Определение № 1778 от 28.05.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1778 гр. Перник, 28.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20261720102207 по описа за 2026 година

Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД срещу Е. В. В. за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от 55,08 евро, с левова равностойност 107,73 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 30.06.2024 г. до 24.09.2025 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането и сумата от 4,06 евро, равняваща се на 7,94 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 06.09.2024 г. до 06.11.2025 г. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата е била налице облигационна връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен.

Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.

Пояснява се, че по партидата на ответницата е налице неизпълнение на 24 броя фактури за отчетен период 30.09.23 г. до 24.09.2025 г., като общото задължение възлиза на 327,12 лева – главница и 39,81 лева – лихва. За тези суми е подадено заявление по чл. 410 1

ГПК и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1163/25 г. на РС-гр. Белоградчик, по което е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК и въз основа на указания на съда се предявяват настоящите установителни искове за част от сумите и периода.

Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор, с който изразява становище за недопустимост на производството. Излага съображения, че в подаденото възражение по чл. 414 ГПК ответницата изрично е възразила срещу сумите, дължими за периода от 30.09.23 г. до 19.06.2024 г., тъй като в този период не била собственик или ползвател на имота, като изрично е заявила, че не оспорва и признава дължимостта на сумата за главница за периода от 20.06.2024 г. до 24.09.2025 г. и начислената върху нея лихва за съответния период, но доколкото няма посочен месечен размер на задължението, е в невъзможност да посочи точен размер. Претендират се разноски, сторени в производството само за сумите, за които е направено оспорване, но не и за тези, по които вземанията се признават. Сочи се, че за сумите, предмет на заповедта, за които иск не е предявен, заповедта за изпълнение, следва да се обезсили и да се присъдят разноски, като в тази връзка се вземат предвид направените възражения.

Районният съд намира от фактическа и правна страна следното:

“Водоснабдяване и канализация” ООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е. В. В. за осъждането й да заплати на ищцовото дружество 327,12 лева – главница, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 30.09.23 г. до 24.09.2025 г., до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането и за сумата от 39,81 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания.

По повод на това е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1163/25 г. на РС-гр.

Белоградчик.

В подадено в срока по чл. 414 ГПК възражение ответницата е оспорила вземането за сумите, претендирани за периода от 30.09.2023 г. до 19.06.2024 г. за главница и лихва, тъй като през този период не е била нито собственик, нито ползвател на имота. Изрично е заявено, че се признава дължимостта на сумите за главница за периода от 20.06.24 г. до 24.09.2025 г. за главница и лихва, но доколкото не е посочен конкретен помесечен период длъжника е в невъзможност да посочи конкретна стойност на главницата, респективно лихвата. Претендира се адвокатски хонорар, уговорен за защита само за сумите, за които се оспорва вземането, а не и за тези, за които се признава. Релевира се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищцовата страна.

Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. "а" от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, в които възражението по чл. 414 ГПК 2 не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 1163/2025 г. по описа на Районен съд - Белоградчик, съдът констатира, че в депозираното възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, същият е завил, че не оспорва претендираните вземания за 20.06.24 г. до 24.09.2025 г. за главница и лихва, т. е. направено е частично оспорване на сумите по издадената заповед за изпълнение.

Претендираната главница за топлинна енергия за посочения период е в размер на общо 55,08 евро, с левова равностойност 107,73 лева, а лихвата 4,06 евро, равняваща се на 7,94 лева, съгласно данните, посочени от ищеца в справка на начислените суми за исковия период /л.10/. В заявлението е посочен общо период и сума. Към онзи момент длъжникът не е знаел какви точно суми се претендират за всеки месец и дали се претендират за всеки месец от посочения период. Едва в исковото производство става ясен точния размер на главницата. Липсата на ясно разграничение поставя длъжника в невъзможност да посочи размера на вземането, но с поведението си той не дава повод за иницииране на исково производство. При уведомяване от страна на съда заявителят е могъл да поясни за каква сума от сочения период да се издаде изп. лист предвид направеното признание.

Предвид факта, че посочените вземания, предмет на исковото производство, не са оспорени от длъжника, съдът неправилно е дал указания за предявяване на положителни установителни искове за същите по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

За призната част от длъжника, за която са предявени исковете, съдът констатира, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в законна сила и производството по делото във връзка с посочените, неоспорени от длъжника в заповедното производство вземания следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес за ищеца.

За тази част – за сумата от 55,08 евро, с левова равностойност 107,73 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 30.06.2024 г. до 24.09.2025 г. до водоснабден имот, находящ се в ********************, за абонатен № *************, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното плащане на вземането и сумата от 4,06 евро, равняваща се на 7,94 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 06.09.2024 г. до 06.11.2025 г. заповедният съд следва да се произнесе по искането на заявителя и за издаване на изпълнителен лист.

За останалата част за периода -30.09.23 г. до 29.06.2024 г., за сумите 112, 17 евро главница, представляваща разликата между общо заявената в заявлението – 167,25 евро, и предявената по реда на чл. 422 ГПК – 55,08 евро и за лихвата върху това вземане, в размер на 16,29 евро, представляваща разликата между общо заявената в заявлението – 39,81 евро, и предявената по реда на чл. 422 ГПК – 4, 06 евро следва да извърши преценка по чл. 415, 3 ал.5 ГПК.

По разноските:

На осн. чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на сторени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 200,00 евро, чието извършване е удостоверено в представен договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК при издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на решението по установителния иск, съдът в заповедното производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на отделни вземания. Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Когато пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл.413 ГПК и при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. чл.422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл.413 ГПК следва да се върне.

Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл.414, ал.2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл.414, ал.1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по 4 частната жалба.

В този смисъл произнасяне по разноските, дължими на заявителя в заповедното производство, касаещи вземанията, които не са оспорени и за които заповедта е влязла в сила, дължи въззивният съд по подадената частна жалба по чл. 413 ГПК, администрирането на която е следвало да се извърши след приключване на исковото производство.

Настоящия съдебен състав, като исков съд, не следва да се произнася и по дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство, за частта, за която иск не е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК и издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от заповедния съд, който е компетентен да се произнесе по искането на длъжника за присъждане на разноски, сторени за оспорената част.