Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 966 от 22.07.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4301/2023
Вид
Решение № 966
Подписан
22.07.2024
В сила
20.06.2025
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6, пар.1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.10, пар.2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.15 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2,т.19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.144-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1т.7-12 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. П., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20235220104301 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба срещу Н. Г. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Х. Д.“№5, ет.2 ищецът „П. К. Б.“ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., , бул.“Б.“№49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Г. С. С.- К.а, твърди, че в срока по чл.415 от ГПК и в изпълнение на разпореждане на Районен съд-П. по ч.гр.д.№3576/2023г по описа на ПРС предявява настоящия установетелен иск относно вземанията си срещу длъжника по договор за потребителски кредит №***** в общ размер на 5 786.37лв., от които главница в размер на 2 984.12лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 703.48лв., дължимо за периода от 25.10.2020г. до 25.09.2021г., лихва за забава в размер на 809.68лв., дължима за периода от 26.11.2019г. до 25.09.2021г. и законна лихва в размер на 1 289.09лв. за периода от 25.09.2021г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда / 29.09.2023г/ до изплащане на вземането. Твърди се, че с подаденото от ищеца заявление пред заповедния съд,въз основа на което заявление е било образувано горевизираното ч.гр.д.№3576/2023г. ищецът е претендирал за заплащане и сума в размер на 741.89лв. като възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и в размер на 1549.96лв. възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“. Заповедният съд е отхвърлил заявлението на ищцовото дружество в частта, с която се претендират възнагражденията за допълнителни услуги и поради това на основание чл.415, ал.1т.3 от ГПК ищецът предявява осъдителен иск за тези суми.

Твърди се в исковата молба, че на 23.09.2019г ответницата е подала до ищцовото дружество искане за отпускане на потребителски кредит със зададени параметри.

1

Последната е получила разяснения, които са и дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото състояние.

Същата е декларирала, че е запозната с общите условя на „П. К. Б.“ЕООД.Получила е преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. Съгласно параметрите на процесния договор и чл.15 от Общите условия по договор за потребителски кредит №***** клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора като този избор не е задължително условие за сключване на договора, а е една опция. След като клиентът е избрал да се възползва от горепосочената възможност към датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната услуга/ услуги/ възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план като част от всяка една погасителна вноска.Твърди се, че в конкретния случай с оглед принципа за свобода на договаряне ответницата се е съгласила да сключи договора за кредит, включващ услугите „Факс“ и „Флекси“.Процесният договор е сключен на 24.09.2019г.при следните параметри: сума на кредита -5000лв., срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 307.28лв., годишен процент на разходите /ГПР/48.88%, годишен лихвен процент:41%, лихвен процент на ден :0.11%, общо задължение по кредита:7 374.96лв. Възнаграждението по закупената услуга „Фаст“ е в размер на 1500лв., а възнаграждението по закупената услуга „Флекси“ е 3100лв. и размер на вноска по закупени допълнителни услуги:191.67лв. Общо задължение 11 974.96лв. , общ размер на вноската 498.95лв., дата на погасяване 25 то число от месеца.

Твърди се, че съгласно чл.4 от Общите условия към договора длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план.Страните по договора са се споразумели договорното възнаграждение да се разсрочи във времето и да се погасява от кредитополучателя в рамките на погасителния план.Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 703.48лв. и същото се претендира на падежа на първата неизплатена вноска -25.10.2020г до падежа на последната погасителна вноска- 25.09.2021г.

Твърди се, че ищецът е изпълнил точно задължението си по договора като на 24.09.2019г. е превел сумата от 5 000лв. на посочената от ответницата банкова сметка. Ответницата е поела насрещни задължения да погасява предоставения заем на месечни вноски в размер и срокове съгласно погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит и включва 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 498.95лв. с падеж на всяко 25- то число на месеца. Твърди се, че крайният срок на договора е изтекъл на 25.09.2021г.Твърди се, че към настоящия момент ответницата е извършила плащания по процесния договор в общ размер от 6 131.37лв. С плащанията си ответницата е погасила част от задълженията си по договора , от които номинал/ плащане по погасителен план/ в размер на 5995.51лв.

Сумата от 65.86лв. е отишла за погасяване на лихва за забава съгласно т.12.1 от ОУ.

Начислени са били 875.54лв. лихви за забава, погасени са 65.86лв. и към момента се дължат още 809.68лв. за периода 26.11.2019г до 25.09.2021г. Сумата от 70 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифата за извънсъдебно събиране не вземането съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ. Съгласно т.15.1 от ОУ към договора клиентът може да избере да не избере 2 допълнителната услуга или да закупи една или повече допълнителни услуги като закупуването на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желание на ответницата и съдържат следните възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит. В тази връзка представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучване на кредитното досие на длъжника, подготвили са необходимите документи и са сключили договора в максимално кратки срокове като услугата „Фаст“ е използвана от ответницата. Услугата „Флекси“ включва отлагане на определен брой погасителни вноски като тази процедура се осъществява по реда и условията на т.15.2.1 от ОУ. Въпреки предоставената възможност длъжникът не се е възползвал от тази услуга. На следващо място услугата „Флекси“ е включвала възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски като тази процедура е регламентирана в т.15.2.2 от ОУ,според която ако доходът на длъжника намалее , той ще може да поиска от кредитора да му намали с до 75% размера на определен брой погасителни вноски. Според ищеца ответникът не се е бил възползвал и от тази опция, въпреки предоставената му възможност. На следващо място услугата „Флекси“ е давала възможност за смяна на падежната дата на вноските така че падежната дата да е удобна за длъжника и е регламентирана в т.15.2.3 от ОУ, но настоящия длъжник не се е възползвал и от тази възможност. В обобщени се сочи, че още с подписването на искането за отпускане на кредит ответницата е била информирана за общо дължимата сума по процесния договор за кредит, поради което от нейна страна е налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума ,тъй като е изразена воля от страна на потребителя да приемането им. Твърди се, че съгласно т.7 от Общите условия и Закона за потребителския кредит ответницата е имала възможност да се откаже от договора при условие, че не я удовлетворява, за който отказ да уведоми ищцовото дружество и да върне преведената и сума, ведно с лихвата, начислена от периода на усвояване на кредита до датата на връщане, но не се е възползвала.

Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува вземане по договор за потребителски кредит №***** от 24.09.2019г.в общ размер на 5786.37лв., от които главница в размер на 2 984.12лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 703.48лв., дължимо за периода от 25.10.2020г. до 25.09.2021г., лихва за забава в размер на 809.68лв., дължима за периода от 26.11.2019г. до 25.09.2021г. и законна лихва в размер на 1 289.09лв. за периода от 25.09.2021г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда / 29.09.2023г/ до изплащане на вземането.

Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника за заплати на ищеца по договор за потребителски кредит №***** от 24.09.2019г. сумата от 741.89лв. , представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 1549.96лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва.

Претендират се сторените в исковото и в заповедното производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

3

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата , чрез пълномощника и , е подаден писмен отговор.Ответницата не оспорва твърдяната между страните облигационна връзка, както и че по процесния договор същата е получила в заем сумата от 5 000лв. Не оспорва, че по този договор е платила общо сумата от 6 131.37лв. Оспорва твърдението, че има непогасени задължения по този договор , изразяващи се в задължения за главница, договорно възнаграждение за периода 25.10.2020г до 25.09.2021г, лихви за забава за периода от 25.10.2019г до 25.09.2021г в претендираните размери.

Твърди се, че процесният договор е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК.

Кредиторът е наложил неравноправни условия, за да отпусне кредита и такива условия са услугите „Фаст“ и „Флекси“. Тези клаузи в договора формално са записани, че са по желание на ответницата, за което тя била дала предварително съгласие.Твърди се, че искането за отпускане на кредита е създадено и разпечатано в офис на дружеството в град П. от служител на ищеца, след което е поднесен за подпис на заявителката и същата не е имала избор да откаже сключването на договора при тези условия, тъй като кредитът е нямало да и бъде отпуснат. Твърди се, че с включването в договора на клаузите за допълнителни услуги „Фаст „ и „Флекси“ се цели нарастване на размера на разходите по кредита, тъй като дружеството- кредитор няма създадени правила за приоритетно разглеждане на искането за кредит.Искането на ответницата за отпускане на кредит не е било разгледано в някакъв изключителен срок , а в обичайния за ищеца за подобни кредити.

Разпоредбата на чл.24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл.144-148 от ЗЗП.

Процесният договор е сключен при условията на неравноправни клаузи, тъй като в договора се съдържат клаузи, представляващи неиндивидуално определени уговорки във вреда на потребителя и такива, които не отговарят на изискването за добросъвестност и не на последно място уговорки, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Прави се възражение за нищожност на процесния договор на основание чл.22 от ЗПК ,поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1т.7-12 от ЗПК.

Твърди се, че в нарушение на чл.11, ал.1т.10 от ЗПК в договора не е посочен начина на изчисляване на годишния процент на разходите/ГПР/ и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респективно общо дължимата сума по него. Съгласно пар.1т.2 от ДР на ЗПК тя представлява сбор от общия размер на кредита/ отпусната в заем сума/ и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в пар.1, т.1 от ДР на ЗПК и по същество представляват годишния процент на разходите/ чл.19, ал.1 от ЗПК/. В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителна лихва и всички други разходи / такси, комисионни и пр./, свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретни параметри на общата дължима сума.

Твърди се, че в нарушение на чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Освен това клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити, а за 4 обезпечените – двукратния размер. В процесния случай се касае за договор за кредит без обезпечение, което налага забрана възнаградителната лихва да надвишава три пъти законната.За срока на действие на договора основния лихвен процент, определен от БНБ е 0%. При включена надбавка от 10 процентни пункта се получава максимален размер на възнаградителната лихва от 30%, а видно от записаното в договора, тя е 41%.