиращи се на горските територии.

В случая е безспорно, че превозваното растение представлява лечебно такова и попада под действието на Закона за лечебните растения, доколкото е посочено в приложението към самия закон. В същото време, съгласно чл.117, ал.1 от Закона за горите, ползването на недървесни горски продукти включва и добив на лечебни и ароматни растения или части от тях. Разпоредбата на чл.118 от Закона за горите препраща към Закона за лечебните растения относно ползването на лечебните растения, т.е. относно добива им.

Съгласно §1, т.1. от ДР на ЗЛР „лечебни растения“ са тези, които могат да бъдат използвани за получаване на билки, а съгласно т.2 „билки“ са отделни морфологични растителни части или цели растения, както и плодове и семена от тях, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарствени продукти, за хранителни, козметични и технически цели. В случая наказващият орган е определил превозвания продукт като такъв за стопанска дейност и надвишаващ количеството за лични нужди по смисъла на §1, т.18, буква „в“ от Закона за лечебните растения- листа до 1 кг. Ето защо, в случая следва да се приеме, че е налице транспортирането на билки по смисъла на §1, т.2 във 3 връзка с т.18, буква „в“ от ДР на ЗЛР. Това е така, тъй като листата на лопена са отделни морфологични растителни части от лечебното растение лопен.

Неприложим е в случая е и чл.28а, предвиждащ забрана за продажба, изкупуване и превоз на билки и генетичен материал, за които няма издадено позволително за ползване по чл.22 или удостоверение за отглеждане в култура по чл.46, т.3, доколкото проверката е извършена на горска територия. В случая не е установено, че превозваното количество билки не са добити от горската територия- в тежест на лицето, превозващо билките е да установи, че същите са добити по законовия ред, чрез издаването на съответното позволително, което в конкретния случай не е сторено. След като не е доказано наличие на позволително за събирането на лопен и нарушението е установено на горска територия, то се предполага, че същия е събиран от горска територия и компетентни да осъществяват контрол за органите на Регионална дирекция по горите- Стара Загора.

В случая са приложими разпоредбите на Закона за горите, доколкото съгласно даденото в закона легално понятие на ползване на недървесни горски продукти, за които се изисква и превозен билет, включва само добива на лечебни и ароматни растения или части от тях.

Съгласно чл.64 от Закона за лечебните растения Регионалната дирекция по горите организира контрола върху ползването и възпроизводството на лечебните растения в горските територии в обхвата на нейното действие. В случая проверката е осъществена в обхвата на горската територия и констатирането на набрани билки предполага добиването им от тази територия. От страна на наказаното лице не е представено надлежно позволително за производството или добиването на лопен, за да се опровергае, че същия е добит от горска територия. В случая установяването на превозването на билка/недървесен горски продукт/ на горска територия изисква и превозен билет по реда на чл.213, ал.1, т.4 от Закона за горите.

Законът не съдържа задължение за наказващия орган да мотивира защо приема, че определено деяние не представлява маловажен случай.

Напълно достатъчно е само да го упомене, което АНО е сторил приемайки, че „гореописаното деяние не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН“.

В горния смисъл е и практиката на Административен съд гр.Стара Загора.

В конкретния случай се установи, че е налице стриктно спазване на 4 процедурата по издаване на наказателното постановление, поради което настоящият съд счита, че последното следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въззиваемата страна желае заплащане на възнаграждение за ангажирания от нея юрисконсулт, съобразно Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк.д. №6/2012г.. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва П. Р. П. да бъде осъден да заплати на Регионална дирекция по горите-Стара Загора направените по делото разноски за участие в съдебно заседание в размер на 100(сто) лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №373 от 07.10.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите- Стара Загора, с което на П. Р.

П. с ЕГН **********, с адрес: с. С............, общ. Сливен, ул. „Андон Кючуков“ №....... е наложено административно наказание- глоба в размер на 600(шестстотин) лева.

ОСЪЖДА П. Р. П. с ЕГН **********, с адрес: с. С............, общ. Сливен, ул.

„Андон Кючуков“ №....... да заплати на Регионална дирекция по горите-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100(сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 5