Определение № 3124 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3124 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20258002901002 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Групама застраховане“ ЕАД, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт Ралица Чобанова и насрещна касационна жалба на ищцата П. И. Б. чрез процесуален представител адвокат Г. Б. Х. срещу решение № 91 от 30.01.2025 г. по гр. дело № 882/2022 г. на Апелативен съд – София.

Касаторът - ответник „Групама застраховане“ ЕАД обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решение № 97 от 09.12.2021 г. по гр. дело № 226/2021 г. на Окръжен съд - Монтана ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на П. И. Б. сума в размер 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди болки и страдания, предизвикани от влошаване на състоянието - гонартроза на лява колянна става и съпътстващите болки и ограничение на движението, съставляващи ексцес на вредите, настъпили при ПТП, реализирано на 23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.07.2018 г., до окончателното изплащане.

Касаторът - ответник прави оплакване за недопустимост и неправилност на въззивното решение в обжалваната осъдителна част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага твърдения, че въззивният съд се е произнесъл свръхпетитум, доколкото според касатора предмет на претенцията на ищцата е получаване на сума за обезщетение за новонастъпило след ПТП състояние, а не за посоченото и основополагащо основателността в решението право на ищцата 1 за получаване на сума за обезщетение за влошена следствие на пътния инцидент налична гонартроза. Излагат се също оплаквания, че съдът неправилно е обсъдил и оценил събраните по делото доказателства.

В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът - ответник релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.

2, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпрос относно правото на обезщетение за твърдения ексцес в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 10 от ППВС № 4/1975 г., т. 2 от ППВС № 7/1959 г. и Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и поради това, че решението в обжалваната част е недопустимо и очевидно неправилно.

Ищцата П. И. Б. не изразява становище по касационната жалба на „Групама застраховане“ ЕАД, гр. София.

Касаторът - и щ е ц П. И. Б. обжалва с насрещна касационна жалба въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 97 от 09.12.2021 г. по гр. дело № 226/2021 г. на Окръжен съд - Монтана в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. И. Б. против „Групама застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи ексцес на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, реализирано на 23.08.2018 г. за разликата над 3 000 лв. до размер 20 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената част от главницата, считано от 29.07.2021 г. до окончателното изплащане.

Касаторът - ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като не е преценил правилно тежестта на влошаването на здравословното състояние на ищцата, както и пожизнения характер на настъпилите последствия. Излага и оплакване, че въззивният съд не се е съобразил с увеличения лимит на отговорността на застрахователите по смисъла на чл. 432 КЗ към момента на възникване на произшествието, както и че само формално се е позовал на икономическата конюнктура в страната.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба касаторът - ищец релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 и ал. 2 ГПК , тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС, както и поради това, че решението в обжалваната част е очевидно неправилно:

1. Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществена вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППСВ № 4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай 2 обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? противоречие с т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.

2. Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществена вреди да вземе предвид наред с указаните в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществена вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените? Противоречие с решение № 99/08.10.2013 г. по т. д.

№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Ответникът „Групама застраховане“ ЕАД, гр. София чрез процесуален пълномощник юрисконсулт Ралица Чобанова оспорва касационната жалба като поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване по съображения, изложени в писмен отговор.

Касационната жалба на ответника и насрещната касационна жалба на ищцата са редовни от външна страна – подадени са в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, съответно чл. 287, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК от процесуалнолегитимирани страни, насочени са срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че вследствие на пътно-транспортно произшествие /ПТП/ на 23.08.2018 г., реализирано от водача на самокатастрофиралия лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № М 8177 ВК в района на км. 70, в близост до с. Горно Церовене, при навлизане в десен завой с несъобразена скорост, ищцата П. И. Б. е получила телесни увреждания и е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с възникването и лечението на фрактура на проксималната трета лява фибула и разкъсно-контузна рана в същата област, за които е била обезщетена от застрахователя със сумата от 20 000 лв. – 15 000 лв. изплатени доброволно, а другите 5 000 лв. присъдени на ищцата с влязло в сила решение от 11.06.2019 г., постановено по т. дело № 189/2018 г. на ОС - Монтана.

Последното е потвърдено с решение № 10226 от 10.03.2021 г. по в. гр. дело № 3952/2019 г. Софийски апелативен съд и влязло в сила на 27.04.2021 г.

Въззивният съд е обсъдил заключенията на двете съдебномедицински 3 експертизи /СМЕ/, приети в първоинстанционното и въззивното производство, и ги е кредитирал в частта, в която вещите лица посочват, че гонартрозата на П. Б. не е възникнала като последица от процесното ПТП и причинените при него травматични увреждания. За да направи извод, че е налице фактическият състав на ексцес, съдебният състав е приел, че наличната гонартроза при ищцата е повлияна отрицателно от настъпилото през 2018 г. ПТП и поконкретно от причинените от него травматични увреждания, доколкото ищцата е била с поставена гипсова имобилизация в продължение на 60 дни, което съобразно заключението на тройната експертиза, прието във въззивното производство, неминуемо води до влошаване на състоянието на ставите, особено ако са налице артрозни изменения в тях. Посочил е, че в тази връзка кредитира заключението на тройната СМЕ, в което е уточнено, че най-ранни данни за наличие на заболяването гонартроза съществуват от 2018 г., когато в епикризата от болница в гр. София, ж. к. „Овча купел“ /„Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД/ е посочено, че ищцата се оплаква от болки в лявата колянна става по време на провежданата рехабилитация на травмите от ПТП. Диагнозата е поставена през 2021 г. при преглед и след направено изследване ЯМР, от което ясно се вижда наличието на гонартрозни промени. Вещите лица са посочили, че това заболяване започва в ранна възраст, има характер на дегенеративно, характерно е с напредването на възрастта и прогресира с нея като протича с различна интензивност при различните индивиди в зависимост от начина на живот /хранене, движение, натоварване и др./, теглото и други заболявания, включително може да бъде отрицателно повлияно от продължително обездвижване. С оглед на това са констатирали, че в случая ищцата найвероятно е страдала от гонартроза и преди настъпване на ПТП през 2018 г., която се е влошавала с напредване на възрастта, но принос за това има и обездвижването й за лечение на травматичното увреждане, настъпило при катастрофата, включително са настъпили артрозни изменения и в колянната става на десния крак. Към момента на прегледа за нуждите на експертизата вещите лица са установили ограничение в движението на лявата колянна става от 10%, а на дясната - от 15 %.

За да определи обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер 3 000 лв., въззивният съд е приел, че в случая в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и като ексцес на вредите от него може да се приеме единствено влошаването на вече съществуващото заболяване на ищцата, като не може да се направи обоснован извод дори и от вещите лица каква конкретно е прогресията и дали тя е ускорена значително след продължителното обездвижване за лечение от травмите, причинени при ПТП. Съобразил е, че процесното ПТП е само един от факторите, които независимо от останалите обективни такива, в някаква степен е влошил състоянието на прогресиращото заболяване и то е дало своето отражение в периода на обездвижване на ищцата. Към този момент обаче останалите фактори, оказващи влияние върху прогреса на състоянието и които нямат 4 връзка с ПТП, вече са започнали да действат и ще продължат и в бъдеще да оказват отрицателно въздействие върху развитието на заболяването, предвид което ответното застрахователно дружество не може да носи отговорност за причинените болки и неудобства в тяхната цялост. Въззивната инстанция е взела предвид също, че съгласно заключението на СМЕ ограничение в движението на лявата колянна става е само от 10%. Съобразила е и показанията на свидетеля В. К. А. - син на ищцата, въз основа на които е установила, че ищцата може да извършва нормална дейност, обслужва се, ходи в градината, навежда се, но изпитва болка, като от време на време се налага да седне, за да си почине, и не може да вдига тежести за дълги разстояния. Изложила е съображения, че макар и да има леко ограничение в подвижността на ставата и болка при движението й, ищцата все пак продължава да живее активно, не е изпаднала в принудителна изолация, няма нужда от чужда помощ за обичайната си дейност, а фактор е и напредващата възраст, която сама по себе си води до постепенно ограничение на активностите, които преди е вършила с лекота.