Решение № 1168 от 30.07.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. Варна, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20233110201279 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. Х. Д., ЕГН **********, гр.Варна, ул. "Струга" **********, срещу Наказателно постановление № 22 – ***/05.01.2023 г. на Началника на Първо РУ при ОД МВР - Варна, с което на лицето било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200.00 /двеста/ лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д. от ЗДвП.

Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на метериалния закон и несправедливост на наложеното административно наказание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление .

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Депозира писмен отговор, в която изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Поддържа, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и по предвидения в закона ред, както и че съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Намира, че описанието на нарушението е достатъчно точно и ясно и е позволило на наказаното лице да организира адекватно защитата си. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли евентуално претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до предвидения минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

На ***, имало паркомясто, определено за хора с трайни увреждания, обозначено със съответен пътен знак и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Пътната маркировка била положена върху нанесена в предходен период бяла разделителна линия, която била видима извън очертанията на синьото поле на символа. На 15.11.2022 год. жалбоподателя П. Х. Д. паркирал лек автомобил марка "Тойота Авенсис" с рег. № ********** на посоченото място, определено за хора с трайни увреждания. На 15.11.2022 г. около 11: 29 ч. това обстоятелство било установено от св. Х. Х. Х. –мл. полицейски инспектор при Първо РУ , ОД МВР - Варна. Същия констатирал липсата на съответен стикер и на 2 валидна карта, позволяваща паркирането на това място, поради което на жалбоподателя бил съставен Фиш за налагане на глоба, серия GT № 1667252/15.11.2022 год..

Впоследствие П. Х. Д. депозирал възражение, във връзка с което фишът бил анулиран, а на 20.12.2022 г. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия АД, бл. № 432602/20.12.2022 год. за това, че е паркирал процесния лек автомобил на място, определено за превозно средство, обслужващи хора с трайни увреждания. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи възражения.

Писмени възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 12.01.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н. Д. била наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДП .

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите Д. К. и Х. Х., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. По делото не е констатирано наличието на основания за съмнение в достоверността на изявленията на свидетелите. Фактическата обстановка се изяснява от приложената разпечатка на фотоснимка на паркирания автомобил, отразяващи обстоятелства около извършеното нарушение.

Фотоснимките не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК .

Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, 3 ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н. д. № 393/09 г., ІІ н. о. на ВКС). От приложените такива по делото се установява, че част от автомобила е разположена върху самото синьо поле на пътната маркировка, указваща предназначението на мястото за паркиране.

От приобщените писмени доказателства с най-голямо значение са изготвените Констативен протокол, Докладна записка и Справка, които също потвърждават фактическите изводи на съда. Следва да се отбележи, че жалбоподателя по начало не отрича, че е паркирал лично процесния автомобил на посоченото в НП място.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административно наказващия орган санкционна норма.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДП забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания.

Съгласно дефиницията в § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания, "човек с трайно увреждане" е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. Установено е по делото, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателя П. Д. е паркирал собствения си лек автомобил на място, определено за хора с трайни 4 увреждания. Не могат да бъдат споделени доводите, че същия е била подведена от наличието на бяла разделителна линия и на вече паркиран автомобил със съответен стикер, което му дало основание да смята, че паркира на място извън определеното за ползване от лица с трайни увреждания. От приложените фотоснимки е видно, че автомобилът на санкционираното лице е разположен почти изцяло върху мястото, предназначено за хора с трайни увреждания, като левите гуми на превозното средство са върху синьото поле на специалната маркировка, указваща предназначението на това парко място.

Като водач жалбоподателя е бил наясно със задължението си да се съобразява с пътната маркировка. След като е разположил автомобила си, върху самото синьо поле на специалната маркировка, същия не би могъл да претендира, че е бил възпрепятстван да възприеме предназначението на мястото. Дори и да бъдат кредитирани твърденията му, че е бил подведен от остатъчната бяла линия, то нарушението би се явило извършено по непредпазливост, тъй като жалбоподателя не е бил лишен от възможността да възприеме правилно обстановката, а на административно наказване подлежат и непредпазливите Д..

На следващо място, не са налични доказателства жалбоподателя П. Х.

Д. да е лице с трайни увреждания, а и твърдения в тази насока не са наведени от нейна страна. Следва да се отбележи, че не всяко увреждане предоставя право за паркиране на място, определено за хора с трайни такива, а само състояние, съответстващо на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 2 от ДР на Закона за интеграция на хората с увреждания . За удостоверяването на такова увреждане разпоредбата на чл. 99а. от ЗДвП предвижда специален документкарта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, издадена от кмета на съответната община. Условията и редът за издаване на такава карта се уреждат в чл. 34 от Наредбата за организация на движението на територията на Община - Варна. Според петата алинея на цитираната норма критериите за определяне на правоимащи лица при издаване на карти за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в откритите паркинг-зони с режим на кратковременно 5 платено паркиране "Синя зона" и паркингите общинска собственост на територията на община Варна са указани в Приложение № 1 - неразделна част от настоящата наредба. Установяването на изискване правото на паркиране на такива места да се удостоверява със специален документ по чл. 99а. от ЗДвП не е самоцелно, а е необходимо поради обстоятелството, че право да ползват специално определените места за паркиране имат не всички хора с увреждания, а само отговарящите на изискванията, предвидени в Приложение № 1 от Наредбата, наличието на които следва да бъде преценено по съответния за това ред.

Безспорно е в случая, че жалбоподателя не е разполагал с документ п о чл. 99а. от ЗДвП . При това положение съдът приема за установено, че същия е паркирал на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, без да има това качество.

След като не е имал право да ползва място, определено за хора с трайни увреждания, но е паркирал на такова, жалбоподателя несъмнено е нарушил забраната по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДП , за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.

Съдът намира и че санкционната норма е определено правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 178Д. от ЗДвП предвижда специално наказание за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, какъвто е и процесният случай. Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за индивидуализация.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени 6 в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /МВР/, а компетентността на актосъставителя се установява от приобщената Заповед № 365з-1034/21.02.2022 г. Описанието на нарушението също така е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

Предвид всичко изложено съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба, като е наложил законосъобразно наказание, при спазване на изискванията на ЗАНН.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (според който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на Д.ието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната разпоредба. Наличието на стара разделителна линия не е достатъчно да обуслови извод за маловажност на случая, тъй като специалната маркировка е напълно ясна и добре видима.