Решение № 152 от 15.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда №34 от 15.07.2025г.,постановена по НОХД№295/25г.

Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия В. М. М. за виновен в това, че на 06.11.2024 г. в гр. Плевен, е отнел чужда движима вещ - банкнота с номинал 50,00 лв. от владението на Ю. Х. Б. от гр. Плевен, без нейното съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 НК, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б.“ б“ от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимият В. М. М. е признат за виновен в това, че на 24.11.2024 г. в гр. Плевен, е отнел чужда движима вещ - банкнота с номинал 100,00 лв. от владението на М. И. М. от гр. Плевен, с намерението противозаконно да я присвои, като заварен на мястото на престъплението е употребил заплашване срещу М. И. М., за да запази владението си върху отнетата вещ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.3 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК вр. чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при 1 първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл.59 ал.1 НК от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил задържан под стража, считано от 27.11.2024 г. до влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Ю. Х. Б. сумата от 50,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 6.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимият е осъден за заплати на гражданския ищец М. И. М. сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 24.11.2024 г. до окончателното й изплащане.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.Съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият В. М., който, чрез служебния си защитник адв.С., я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде изменена като въззивният съд приложи разпоредбата на чл.55 от НК и намали наложеното наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура –Велико Търново счита постановената присъда за законосъобразна,правилна и справедлива.Застъпва становището,че наказанията и за двете престъпления,за които подсъдимият е признат за виновен са определени от окръжния съд при правилно отчитане на всички данни за личността му и неговата степен на обществена опасност.Определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години, намира за справедливо и пледира присъдата да бъде потвърдена, а подадената въззивна жалба като неоснователна да се остави без уважение.

Гражданските ищци Ю. Б. и М. М. редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Служебният защитник на подсъдимия адв.И.,поддържа подадената въззивна жалба с направеното в нея искане за намаляване на наказанието, с приложението на чл.55 от НК.Изтъква доводи, че подсъдимият е в тежко семейно положение и ниския размер на вредите от двете престъпления дават основание наказанието му да бъде определено под минимума визиран в закона за всяко едно от двете престъпления поотделно.В подкрепа на искането аргументира и тезата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал делото да бъде разгледано и решено по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК независимо от направеното искане от защитника на подсъдимия М., потвърдено и от самия него.Според защитника това е довело до постановяване на завишена присъда,тъй като подсъдимият е бил лишен от 2 възможността наказанието да му бъде наложено след редукцията по чл.58а от НК.Пледира за намаляване на наложените на подсъдимия наказания, с приложението на чл.55 от НК.

Подсъдимият В. М. поддържа подадената въззивна жалба и изложеното в пледоарията на защитника му.Моли апелативният съд да намали наложеното наказание.

Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт,във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба,както и служебно,съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установена следната фактическа обстановка възприета и от Плевенския окръжен съд :

Подсъдимият В. М. М. живеел в гр.Плевен, ***********.Той е неженен, с начално образование и осъждан многократно до момента, общо 17 пъти за различни престъпления против собствеността.Последните осъждания на М. са по НОХД №1197/22г. на РС Плевен, по което за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; по НОХД №115/22г. на РС Плевен за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и за престъпление по чл.

206, ал. 3 НК на 2 години лишаване от свобода; по НОХД №190/22г. на РС Ловеч за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода; по НОХД №647/22 на РС Плевен за извършено престъпление по чл. чл. 209 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода; по НОХД №277/22 на РС Ловеч за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2 НК на лишаване от свобода за срок от 2 години.

Наложените наказания по тези осъждания са били групирани по ЧНД №1856/22г. по описа на РС Плевен, като на подсъдимия му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на три години лишаване от свобода,при първоначален строг режим на изтърпяване.Това наказание било изтърпяна от подсъдимия на 25.07.2024г., когато бил освободен от затвора.

На 06.11.2024г., около 17,30 ч. пострадалата Ю. Х. Б., тогава на 77 години, се намирала на ул. „Данаил Попов“ в гр. Плевен,в близост до закусвалня „Шатра“. Към нея се приближил подсъдимият М., който бил с шапка с козирка, диоптрични очила и носел на руло килим под мишница.Той заговорил св.Б., убеждавайки я, че тя е стара позната на майка му, с която били работили заедно.Говорел неспирно, като обяснявал как майка му много ще се зарадва да види св.Б. и затова я подканил да тръгнат към близката кооперация,където тя живеела.Така заедно се придвижили до прохода между павилиона за дюнери и аптека „Субра“ в гр.Плевен.Там подсъдимият започнал да симулира телефонен разговор чрез часовника си, обяснявайки къде точно се намира.Пострадалата настояла майка му да слезе, докато тя отиде да си купи лекарства от аптеката и тръгнала натам, изваждайки портмонето си, в което имала една банкнота от 50 лв.В този момент с рязко и бързо движение подсъдимият дръпнал банкнотата и избягал,а пострадалата се стъписала. След 3 това излязла от прохода и започнала да разпитва мъжете, които стояли пред павилиона за дюнери, дали не са виждали подсъдимия, когото описала като мъж с шапка, очила и с навит на руло мокет,който носел.Пострадалата Б. веднага се оплакала на дъщеря си за случилото се, а тя съобщила за това в полицията.На следващия ден св.Б. депозирала и писмен сигнал за случилото се.

На 24.11.2024 г. около 21.35 ч. пострадалият М. И. М. се намирал на автобусна спирка, в близост до „Дом на книгата“ в гр.Плевен и се придвижил към стоянката на такситата, където изчаквал таксиметров автомобил.В този момент към него се приближил подсъдимият М., който бил облечен с черно шушляково яке, носел черна плетена шапка на главата си и диоптрични очила с правоъгълна форма на стъклата.Подсъдимият се спрял до пострадалия и започнал разговор с него, като го попитал за къде ще пътува. След като разбрал,че свидетелят е от с.Гривица, подсъдимият се опитал да създаде впечатление, че го познава от малък, защото бил близък с негов роднина „Милето“. Междувременно симулирал и телефонен разговор през часовника на ръката си,в който поддържал впечатлението,че е разпознал пострадалия като познат човек.Подсъдимият предложил на св. М. да го закара до село, като го помоли да му даде пари за кутия цигари.Тогава пострадалият извадил портфейла си, в който имал две банкноти — една от 5 лева и една от 100 лева, като последната бил заделил за предстоящия си рожден ден.Показал съдържанието на портфейла си на подсъдимия М., за да го увери, че не може да му даде пари за цигари. В този момент подсъдимият дръпнал банкнотата от 100лв. от ръцете на пострадалия и хукнал към прохода между павилиона за дюнери и аптеката,обяснявайки,че ще докара колата. Пострадалият го последвал и щом го забелязал, подсъдимият изкрещял срещу него да се маха, защото има нож и ще го намушка.След това започнал да крещи „дръжте го, дръжте го“.Свидетелят М. не видял други хора наоколо, не видял и подсъдимият да държи нож, но се уплашил и спрял.Подсъдимият се отдалечил от местопрестъплението,а св.М. тъй като бил силно притеснен се обадил на майка си, а след това съобщили в полицията за случилото се,по повод на което било образувано досъдебното производство.

В хода на разследването и с протокол за доброволно предаване подсъдимият предал дрехите, с които бил облечен по време на осъщественото деяние с пострадалата Б..

Били извършени и разпознавания, при които свидетелите Ю. Б. и М. М. с категоричност посочили подсъдимият като извършител на деянията.

В хода на досъдебното производство бил приобщен и компактдиск предаден с протокол за доброволно предаване,съдържащ записи от камери за видеонаблюдение и била назначена видеотехническа експертиза.От заключението й е установено,че в диска се съдържат два записа от охранителни камери с отразено системно време от 17.36.03часа на 06.11.2024г. до 10.43.40ч.Не е установена манипулация върху записите.На записите се вижда лице от мъжки пол,с външен вид отговарящ на описания в задачите на експертизата.Извлечените от изследваните видеозаписи кадри са негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване.

4

Гореописаната фактическа обстановка е приета за установена от окръжния съд след задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства и в тази връзка настоящата инстанция няма различия с първата.

Законосъобразни и обосновани са изводите на първия съд,с които е приел,че показанията на свидетелката

Ю.

Б. са последователни,непротиворечиви,добросъвестно и обективно депозирани пред съда.При разпита си на съдебното следствие тази свидетелка подробно е описала външния вид и действията на подсъдимия на инкриминираната дата.Индивидуализирала го е като мъж, облечен с яке и очила, с шапка с козирка, който я заговорил на улицата.Обяснил й, че я познава, че са работили заедно с майка му и тя много ще се радва да я види.Подканил я да отидат до дома й,който бил съвсем на близо и тя тръгнала след него.Той говорил с някой през часовника си и тя му казала, че ще отиде до аптеката,а майка му да слезе пред блока,за да се видят.Тогава изкарала портмонето, отворила го и извадила от там 50 лева,за да си купи лекарствата.В този момент подсъдимият дръпнал парите от ръцете и избягал.Показанията на свидетелката Б. кореспондират и със заключението на видео техническата експертиза обследвала приобщените по делото видеозаписи от камерите на Община Плевен за видео наблюдение.Макар и записите да не позволяват лицева идентификация,същите ясно визуализират присъствието на мъж, с характерните белези като облекло и външни признаци описани от пострадалата на инкриминираната дата и място.Свидетелката Б. е имала продължителен пряк визуален и вербален контакт с подсъдимия М., същата е имала възможност добре да възприеме телосложението и отличителните му физически белези и с категоричност го е посочила като лицето, което е осъществило деянието при извършеното разпознаване на досъдебното производство.Показанията на свидетелката Б. се подкрепят и от протокол за оглед на веществени доказателства и изготвения към него фотоалбум, при който са били огледани дрехите предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия и с които е бил облечен на инкриминираната дата.