Решение № 2108 от 16.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2108 гр. Бургас, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120101004 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Б, кв. „”, ул. „ представлявано Ц. В.М, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Н. Р. В, срещу С. Е. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б, кв. „“, ул. „, с която се претендира от съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 461,13 лв. – главница, дължима по издадени фактури за периода от 25.02.2021 г. до 25.04.2023 г., с отчетен период по фактури от 30.12.2020 г. до 27.03.2023 г., 76 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 27.03.2021 г. до 29.11.2023 г., ведно с лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски в заповедното и в настоящото производство. Ангажирани са доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на „ВиК“ ЕАД по валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за водоснабден обект с адрес: гр. Бургас, кв. „“, ул. „9, с абонатен № ....... Сочи се, че в полза на ответника е възникнало качеството „потребител на „ВиК“ услуги, от момента на придобиване на правото на собственост върху гореописания имот. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на ВиК услуги се извършва по силата на публично известни 1 общи условия за предоставяне на „ВиК“ услуги от „ВиК“ оператор, одобрени от КЕВР, които са публикувани на интернет страницата на водния оператор.

Посочва се, че за процесния период, отчитането на водомера се е извършвало по електронен път, чрез използване на мобилно устройство, което се удостоверява от представената по делото справка-извлечение, в която са отразени състоянието на измервателното устройство, начина му на отчитане и съответния режим на работата му.

Твърди се, че след всяко отчитане, в срок са издавани фактури за дължимите от клиента суми. Ответникът е следвало да заплати задълженията си по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, но не го е направил, което, от своя страна, поражда правото за водоснабдителното дружество да предяви вземанията си, на база издадените фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Издадени са 24 броя фактури за периода от 25.02.2021 г. до 25.04.2023 г., подробно описани в исковата молба.

Сочи се, че поради липса на изпълнение от страна на ответника, ищецът е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като по образуваното ч. гр. д. № 7645/2023 г. по описа на Районен съд Бургас е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия иск.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 422 ГПК. Същите са предявени в законоустановения едномесечен срок, считано от 06.02.2024 г. и са допустими. Исковата молба е редовна и отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.

С Определение № 3070/21.05.2024 г., на ответника е назначен особен представител – адв. П. Ж. Х., който в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Изразява се становище за неоснователност на предявените искове. Сочи, се ищецът не е посочил изрично начина, по който е отчетена потребената вода, канализация и пречистване, като единствено чрез изследване на доказателства може да се счете, че е отчитана „без водомер“. Сочи се, че и дори да се приеме, че това е начинът на отчитане, стойността на услугите не се дължи предвид, че ответникът Б. не живее във водоснабдения обект и се е установила трайно в чужбина, видно и от призовките по делото. Поради това ответната страна няма как да е използвала в процесния период сочената услуга, съответно и не дължи заплащането на стойността .

Моли се за отхвърляне на предявените искове като недоказани и неоснователни.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особения 2 представител адв. Х. – БАК, назначен по реда на чл.47 от ГПК, който оспорва предявените искове и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена е справка извлечение относно показанията на водомер 1082/132, отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомера гр. Б, кв. „“, ул.

„“ № с титуляр на партида С. Е. Б., потребителски номер.......

Представени са четири броя решения на КЕВР за периода 2019г. - 2022г.

Представени са и 24 броя фактури, неносещи подписа на издател и получател на описаните в тях услуги, издадени в периода от 25.02.2021 г. до 25.04.2023 г.

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №017, том IIа, рег. №2634, дело №147/2003г., видно от които ответницата е придобила през 2003г. процесния водоснабден имот.

Представена е и справка от ГД „Гранична полиция“ относно влизанията и излизанията от страната на ответницата.

Представена е справка от Агенцията по вписвания, имотен регистър за установяване на обстоятелството, че ответницата е вписана като собственик на процесния водоснабден имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между страните в процесния период от време, по което е изпълнил задълженията си точно; качеството на ответника като „потребител на ВиК услуги“, в това число, че същият е придобил право на собственост върху процесния водоснабдяван имот; наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, както и твърденията си относно размера на потребената от ответника вода и предоставените му услуги, съответно тяхната стойност. В тежест на ищеца е да установи начина на изчисляване на консумираната вода, като установи как са формирани начислените количества при всяко от отчитанията в процесния период. Ищецът следва да установи началния момент, от който е възникнало главното задължение, както и момента, от който длъжникът е изпаднал в забава, както и размера на обезщетението за забава и периода, за който същото е дължимо.

Ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл.2 от ЗРВКУ, и като такъв предоставя ВиК услуги на потребителите, съгласно чл.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за 3 присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган.

От представените като писмени доказателства по делото нотариален акт от 2003г. и справка от Агенция по вписванията се установи, че ответникът е собственик на водоснабдения имот и като такъв е потребител на ВиК услуги по отношение на процесния апартамент, т. е. задължено към ищеца лице.

Съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в процесния период. Видно от събраните по делото писмени доказателства – фактури, справка извлечение, както и от изготвената съдебнотехническа експертиза, имотът е водоснабден и към него е била доставяна вода, но същият е без водомер, което обстоятелство не е оспорено от особения представител. В съдебно заседание особеният представител изрично е заявил, че не твърди в имота да има водомер. В този случай количеството потребена вода се определя по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4/14.09.2004г. Поради това съдът счита, че услугите по доставяне на вода са извършени, което се установява в съвкупност от събраните по делото доказателства.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода. След като същият не е изплатил поетото от него задължения по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумите, претендирани с исковата молба, представляващи задължение по фактури, издадени през периода 25.02.2021 г. – 25.04.2023 г.

Поради гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава.

Съгласно чл.44 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

Гореизложеното води до извод за основателност и на претенцията за обезщетение за забавено плащане за периода от 27.03.2021г., до 29.11.2023г. в размер на 76 лв.

Върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 15.12.2023г. – датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

4

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Присъждането им е поискано своевременно. На ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в общ размер от 450 лв., от които: 75 лв. – държавна такса; 200 лв. – депозит за особен представител и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Разноските в заповедното производство са в размер на 75 лв., от които:

25 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за юрисконулт, които също следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Така мотивиран, Бургаският районен съд.

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Е.

Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, кв. „, ул. „“ № , дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:812115210, със седалище и адрес на управление гр.Б, кв. „”, ул. „ №, представлявано от Ц. В. М.– изпълнителен директор, сумата от 461,13 лв. – главница, дължима по издадени фактури за периода от 25.02.2021 г. до 25.04.2023 г., с отчетен период по фактури от 30.12.2020 г. до 27.03.2023 г.; 76 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода от 27.03.2021 г. до 29.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №3835/18.12.2023г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №7645/2023г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА С. Е. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б, кв. „“, ул. „“ № , да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК:812115210, със седалище и адрес на управление гр.Б, кв. „”, ул. „” №, представлявано от Ц. В.

М. – изпълнителен директор сумата от 450 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от които: 375 лв. - в исковото производство и 75 лева в заповедното производство.