Решение № 4568 от 12.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. София, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110131320 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът /юл/, ЕИК ., /адрес/, твърди, че ответницата ИВ. П. ЦВ., ЕГН **********, е потребител на топлинна енергия за имот с адрес гр.

/адрес/, абонатен № ., като не била заплатила следните суми:

- 734,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до 30.04.2020 г.;

-173,02 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 до 01.02.2021 г.;

-11,53 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2018 до 30.04.2020 г.;

-1,28 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 до 01.02.2021 г.

Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от /юл/ съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.

1 гр. д. № 9225/2021 г. по описа на СРС. Претендира разноски по делото.

Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа ескпертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Представя писмени доказателства.

Ищецът моли на негова страна, като трето лице-помагач, да бъде конституирано дружеството за дялово разпределение /юл/.

Ответницата ИВ. П. ЦВ., ЕГН **********, оспорва предявените от ищеца искове по основание и размер с отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че в имота не е била ползвана топлинна енергия през процесния период, тъй като радиаторите и водомерът за топла вода са демонтирани и затапени. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от ищеца суми за периода 01.05.2017-16.02.2018 г., обективирани във фактура № 0096811618 от 30.07.2018 г., както и за сумата от 11,53 лв. по фактурата за дялово разпределение. Оспорва, че се дължи и лихва за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху търсените суми поради тяхната неоснователност. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „/ЮЛ/“ .Д не заявява становище по исковете и не представя доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди , а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си.

От представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност, а именно: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 108/24.09.1997 г., Списък на етажните собственици в СЕС, находяща се на горепосочения адрес в /адрес/, в който за АП. № е вписан и подписана Ю. С. С. /на л.14,24/ както и от представените към ОИМ доказателства – протокол от м.05.2018 г., подписан от етажните собственици на индивидуални обекти в ЕС, с адрес в /АДРЕС/ /в която сграда се намира и процесния АП. №/, протокол от /юл/, удостоверяващ липсата на монтиран радиатор с уред за измерване на ТЕ и водомер за топла вода в АП. №, вкл. главен отчет от 24.05.2015 г., за отоплителен сезон 2014-2015 г., издаден 2 от третото лице-помагач във връзка с извършваните през процесните отоплителни периоди отчети на уредите за дялово разпределение и водомерите в топлоснабдения имот – АП. №, всички приети като неоспорени, се установява, че именно ответницата ИВ. П. ЦВ. е собственик на процесния АП. №, находящ се на горепосочения адрес в гр. София. Въпреки, че при продажбата на недвижимия имот, продавача С. е запазила за себе си пожизнено правото на ползване и по см. на цитираните по-горе разпоредби на ЗЕ би следвало да се счита за потребител на доставяната до имота ТЕ, пълномощника на ответника в проведеното на 10.12.2021 г. о.с.з. изрично призна факта, че вещното право на ползване е погасено със смъртта на ползвателя, който факт е настъпил преди процесния период. Последното води до извод, че за процесния отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. потребител на ТЕ и клиент на /юл/, е именно ответника И.Ц., в качеството й на единствен собственик на АП. №.

Предвид горното, съдът приема, че в периода между 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. именно ответницата И.Ц., като собственик на имот в СЕС, присъединена към АС, има качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ. същата е потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.

От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол от ОС на ЕС от 18.07.2002 г. /на л.16-26 от делото /, дялово разпределение за процесния период, главен отчет /всички те неоспорени от ответника/ както и от заключението на СТЕ, се установява, че в АП. № е извършен демонтаж на радиатор, няма захранване на консуматори с топла вода, връзките са затапени и се използва бойлер. Последното е отразено в допълнителен отчет от 10.05.2018 г. и е възприето от ФДР през следващите отчетни периоди. Изчислената ТЕ, което заплащане се претендира се дължи на данните от 1 бр. радиатор с мощност 2793Вт, действал до 31.12.2017 г., а ТЕ за БГВ г. е начислена на база за 1 брой потребител до 31.12.2017 г. Както и вещото лице по СТЕ е посочило в заключението си, за следващите отчетни периоди, ТЕ за отопление на имот и БГВ за процесния апартамент не е начислявана, а единствено се претендира заплащане на ТЕ за сградна инсталация.

С отговора на ИМ ответника е оспорил качеството си на потребител на ТЕ, но в о.с.з. изрично е признал, че учреденото вещно право на ползване за прехвърлителя С., е било погасено поради нейната смърт, настъпила преди процесния период, като с оглед на това признание и при съвкупния анализ на обсъдените по-горе приети по делото писмени доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото, че ИВ. П. ЦВ. е етажен собственик и съответно е потребител на топлинна енергия, доставяна до АП. № на горепосочения адрес в гр. София, /АДРЕС/.

Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметки за аб. № ., представените от ответника и издадени от третото лицепомагач индивидуални справки и главен отчет, вкл. заключението на СТЕ, прието без възражения от страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр. София, /АДРЕС/, е топлоснабдена през целия процесен период. ТЕ за сградна 3 инсталация и нейното разпределение е извършено, съгласно зависимост описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г., като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем от 77 куб.м. за АП. № и този на СЕС – 11 919 куб.м.

От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 1853,08 лв., от която сума 906,80 лв. за отопление на имота и сградна инсталация; 946,28 лв. е за БГВ, съответно след изравняването извършено от /юл/ изравнителната сума е с -999,01 лв. /т.е. за възстановяване на абоната/. Така, реално потребената ТЕ за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. възлиза на 854,07 лв.

Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ, възлизат на претендирания от ищеца размер от 743, 87 лв. /получена като разлика от прогнозно фактурираните 1881,04 лв. и изравнителните сметки от - 999, 05 лв., намалени с платените през периода суми от 138, 12 лв./. Вещото лице е установило, че ищецът е издал 4 Общи фактури за отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., като за първия отоплителен сезон от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. е издал Обща фактура № 0096811618/01.07.2018 г. в общ размер на 738, 90 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 1274, 92 лв. и изравнителни сметки от 536, 02 лв.

/за възстановяване/, като не е установено плащане на същата. За следващия отоплителен сезон от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е издадена ОФ № 0106616955/31.07.2019 г. в общ размер на 72,73 лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 472, 13 лв. и изравнителни сметки от 399,40 лв., като същата била заплатена изцяло на 03.10.2019 г. За същия период, през м.08.2019 г. била отразена и корекция в размер на 5, 53 лв., която сума също била платена на 03.10.2019 г. За последния отоплителен сезон, включен в процесния период, била издадена ОФ № 1005494970/31.07.2020 г. в общ размер на 64, 83 лв., отчитаща реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 133, 99 лв. и изравнителни сметки от 69,16 лв., като на 03.10.2019 г. била погасена частично до размер от 59, 86 лв., като останал непогасен остатък от 4,97 лв. Така непогасените задължения на абоната възлизат на претендираната от ищеца сума от 743, 87 лв. /включваща реално потребената ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и остатъка от 4,97 лв. от реално потребената ТЕ за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г./.

Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в т.ч. и с оглед обявените за безспорни факти и обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от ищеца с ИМ твърдения, че ответника ИВ. П. ЦВ., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот – АП. №, находящ се на посочения погоре адрес в гр. . да е потребител на доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника Ц., к ато собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигаци онни отношения по Договор за продажба на 4 топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /юл/ и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че жела е да закупува доставяната в имота й от ищеца /ЮЛ/, топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната такава.

Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота м у топлинна енергия във връзка с чл. 150 о т ЗЕ следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се установява имота да е в изключителна собственост на ответника Ц., то именно посочената от ищеца ответница Ц. ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота й топлинна енергия.