Решение № 189 от 08.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502992 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№53273/15.06.2020 г., подадена от Т. В. Г., и от Г. Д. Г., двамата чрез адв. А.П., срещу Решение №2417/21.04.2020 г. по гр.д.№2932/2018 г. на СГС, I ГО – 24 състав, с което е отхвърлена молба с вх.№125957/16.10.2019 г. на Т. В. Г. и Г. Д. Г. с искане на осн. чл.362, ал.2 от ГПК да бъде обезсилено постановеното по същото дело съдебно решение №6232/21.08.2019 г. Релевирани са оплаквания за неправилност, необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон. Не са били налице „уважителни причини“ по смисъла на чл.63 от ГПК за удължаване на срока за заплащане на цената, като насрещно задължение по смисъла на чл.362, ал.1, изр. второ от ГПК. Погрешното вписване в деловодната система на съда, не може да обоснова наличието на „уважителни причини“ по смисъла на чл.63 от ГПК. Не е било налице обстоятелство, препятстващо страната да извърши процесуалното действие в определения срок, което тя да не е можела да преодолее. Съдът неправилно приема, че най-ранният момент, в който ищците са могли да узнаят за допуснатата неточност в отразяване на постъпилите документи по делото е получаването на препис от описания в системата документ, като не отчита обстоятелството, повече от двадесет дни ищците са могли да извършат справка по делото. Ищците още на 30.09.2019 г. са узнали, че решението е влязло в сила. Срокът по чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК не подлежи на продължаване - разпоредбата на чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК е специална по отношение на общата, и изключва приложението . Определеният от чл.362, ал.1, изр.2 от ГПК срок следва да се счита за решителен срок, който не може да бъде продължаван, тъй като изтичане на срока за изпълнение на решението се погасява и правната 1 възможност за процесуална защита на неизпълнилият ищец. Описанието на имотите предмет на продажбата, съгласно съдебното решение, не отговаря на исковата молба.

Настоява се за постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт, и да се уважи молбата по чл.362, ал.2 от ГПК. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна и в срок е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№75064/27.07.2020 г., подаден от Р. Д. А. и С. К. А., чрез адв. Н.Б.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба.

Цитираната във въззивната жалба съдебна практика е несъотносима към процесния казус, тъй като е постановена във връзка с бездействие при внасянето на държавни такси. С Разпореждане от 16.10.2019 г. съдът е удължил срока за заплащане на покупната цена до 30.10.2019 г., като не се оспорва от ответниците, че банковите им сметки са заверени в този срок /на 30.10.2019 г./ при условията на съдебното решение.

От събраните по делото доказателства се установява, че е налице обективна причина, която е възпрепятствала ищците да узнаят, че съдебното решение е влязло в сила.

Извършеното вписване в електронния регистър съставлява удостоверяване от длъжностно лице в кръга на службата му на датата на постъпване и вида на входящия документ, което не следва да бъде подлагано на допълнителна проверка.

Непосредствено след официалното уведомяване на ищците, че входящият документ всъщност представлява частна жалба, ищците са предприели мерки в изпълнение на указанията на съда за заплащане на покупната цена. Поддържа се правилност на постановеното решение, и се настоява за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Заявява се претенция за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства е не са направили доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустимо производство, от компетентентния съд, по предявено допустимо искане от процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира следното:

Производството по гр.д.№2932/2018 г. на СГС е било образувано по искова молба на Р. Д. А. и С. К. А. срещу Т. В. Г. и Г. Д. Г., за обявяване на сключения между ищците, като купувачи, и ответниците, като продавачи, предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 03.01.2018 г., за окончателен. С Решение №6232/21.08.2019 г. предявеният иск е бил уважен, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение купувачите Р. Д. А. и С. К. А. заплатят на продавачите Т. В. Г. и Г. Д. Г. остатъкът от продажната цена, платима на двамата продавачи по подробно посочен в решението начин:

2

- 90 000 евро по сметка на Т.Г. в „Сибанк“АД;

- 19 558 лева по сметка на Г.Г. в „Сибанк“АД;

- 75 000 евро по сметка на Т.Г. в „Райфайзенбанк“АД;

- 124 250 евро, платими по сметка, във валута, и начин на разпределяне на сумата между двамата ответници, по избор на Т.Г. и Г.Г., като ответниците са били задължени в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да представят молба, в която да уточнят номерата на сметките, по които да бъдат приведени сумите от 90 000 евро, 19 558 лева и 75 000 евро, както и вида на валутата, в която да бъде изплатена сумата от 124 250 евро, в коя/кои банки, номерата на банковите сметки, титулярите на сметките, и съответно разпределението на сумата по съответните сметки. Така постановеното решение е подлежало на въззивно обжалване.

Преписи от съдебното решение са били връчени на ищците Р.А. и С.А. на 13.09.2019 г., а на ответниците Т.Г. и Г.Г. – на 16.09.2019 г.

От Извадка от деловодната система на СГС /на л.270/ се установява, че:

С вх.№116812/26.09.2019 г. по партидата на делото е било отразено постъпване на въззивна жалба от ответниците Т.Г. и Г.Г..

На 30.09.2019 г. в системата е отразено разпореждане на съда, с което постъпилата жалба е преценена като подадена в срок, и оставена без движение, с указания: „Да се изпрати съобщение до жалбоподателите, че им се дава възможност в едноседмичен срок от получаването да представят документ за платена държавна такса по сметка на САС в размер на 15 лв. Съдът указва на жалбоподателите, че при неизпълнение в срок на дадените по-горе указания, подадената частна жалба ще бъде върната.“;

На 30.09.2019 г. е отразено постъпване на молба за поправка на ОФГ, подадена от Т.Г. и Г.Г.;

На 07.10.2019 г. е отразено постъпване на Молба с приложена вносна бележка, подадена от Т.Г. и Г.Г.;

На 07.10.2019 г. е отразено постъпване на Молба в изпълнение на указания, подадена от Т.Г. и Г.Г.;

На 09.10.2019 г. е отразено в системата, че указанията са били изпълнение в срок, и са изпратени преписи от частната жалба с приложенията на другата страна.

На 07.10.2019 г. по делото е постъпила молба от Т. В. Г. и от Г. Д. Г. /на л.256/, с която същите са посочили банковите си сметки, по които следва да бъдат приведени сумите от 90 000 евро, 19 558 лева и 75 000 евро, както и начина, по който желаят да бъде разпределена сумата от 124 250 евро между тях, валутата, в която желаят да им бъде заплатена, и банковите сметки по които да им бъде приведена. Към молбата са приложени удостоверения за откритите сметки. Препис от молбата е бил връчен на ищците на 15.10.2019 г.

На 15.10.2019 г. по делото е подадена молба от Р. Д. А. и С. К. А., с която уведомяват в съда, че в резултат от допусната грешка в деловодната система на съда, 3 на 26.09.2019 г. е отразено постъпване на въззивна жалба от ответниците. При правените от тях ежедневни справки по делото, така отразената в деловодната система невярна информация им била предоставена от служителите в Информационния център, при направена от тях справка по делото. Ищците узнали, че решението на съда е влязло в сила, едва при връчването им на съобщение на 15.10.2019 г., че всъщност с вх.№116812/26.09.2019 г. по делото е постъпила частна жалба срещу решението в частта му за разноските, а въззивна жалба изобщо не е постъпвала в съда. По изложените причини се иска на осн. чл.63 от ГПК удължаване на срока за извършване на плащането с още поне 2 седмици, или при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че не са налице основания за продължаването му, то на основание чл.64 от ГПК се иска да им бъде възстановен изтеклия срок, поради особени непредвидени обстоятелства, които ищците не са могли да преодолеят.

С разпореждане от 16.10.2019 г. съдът е уважил молбата, като на основание чл.63 от ГПК е продължил срока за изплащане на продажната цена на продавачите по банков път, съгласно депозираната от продавачите молба от 07.10.2019 г., до 30.10.2019 г. включително.

На 16.10.2019 г. е постъпила по делото молба вх.№125957/16.10.2019 г., подадена от Т. В. Г. и Г. Д. Г., за обезсилване на влязлото в сила на 30.09.2019 г. решение по делото, тъй като до 16.10.2019 г. ищецът не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена.

На 30.10.2019 г. по делото е постъпила молба от ищците /на л.291/, с която са представени доказателства за изплатената на продавачите продажна цена, съгласно решението на съда и по начина и по сметките, указани от продавачите с молбата им от 07.10.2019 г. Факта на получаването на сумите на 30.10.2019 г. по съответните сметки на Т. В. Г. и Г. Д. Г., се потвърждава от получателите в о.с.з. на 19.02.2020 г. /протокол на л.366/.

При така събраните по делото доказателства във връзка с производството по чл.362, ал.2 от ГПК, съдът намира за установено следното:

С Решение №6232/21.08.2019 г., предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти 03.01.2018 г. е бил обявен за окончателен, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение купувачите заплатят на продавачите продажната цена, разпределена на части по начин, упоменат в решението, като ответниците – продавачи са били задължени в едноседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение да представят по делото банковите сметки, по които да им бъдат приведени от купувачите съответните части от продажната цена /сумите 90 000 евро, 19558 лева, и 75 000 евро/, и да посочат как да бъде разпределена между двамата продавачи една част от цената /сумата от 124 250 евро/, в каква валута да им бъде платена, и по кои банкови сметки.

Така постановеното съдебно решение е влязло в сила на 01.10.2019 г. /вторник/, поради което двуседмичният срок от влизане в сила на съдебното решение е изтекъл в съответния ден на последната седмица – т.е. на 15.10.2019 г. /вторник/.

Съдът намира обаче, че в конкретния случай ищците са били обективно възпрепятствани да изпълнят в рамките на двуседмичния срок от влизане в сила на съдебното решение, поради следните причини:

4

Постановеното първоинстанционно решение е подлежало на въззивно обажалване, поради което ищците не са можели да знаят отнапред дали то ще влезе в сила, и на коя дата ще настъпи този факт. На 26.09.2019 г. в деловодната система на съда е било погрешно отразено, че е постъпила от ответниците въззивна жалба, вместо да се посочи, че е постъпила частна жалба срещу решението в частта му за разноските.

Същевременно, с постъпването на частната жалба, съгласно чл.38, т.4 от Правилника за администрация на съдилищата, делото е било докладвано на съдията-докладчик, поради което в периода от 26.09.2019 г. до 30.09.2019 г. не е било на разположение в деловодството на съдебния състав, когато в деловодната система е отразено разпореждането на съда от 30.09.2019 г. с указанията за отстраняване на нередовности на частната жалба – внасяне на ДТ в размер на 15 лв. Същевременно, на 30.09.2019 г. по делото е постъпила нова молба - за отстраняване на ОФГ в съдебното решение, която деловодителят отново е имал задължение да докладва на съдията – докладчик, поради което в периода от 30.09.2019 г. до постановяване на разпореждането на съдията-докладчик за последващите процесуални действия, делото отново не е било на разположение в деловодството. Впоследствие на 07.10.2019 г. по делото са постъпили молба с приложена вносна бележка, с която частните жалбоподатели са отстранили указаната им нередовност на частната жалба, както и Молба вх.№121337/07.10.2019 г., с която ответниците –продавачи съобразно с дадените им указания в съдебното решение, са посочили банковите си сметки, по които да им бъде приведена продажната цена. Следващото разпоредително заседание, на което е от 09.10.2019 г., когато съдът се е произнесъл едновременно: