Решение № 1549 от 02.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1549

Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ канд № 20267160600429 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното: при секретаря А. М. и с участието на прокурора А. Т. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия К. Ч. КАНД № 429/2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) – Перник, срещу Решение № 16 от 08.04.2026 г. постановено по АНД № 307 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 34-0000917 от 07.11.2025 г., издадено от началника на „ООАА“ – Перник, с което на С. Й. В., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Кюстендил, област Кюстендил, [жк], [адрес], за извършено административно нарушение по чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., във вр. с чл. 93, ал. 11 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева)/255.65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента).

Жалбоподателят счита решението на районния съд за незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (Наказателнопроцесуалния кодекс). По същество излага доводи срещу изводите в решението относно мястото на извършване на нарушението, както и относно твърдяната липса на мотиви за работния режим. Счита, че при постановяване на решението си районният съд е подходил към казуса с прекомерен формализъм. Иска от касационния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление. Прави, в условията на евентуалност, възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Касационната жалба е връчена на ответника – С. Й. В.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, не е постъпил отговор.

В проведеното на 24.06.2026 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище вх. рег. № 1932 от 15.06.2026г., в което касационният жалбоподател заявява, че поддържа жалбата по изложените в същата съображения и моли съда да отмени обжалваното решение.

В проведеното на 24.06.2026 г. съдебно заседание ответникът по касация – С. Й. В., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 1932 от 15.06.2026 г. чрез процесуалният си представител, адвокат К. С. от АК – Перник, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Радомир. Претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното на 24.06.2026 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № 34-0000917 от 07.11.2025 г., началникът на „ООАА“ – Перник, налага на С. Й. В. административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв./255.65 евро, за това, че на 21.10.2025 г., около 12:53 часа, на входа на [населено място], в посока към [населено място], управлява моторно превозно МПС, [Марка], с рег. № [рег. номер], от категория N3, с прикачено към него ремарке „***“, с рег. № [рег. номер], категория 04 и извършва обществен превоз на товари (дървесина) на територията на Република България по маршрут [населено място] – [населено място], като при извършена проверка е установено, че описаното ППС е оборудвано с дигитален тахограф, [Марка], но водачът не е задействал превключване в режим „друга работа“, по време на товарене, което е започнало в 7:40 ч. и е продължило до 08:47 ч., като за същото време тахографът е бил на период „почивка“, видно от разпечатка от дигитален тахограф от 21.10.2025 г. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., във вр. с чл. 93, ал. 11 от ЗаАвтПр., без да е налице основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

С Решение № 16 от 08.04.2026 г. постановено по АНД № 307 по описа за 2025 г. на Районен съд – Радомир, образувано по повод жалба срещу НП № 34-0000917 от 07.11.2025 г., наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Радомир, въз основа на доказателствата, приобщени по делото, приема че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на наказаното ли лице, представляващи нарушение на императивните изисквания, визирани в чл. 42, ал. 1, т. 3, съответно в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и свързани конкретно с посочване на мястото на извършване на нарушението. Първоинстанционният съд приема за безспорно, че жалбоподателят е наказан за това, че на 21.10.2025 г., около 12:53 ч. при извършена проверка, на входа на [населено място], е установено, че не е използвал правилно превключващия механизъм на дигиталния тахограф, който за периода от 07:40 ч. на 21.10.2025 г. до 08:47 ч. на 21.10.2025 г. е бил поставен в позиция „друга работа“, вместо на „почивка“. В тази връзка обаче, според решаващия състав на Районен съд – Радомир, нито в АУАН, нито в НП, е посочено мястото, на което е извършено изпълнителното действие, като по този начин е създадена пречка да се установи и от наказаното лице и от съда, на кое място е извършено деянието, за което е наложено административното наказанието. Изложеното, според решаващия състав, ограничава и препятства правото на защита на наказаното лице, което обосновава на свой ред извод за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение, тъй като фактите, относими към вмененото нарушение, не са посочени ясно и категорично в НП, а следва да се извличат от правната норма, приета за нарушена или събраните доказателства.

По съществото на правния спор районният съд приема, основано в чл. 34, § 5, б. „б“, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., че в НП липсват мотиви, от които по категоричен начин да се установи, че тахографският апарат е следвало да бъде настроен на някой друг от предвидените в Регламента работни режими, а водачът не е сторил това. Съгласно цитираната разпоредба водачите задействат превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и различимо, като са посочени 4 възможности (4 вида работни режими) на тахографските апарати: i) време на управление на превозното средство; ii) „друга работа“, което означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква „а“ от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; iii) „период на разположение“ по смисъла на член 3, буква „б“ от Директива 2002/15/ЕО и iv) почивки по време на работа или почивки. В тази връзка в решението се приема, че режимът „период на почивка“, на какъвто е бил настроен тахографът на управляваното от жалбоподателя МПС, с оглед нормата на член 3, буква „б“ от Директива 2002/15/ЕО, към която препраща т. iv ) от Регламент (ЕС)165/2014 г., е свързан както с периодите на почивка по време на работа, така и с периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място. Според районния съд доказателства по отношение обстоятелството, в какъв режим е бил водачът и осъществявал ли е същият дейност, която попада в обхвата, на която и да е от хипотезите за „друга работа“, посочени в легалната дефиниция на режима „друга работа“, не са представени. Поради това според решаващия първоинстанционен състав липсват доказателства по делото, които са релевантни за доказване съставомерността на деянието, за което е санкциониран водача, тъй като в хода на цялото административнонаказателно производство, в това число и в съдебната фаза, не са ангажирани, каквито и да било доказателства, сочещи на извод за неправилно използване на тахографа. В тази връзка, в оспорения съдебен акт се заключава, че по делото е останало неясно, на какво основание актосъставителят и АНО са приели, че отразеното в тахографа е неправилно и, че тахографът е следвало да бъде настроен в режим „друга работа“, тъй като това в случая е било възприето като извършено нарушение само на база тахографския лист. Според районният съд фактите описани в акта и НП, са приети за настъпили на база на предположение, което е недопустимо в производствата с наказателен характер.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество споделя изцяло изводите на районния съд за допуснато в хода на производството по издаване на процесното НП съществено процесуално нарушение, както и изводите за недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Без основание са доводите на касатора срещу изводите в решението, свързани с мястото на извършване на нарушението. Споделят се изцяло мотивите на районния съд, че фактите, относими към вмененото нарушение, следва да се съдържат в АУАН, респективно НП, без да се налага да се извличат от правната норма и/или от събраните доказателства. Следва в допълнение да се посочи и неясното формулирано административнонаказателно обвинение в съставения за процесното нарушение АУАН, с който именно се поставя началото на административнонаказателното обвинение. На първо място в акта е посочено, че на 21.10.2025 г. в 12:53 часа, на входа на [населено място] в посока [населено място], „водачът управлява и извършва превоз на товари с описаното по-горе ПС, оборудвано с дигитален тахограф…, видно от превозен билет … от 21.10.2025 г. не е задействал превключване на режим „друга работа“. Непосредствено след това обаче е описана и следваща деятелност – „на 21.10.2025 г., в 07:40 часа водачът е започнал да товари, като товаренето е продължило до 08:47 часа и за същото време тахографа е бил на период „почивка“, видно от разпечатка на дигитален тахограф от 21.10.2025 г.“ От това описание остава неясно на първо място, какво именно се вменява на наказаното лице да е извършил, дали незадействане на превключване на режим „друга работа“ във време на управление на процесното МПС и към момента на спирането му на 21.10.2025 г. в 12:53 часа, или непревключване на тахографа от режим „почивка“, в режим „друга работа“, във време на извършеното на 21.10.2025 г., в интервала от 07:40 до 08:47 часа товарене. Относно второто формулирано обвинение, ако се приеме, че това е съставомерната деятелност, касационната инстанция споделя изцяло изводите в решението, че не е посочено мястото на извършване на нарушението – мястото на товарена, както и мотивите, че изложеното опорочава производството от формална, респективно процесуална страна.