Решение № 392 от 19.07.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. К., 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й. Б. П. при участието на секретаря Р. Г. Д. като разгледа докладваното от Й. Б. П. Гражданско дело № 20225510102657 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, на ***г., около 15:15 часа паркирал семейния си автомобил марка “Р.“, с рег. №***, от западната страна на ул.“Т.“ в гр.К. до тротоара, ориентиран по посока на движението от север на юг на около 15м. в посока юг от пешеходната пътека, поставена в кръстовището на ул.“С.“ и ул.“Т.“ в гр.К., за да отиде на фризьор в ателието на П. Г. Д., което се намирало в сградата северно от ул.“С.“ и северно от кръстовището между ул.

„С.“ и ул.“Т.“ в гр.К.. Паркирал там автомобила, с който се придвижвал, защото не било забранено паркирането, а и не пречел на никой, като можел да го наблюдава от ателието в гр.К., на ул.“С.“***. Докато бил на фризьорския стол фризьорката първа видяла, че до автомобилът му спрял лекотоварен автомобил снабден с кран за повдигане на автомобили и от него слезли хора, които започнали да монтират скоби на джантите на автомобила му “Р.“, рег.

№***. Скочил и отишъл да пита защо вършат това, кой им дава право да му отнемат противоправно автомобила, който не бил паркиран в нарушение на правилата регламентирани в ЗДвП. Позвънил на тел.112 и поискал съдействие от полицейските служители. В този момент му се представил общинския служител А.К.Г., изпълняващ длъжността главен експерт „Т.“ в община К., който му казал, че в случая той е закона и той решавал дали паркирането е в нарушение на правилата и разпоредил на две момчета да вдигнат автомобила с подемния кран и да го качат на платформата на лекотоварния автомобил.

Поискал да спрат и да изчакат идването на полицейския патрул, но Г. му казал, че няма какво да чакат, че той бил човека, който казва какво да се 1 случва и кой автомобил да се премества, качил се в специалния лекотоварен автомобил и заедно с другите две лица, отнели противоправно и противозаконно автомобила марка Р. с рег.№***. След това дошъл полицейски патрул на място и на полицейските служители обяснил, какво се е случило и къде точно бил паркиран автомобила му преди да бъде отнет от А.К.Г. -главен експерт „Т.“ в община К. и неговите служители. Полицаите огледали мястото и с учудване му казали, че не бил в никакво нарушение и нямало причина за принудително преместване на автомобила му. След това се обадил по телефона на съпругата си, тя докарала другият им семеен автомобил, отишъл до наказателния паркинг на община К., където бил принуден да плати реално недължима от него такса от 51лв. за да му бъде върнат обратно л.а.“Р.“ с рег.№***. В този момент имал насрочена работна среща със С.Д., бивш кмет на община К., на когото следвало да извърши услуга по ремонт на автомобила му. и се наложило той да го чака повече от час за да се върне от наказателния паркинг на община К., което за него било изключително неприятно и унизително. За да защити правата си, честта и достойнството си, на 21.06.2021г. подал жалба до Кмета на община К. с копие до Р. П.- К.. Получил Решение №1212/15.07.2021г. в което било записано, че е подписано от заместник кмет на община К. Д.К.. Оспорил решението с жалба пред АС-С., в която поискал да бъде отменена наложената му на ***г. незаконосъобразна принудителна административна мярка /ПАМ/ от общинския служител А.К.Г., изпълняващ длъжността главен експерт „Т.“ .

Жалбата била уважена с решение №62/18.02.2022г. постановено по адм.д.

№517/2021г. по описа на Административен съд-С., влязло в законна сила от 15.03.2022г. Това породило правния му интерес да подаде исковата молба.

Моли съда да постанови решение с което да осъди Община К., с ЕИК:*** с адрес гр.К., *** да му върне недължимо платената сума от 51 лв. на ***г. по повод наложената му без правно основание ПАМ от общинския служител А.К.Г., който разпоредил да му бъде вдигнат л.а.“РР.“ с рег.№*** с подемния кран и да го откарат до наказателния паркинг на община К., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и плащане, както и мораторната лихва в размер на 7.27лв. за периода от ***г. до 11.11.2022г. Претендира съдебни разноски. На основание чл.127, ал.4 от ГПК посочва банкова сметка: IBAN:***, в “Ц.“ АД клон К. с титулярпълномощника адвокат С. Б. Б., по която ответникът да извърши доброволно плащане на всички претендирани суми.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита исковата молба за недопустима. Не оспорва, че на ищеца следва да се възстанови заплатената от него парична сума от 51лв., по повод наложена принудителна административна мярка преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия водач, отменена с Решение №62 от 18.02.2022г. на Административен съд - С., както и законната лихва върху тази парична сума, в едно с обезщетението за забава, както и внесената от ищеца държавна такса. Твърди, че с платежно нареждане от 15.12.2022г. е заплатил исковите суми по посочената в исковата молба на основание чл.127, ал.4 от ГПК банкова сметка, с титуляр- пълномощника на ищеца. Моли съда да остави исковете без разглеждане като недопустими, алтернативно да ги отхвърли като неоснователни предвид извършеното плащане.

2

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Приети по делото са заверени копия на Приемо-предавателен протокол №*** от ***г. Наказателен паркинг, Община К., ведно с фискален бон за платена сума от 51 лв.; Жалба вх.№94-Г-210- 1/21.06.2021г. от Г. Л. В. до Кмета на Община К.; Решение №1212/15.07.2021г. на община К.; Жалба вх.

№4829/24.08.2021г. от Г. Л. В. до Административен съд - С. против Решение №1212/15.07.2021г. на Община К.; и справка за лихва за законна лихва.

С влязло в сила на 15.03.2022 г. Решение №62/18.02.2022г. по адм.д.

№517/2021 г. по описа на АС – С. /л.15 – л.17 на делото/, е отменена принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, приложена на *** г. от главен специалист “Т.“ при Община К., по жалба на Г.

Л. В. и Община К. е осъдена да заплати на Г. Л. В., с ЕГН-********** сумата от 555 лв. разноски по делото.

От приетото заверено копие на платежно нареждане от 15.12.2022 г. ответникът е превел по банкова сметка на адв.С. Б. сумата от 108.84 лв., с посочено основание за плащане: АД.№517/21 по описа на АС-С- главн.-51 лв.; обезщ.за забава-7.27 лв.; зак.лихва- 0.57 лв.; съд.разн.-50 лв.“.

В о.с.з. процесуалният представител на ищеца не оспорва, че ответникът е превел сумата от 108.84 лв. по посочената в исковата молба банкова сметка и заявява, че макар записаното в платежния документ основание за плащане: адм.д.№517/2021г. по описа на АС – С. главница 51 лв., обезщетение за забава 7.27 лв., законна лихва 0.57 лв. и съдебни разноски 50 лв., приема, че то е реално и доброволно извършено плащане по настоящото гр.дело след завеждане на исковата претенция.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Уважаването на иск с правно основани чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се обуславя от наличието на следните материални предпоставки: 1.сумата да е излязла от патримониума на ищеца; 2. сумата да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3.това разместване на блага да е даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.

В случая безспорно се установи, че на ***г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 51 лв. във връзка с осъщественото от главен специалист „Т.“ при общината принудително преместване на автомобила му “Р.“ с рег.

№***, на наказателен паркинг в гр.К., поради което съдът приема, че са първите две предпоставки на предявения иск.

Основанието за начисляването и събирането на сумата от 51 лв. е осъщественото принудителното преместване на лекия автомобил на ищеца.

Принудителното преместване представлява принудителна административна мярка за осигуряването на безопасността на движението по пътищата, която се налага по начина и при хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП. Мярката е предвидена в закон, като нейното предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано правонарушение и тъй като има белезите на индивидуален административен 3 акт, може да бъде обжалван по реда на чл.145 и сл. от АПК. В случая наложената на ищеца ПАМ е отменена по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.128 и сл. от АПК с влязло в сила решение по адм.д.№517/2021 г. по описа АС-С., поради което основанието за събиране на процесната сума е отпаднало с обратна сила и ответникът дължи връщането й.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал.2 на същия текст, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е поканен от кредитора.

Следва да се посочи, че задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или на отпаднало основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД няма определен срок и за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен.

От представеното платежно нареждане и изявлението на ищеца съдът приема, че на 15.12.2022 г. т.е. в хода на делото ответникът е изплатил претендираните суми. С оглед предходното и на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да съобрази извършеното от ответника плащане, като правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковете, който е от значение за спорното право, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради изплащането им в хода на процеса.

По разноските:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил изрично искане за присъждане на съдебни разноски. Отговорността за разноски е санкцията, която едната от страните по делото носи за това, че с поведението си в или извън процеса е станала причина за водене на делото и за това другата страна направи тези разноски. В случая към датата на подаване на исковата молба– 11.11.2022 г. ответникът е бил в забава на плащането на процесните суми, доколкото претендираните вземания са установени в процеса по своето основание. Те са погасени от ответника в хода на настоящото производство поради което с поведението си ответникът е станал повод за завеждане на делото и следва да заплати на ищеца направените от него разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие от 17.06.2022 г. /л.19 на делото/. Предвид представения списък по чл.80 от ГПК и след приспадане на платените с преводното нареждане от 15.12.2022 г. разноски за държавна такса , остават дължими заплатените от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. и 2.50 лв. такса за банков превод, които ответникът следва да бъде осъден да заплати.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Л. В., с ЕГН-********** с адрес гр.К., *** против Община К., с ЕИК:*** с адрес гр.К., ***, осъдителни искове за заплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД на сумата от 51 лв., получена на отпаднало основание, платена на *** г. такса за принудително преместване 4 и престой в специализиран паркинг на лек автомобил “Р.“ с рег.№***, сумата от 7.27 лв. лихва за забава на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и законна лихва от подаване на исковата молба като погасени чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА Община К., с ЕИК:*** с адрес гр.К., ***, да заплати на Г. Л.

В., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ***, направените по делото разноски в размер на 602.50 лв.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________