Решение № 158 от 28.07.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№158 гр. Варна, 28.07.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№127 по описа за 2020г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба /уточнена с молба вх.№1340/19.02.2020г./ от „АГРОХОЛ“ ООД, гр.Добрич, чрез адв.Р., срещу постановеното решение №128/14.10.2019г. по т.д.№367/2018г. на ОС – Добрич в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Атанасов грейн“ ЕООД, гр.Добрич иск за заплащане на сумата от 30 273,39лв., представляваща дължима сума по подписаното между страните споразумение от 29.09.2017г., произтичаща от фактура №**********/10.12.2015г.

/№71/, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно и незаконосъобразно. Процесната сума се дължи на основание подписано между страните по делото споразумение с нотариална заверка на подписите, което не е оспорено от ответника. С депозираните отговори същият е възразил единствено относно размера на начислената по процесната фактура сума, която е доказана от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Размерът на лихвите е съгласуван между страните и въпреки твърденията на ответника, преди издаването ѝ, е бил уведомен за нейния размер, което се установява от разпечатката от ел.поща.

Независимо от горното, искът е основателен и поради обстоятелството, че фактурата е включена в подписаното между страните споразумение. Последното има правна характеристика на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, тъй като със същото страните са уредили отношенията си по неизпълнените договори с взаимни отстъпки и са прекратили съществуващия по между им спор. Със споразумението купувачът/ответник е признал съществуването на задълженията и техния размер, а продавачът се е съгласил да разсрочи плащането им на уговорената дата 02.11.2017г.

По същество се претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на иска за присъждане на сумата 30 273,39лв., представляваща дължима сума по подписаното между страните споразумение от 29.09.2017г., произтичаща от фактура №**********/10.12.2015г. /№71/, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв.Р., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена.

Въззиваемата страна „Атанасов Грейн“ ЕООД, гр.Добрич, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ОС - Добрич е образувано по предявени искове /уточнени с допълнителната искова молба от 01.02.2019г./ от „Агрохол“ ООД, гр.Добрич срещу „Атанасов Грейн“ ЕООД, гр.Добрич за заплащане на сумата от 137 867,99лв., въз основа на споразумение от 29.09.2017г., на основание чл.79 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба - 29.11.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

Исковете са основани на твърдения за наличие на договорни отношения въз основа на сключени договори за покупко-продажба на резервни части и техника. В изпълнение на поетите задължения ищцовото дружество е доставило заявените от ответника – купувач стоки, които са приети без възражения. За извършените покупки са издадени и съответните счетоводни документи, част от които са останали незаплатени.

След проведени разговори, с двустранно подписано и нотариално заверено споразумение от 29.09.2017г., страните са признали съществуването на останалите неразплатени задължения по издадените фактури, като ответникът е поел и задължение за заплащането им в срок до 02.11.2017г. /чл.2 от споразумението/. В същото са описани подробно всички фактури – по номер, дата и размер на задължението, вземанията по които са признати от ответника.

Независимо от признанието на задълженията, основанието и размера им, както и поетото задължение за погасяването им до 02.11.2017г., такова не е извършено и до настоящия момент, което обосновава интереса от предявените искове.

В допълнителната искова молба се твърди още, че фактура №*********/10.12.2015г. е включена в споразумението по взаимно съгласие на страните, като същата има за цел да погаси обезщетението за забавено плащане, което се дължи от ответника. Тя е издадена, след като двете страни са съгласували размера на лихвите и ответникът е бил уведомен за нея, съобразно приложената разпечатка от електронна поща. При подписване на споразумението управителят на ответника не е възразил срещу размера на вземането по тази фактура, нито по отношение на основанието, поради което същото има характер на спогодба и като такова подлежи на изпълнение. В хода на производството ответникът не е оспорил спогодбата, подписите и нотариалната заверка.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. По същество моли същите да бъдат уважени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „Атанасов Грейн“ ЕООД, гр.Добрич с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез пълномощника си, изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове.

Твърди, че след сключване на споразумението, страните са подписали няколко броя тристранни протоколи за прихващане на задължения, с които дължимата сума е намалена.

Оспорва задължението за плащане на сумата от 30 242,76лв. по фактура №*********/10.12.2015г., която представлява вземане за лихви. Същата не е подписана от управителя на дружеството и не е заведена в неговото счетоводство. Начина на изчисляване на лихвите по срок и размер, описан в приложените към фактурата лихвени листи, не съответства на фактическото и правно положение.

По същество моли съда да отхвърли иска за заплащане стойността на процесната фактура.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕ №128/14.10.2019г. по т.д.№367/2018г. на ОС – Добрич в частта, с която „Атанасов Грейн“ ЕООД, гр.Добрич е осъдено да заплати на „Агрохол“ ООД, гр.Добрич, сумата от 107 594,60лв., представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2018г. до окончателното ѝ изплащане, е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ОС - Добрич решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Между страните по делото не е налице спор относно фактите, установени надлежно при разглеждане на производството пред ОС- Добрич, както следва:

Със споразумение от 29.09.2017г. „Агрохол“ ООД, гр.Добрич и „Атанасов Грейн“ ЕООД, гр.Добрич са приели за установено и са се споразумели, за следното: „Атанасов Грейн“ ЕООД признава задължението си към „Агрохол“ ООД за дължими суми по фактури за извършени покупки и услуги в общ размер на 142 863,59лв., подробно описани, между които под №71 е описана фактура №*********/10.12.2015г. на стойност 30 242,76лв.

В т.1.2 е посочено, че страните се съгласяват, че общия размер на дължимата сума към „Агрохол“ ООД от длъжника „Атанасов Грейн“ ЕООД /главница и лихви/ е в размер на 142 863,59лв.

С подписване на споразумението „Атанасов Грейн“ ЕООД е декларирал и заявил, че признава съществуването на вземането в чл.1.2 по основание и размер /чл.1.3/. Целта на споразумението е единствено уговаряне на доброволното плащане на описаните в чл.1.2 задължения между страните.

Със същото „Атанасов Грейн“ ЕООД е поел задължение за погасяване на задълженията в срок до 02.11.2017г. по посочената банкова сметка *** „Агрохол“ ООД.

От заключенията по първоначалната и допълнителната съдебно – счетоводни експертизи, допуснати пред ОС – Добрич, се установява, че страните по делото са били в трайни търговски отношения за покупко-продажба на селско-стопанска техника и резервни части, във връзка, с които са били издадени фактурите, предмет на споразумението. Установява се, че размерът на непогасеното задължение на „Атанасов Грейн“ ЕООД към

„Агрохол“ ООД по издадените фактури, предмет на споразумението от 29.09.2017г. е 107 594,60лв.

В заключението е посочено още, че фактура №*********/10.12.2015г. на стойност 30 242,76лв. е за мораторна лихва за забавено плащане по договорите за доставка и продажба на селскостопанска техника на ответника върху сумите, без ДДС, в размер на 0,02%, в т.ч.: 1/ за трактор NEW HOLLAND, модел Т8040 – 1431,29лв.; 2/ за телескопичен товар NEW HOLLAND, модел LM 5080 – 4631,72лв.; 3/ за самоходна пръскачка GASPARDO модел URAGANO 170 HP 4000л. – 15 361,09лв.; 4/ за зърнокомбайн NEW HOLLAND, модел CX8070 – 736лв., 2160лв., 5 922,66лв. Вещото лице посочва, че за всеки един от договорите е заложена лихва за забава в размер на 0,02% на ден, въпреки че в някои от тях не е упомената изрична такава.

Установява се още, че изготвеният документ за неустойка е осчетоводен в „Агрохол“ ООД като вземане по дебитна сметка на 411 аналитична партида „Атанасов Грейн“ ЕООД срещу кредитиране на сметка 721/2 Приходи от лихви с обезщетителен характер. В счетоводството на ответника липсват счетоводни операции за начислени лихви за закъснели плащания към доставчик „Агрохол“ ООД.

Въз основа на извършените изчисления, вещото лице посочва, че размерът на дължимата лихва за просрочие на ден по договорите за доставка на земеделска техника и издадените от „Агрохол“ ООД фактури, съобразно датите на извършените плащания, датите на приемо-предавателните протоколи и датите на договорите за прехвърляне на собственост, възлиза на 31 339,73лв.

Спорен пред настоящата инстанция е единствено въпросът дали подписаното между страните споразумение от 29.09.2017г. представлява основание за заплащане сумата от 30 242,76лв. по фактура №*********/10.12.2015г., представляваща дължимите от ответника лихви за забавено плащане на главниците по останалите неизплатени задължения по фактурите, предмет на споразумението.

За да даде отговор на въпроса, съдът съобразява разрешението дадено в постановеното решение по г.д.№4255/2018г. на ВКС, 3-то г.о., че: „С договора за спогодба страните прекратяват съществуващ между тях спор или избягват възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните и да приеме, че отношенията им са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодба като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси.

Законът дава възможност – въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, вкл. и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл.365, ал.2 от ЗЗД/“.

Предвид изложеното и доколкото по делото е установено, че страните, с изричен договор /споразумение от 29.09.2017г./ са признали съществуването на процесното вземане в размер на 30 242,76лв., в който са посочили, че общият, размер на вземанията на „Агрохол“ ООД обхваща главници и лихви /чл.1.2/ и което не е оспорено, съдът е длъжен да го зачете. Съдът следва да се позове на спогодбата без да изследва действителните отношения между страните. Още повече, че от доказателствата по делото се установява, че размерът на начислената лихва по процесната фактура е в размер по-малък от този, определен от вещото лице в заключението по ССЕ.

Разпечатката съдържа 52 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8700baac-26a9-46a8-955a-2e490c8e1b55