Определение № 328 от 08.05.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 328 гр. Благоевград, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20241200600378 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по внесена жалба от адв.В. като защитник на подсъдимата по НОХД № 91/24г. по описа на РС-Благоевград – М. С. срещу определение 582 от 07.03.2024г., постановено по цитираното дело. В жалбата е излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, като се твърди, че БлРС неправилно и разширително е тълкувал нормата на чл.343б,ал.5,НК, приемайки, че превозното средство не е предмет, а средство на престъплението и че в казуса същото е съпружеска имуществена общност, поради което според защитата не може да се присъжда цялата равностойност на лекия автомобил. Излагат се доводи и че определението на решаващия съд противоречи на нормата на чл.53,ал.1,б.“а“,НК, доколкото в случая се касае за непредпазливо престъпление. Ето защо се иска отмяна на определението на БлРС и вместо това въззивната инстанция да постанови ново, по силата на което подсъдимата да заплати по сметка на НАП 1/2 от равностойността на въпросния автомобил.

Настоящият състав на Окръжен съд- Благоевград като се запозна с жалбата, атакуваното определение и доказателствата по НОХД № 91/24г. по описа на БлРС, намери от фактическа и правна страна следното:

Жалбодателката е предадена на съд с обвинителен акт за престъпление по чл.343б,ал.1,НК. В с.з. на 07.03.2024г. съдът е одобрил постигнатото между 1 страните споразумение, съгласно което подсъдимата се е съгласила да й бъде наложено наказание от 7 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С отделно определение по чл.383,ал.2,НПК във връзка с чл.306,ал.1,т.1,НПК съдът се е произнесъл и по приложението на чл.53,НК, като е присъдил равностойността на МПС-то, послужило за извършване на престъплението към датата на извършване на деянието- 2430 лева. Съдът се е мотивирал, че лекият автомобил е съпружеска имуществена общност на подсъдимата и съпруга й.

Съдът се съгласява със защитата, че в съдебната практика съществува смесване между вещите като средство, послужило за извършване на престъплението и тези, предмет на престъплението, както и че нормите в особената част на НК не могат да излизат извън параметрите, определящи в случая съдържанието на наказанията и мерките по чл.53,НК /в който смисъл е и направеното искане от НК на ВКС пред КС за обявяване на противоконституционна на разпоредбата на чл.343б,ал.5,НК, и не само/.

Доколкото обаче се касае за умишлено престъпление, каквото е това по чл.343б,ал.1,НК, то автомобилът е предмет на това престъпление и доколкото в общата част на НК – чл.53,ал.1,б.“б“,НК е предвидено, че вещите, принадлежащи на дееца –предмет на престъплението, се отнемат в полза на държавата /ако това е предвидено изрично в особената част на НК/, то е налице настоящата хипотеза. Несъмнено е, че лекият автомобил не е изцяло собствен на жалбодателката, а е съсобствен между нея и съпруга й /в режим на СИО/, както и че в този случай законодателят с новосъздадената норма на чл.343б,ал.5,НК предвижда присъждане на равностойността му, то- поне докато Конституционния съд не се произнесе по въпроса относно това дали противоречи на Конституцията на РБ тази разпоредба- съдът е длъжен да се съобрази с това решение на законотвореца /независимо дали ще се приеме от КС, че това е допълнително санкциониране на съответното лице, извън наложената му глоба за това деяние/. Цитираните в жалбата решения на ВКС относно режима на СИО са ирелевантни в случая поради изложените по-горе съображения и предвид, че разпоредбата на чл.343б,ал.5,НК не изследва въпроса относно това съсобствено ли е между дееца и друго лице превозното средство- предмет на деянието по ал.1 на с.чл., а че, ако подсъдимият не е собственик на същото, то се присъжда равностойността му /а не 1/2 от 2 същото, когато МПС е в режим на съсобственост между дееца и друго лице/.

Липсва основание да се приеме и че сумата от 2430 лева /каквато оценка на превозното средство е дадена от вещото лице/ следва да се присъди по сметка на НАП, в който смисъл правилно е прието от РС-Благоевград, че се дължи в полза на съда.

Не е налице и хипотезата на чл.25,ал.1,т.4,НПК за спиране на производството по делото, доколкото няма отправено преюдициално запитване, а се касае за образувани дела в КС, в който смисъл съдът намира, че не може и не следва да спре производството по делото на посоченото основание.

Така мотивиран, въззивният съд счита, че следва да определението на първостепенния съд и на основание чл.345,НПК потвърди

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 582/ 07.03.2024г., постановено по НОХД № 91/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3