Решение № 17121 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17121 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110162421 по описа за 2022 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК вр. чл. 270, ал. 2 ГПК.

Ищцата И. К. З. е предявила срещу ПРБ искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение от 16.03.2020г. по гр.д. № 14344/2019г. на СГС и Определение № 11773/31.07.2020г. по ч.гр.д. № 2020/2020г. на АпССофия. Твърди, че с посочените съдебни актове не е осъществена правораздавателна дейност, а обстоятелствата, с които е обвързан статутът им, ограничава правото ú на защита, а всичко това противоречало на правовия ред в държавата. Те съставлявали порочни съдебни актове, постановени спрямо нередовна искова молба, като не било известно дали исковете, с които съдът бил сезиран, съответно тези, за които исковата молба била върната, са във връзка с предмета на исковата молба. В мотивите негласно бил подменен ответникът, като по този начин се стигало до невалидно упражнено право на иск и бил постановен, съответно потвърден, акт, постановен спрямо нередовна искова молба в колизия с обстоятелствата по производството, в което той се намирал. В насроченото по делото публично съдебно заседане ищцата се явява лично. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания. Допълнителни съображения излага в Молба, вх.

№ 286136/13.10.2023г. на СРС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната ПРБ чрез юрк. Цв.М. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 4027/06.01.2023г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк. Маринова, която оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Оспорените съдебни актове, макар и постановени в рамките на развиващо се 1 съдебно производство, подлежат на собствено основание на инстанционен съдебен контрол, такъв върху тях е осъществен и приключил с окончателен съдебен акт. Поради това е допустимо да бъдат предмет на искове с правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК. Що се касае до исканията и оплакванията на ищцата, обективирани в Молба, вх. № 286136/13.10.2023г. на СРС, следва да се има предвид, че страните е следвало в установените от ГПК процесуални срокове да заявят претенции, доводи и доказателствени искания. По своевременно инвокираните в производството такива съдът надлежно се е произнесъл. Не са налице процесуални предпоставки за отменяне на определенията, с които съдът е дал ход на устните състезания по делото, съответно е обявил същите за приключени.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК е за ищцата. Същата следва да докаже наличието на обстоятелствата, обуславящи нищожност на посочените съдебни актове. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С Определение от 16.03.2020г. по гр.д. № 14344/2019г. на СГС, ГО, І-6 състав, Софийският градски съд с председател П.А. на основание чл. 130 ГПК е прекратил производтвото по делото по отношение на предявените от ищцата И. К. З. срещу ПРБ искове за признаване за установено между страните, че прокурорски актове/материали – постановления и резолюции, са невалидни и да ги прогласи за нищожни, да задължи ответника да унищожи удостоверените в съответните прокурорски актове твърдения, които не отговарят на истината /на действителното фактическо положение/, да задължи ответника да отмени порочните актове, да задължи ответника да извърши съответните действия по проверки и разследване относно материалите, намираши се по преписките, по които са постановени съответните порочни невалидни актове, да задължи ответника да допусне ищцата до делото, образувано по пр.пр. № 95/2016г. на СпП, за да се конституира като частен обвинител, като е прекратил производството по делото в тази му част. За да стори това, съдът е приел, че ищцата цели установяване на факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на установителен иск, поради което се явяват недопустими. Те не били подведомствени на съдилищата и противоречали на изискванията на процесуалната икономия. Посочено е, че определението в тази си част подлежи на оспорване пред Апелативния съд в град София. С останалата част от определението е допуснато уточнение на исковата молба, изискани са прокурорски преписки, приложен е отговор от ответника, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и е съставен проект за доклад по делото. В прекратителната си част определението е оспорено от ищцата З. пред Апелативния съд в град София. С Определение № 11773/30.07.2020г. по в.ч.гр.д. № 2025/2020г. на Апелативния съд в град София, ТО, 11 състав, с председател Б.Н. и членове М.В. и Т.Т. е потвърдил определението на Софийския градски съд. Въззивната инстанция е приела, че предявените от З. искове, по отношение на които първоинстанционното производство е прекратено, действително са недопустими, поради което оспореният съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Актът на Апелативния съд в град София е оспорен от И. З. пред Върховния касационен съд. С Определение № 167/10.05.2021г. по ч.гр.д. № 4047/2020г. на ВКС, ІVг.о., определението не е допуснато до касационно обжалване поради липса на предпоставките за това по чл. 280 ГПК. Определението на Върховния касационен съд е окончателно. При това положение определенията на Софийския градски съд и на Апелативния съд в град София са влезли в сила на 10.05.2021г.

Съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК нищожността на съдебен акт може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Законът не дефинира кога едно съдебно решение е нищожно. Юридическата доктрина и съдебната практика приемат, че то е такова, когато е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, абсолютно неразбираемо е или е неподписано (Така ТР 1/2011-2012-ОСГТК). Оттук следва, че нищожни са съдебните решения в хипотеза на липса 2 на надлежно изявление и правораздавателна воля на държавния орган, защото съставът е незаконен, излиза извън границите, в които съдът е овластен да правораздава, не е оформено писмено или, ако и оформено, правораздавателната воля не може да се извлече, тъй като решението е неразбираемо, дори и при тълкуване, или решението не е подписано и това не се дължи на технически пропуск. Това отличава нищожността на съдебния акт от неговата недопустимост, при която волята на съда е валидно и пълноценно изразена, но е резултат или от ненадлежно упражняване на правото на иск, или от несъответствие между заявения и решения спор (разгледан е непредявен иск), или от нарушаване на правилата, определящи подведомствеността и подсъдността между различните видове съдилища (арг. ТП 1/20152016-ВКС/ВАС). В този смисъл е и практиката на ВКС - Решение № 60138/26.01.2022г. по гр.д. № 723/2021г. на ВКС, ІІг.о.

В настоящия случай оспорените съдебни актове са постановени от надлежни съдебни състави, съобразно чл. 20 ГПК. Не се установи някой от разгледалите делата магистрати да няма качеството на съдия и право да постановява актове в първоинстанционен състав на окръжен съд /какъвто за територията на област София се явява Софийският градски съд/ или състав на апелативен съд. Волята на съда е упржнена в границите на установената в българската правна система държавна и светска правораздаватела власт за регулиране на гражданските правоотношения. Определенията са в писмена форма, мотивите и диспозитивите им са ясни и разбираеми, като са подписани от членовете на постановилите ги съдебни състави. В тази връзка липсват основания те да бъдат прогласени за нищожни.

Изложените от ищцата доводи в обратна насока не са от такова естество, че да обективиран нищожност на сочените от нея съдебни актове. Извън описаните по-горе предпоставки, всички останали евентуални закононарушения при постановяване на съдебни актове се отстраняват по реда на инстанционния контрол, какъвто и за двете определения е осъществен. Извън правомощията на съда по настоящото дело е преразглеждането на актовете на Софийския градски съд и на Софийския апелативен съд, още по-малко извършването на косвен контрол за законосъобразност на определението на Върховния касационен съд.

Изложените съображения са достатъчни предявените искове да бъдат преценени като неоснователни и да бъдат отхвърлени, като останалите заявени по делото аргументи на страните не променят този извод и е безпредметно да бъдат обсъждани поотделно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само оттветната страна, която своевременно е заявила претенция в тази насока. В нейна полза следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Това е така, тъй като, макар ищцата да е освободена от заплащането на такси и разноски по делото, ако същото не бъде решено в нейна полза, тя следва да заплати на насрещната страна сторените разноски за неонователно повдигнатия съдебен спор. И, доколкото ПРБ е представлявана от надлежно упълномощен юрисконсулт, то в полза на Прокуратурата следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. К. З. , ЕГН **********, от град София, срещу ПРБ искове с правно основание по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на Определение от 16.03.2020г. по гр.д. № 14344/2019г. на Софийския градски съд, ГО, І-6 3 състав, и Определение № 11773/31.07.2020г. по ч.гр.д. № 2020/2020г. на Апелативния съд в град София, ТО, 11 състав.

ОСЪЖДА И. К. З., ЕГН **********, от град София, да заплати на ПРБ, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски юрисконсултско възнаграждение за производството на първа инстанция (гр.д. № 62421/2022г. на СРС).

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4