Решение № 726 от 29.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Бургас, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря * като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20212120203747 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на КР. Д. Б. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № НП-887 от 12.04.2021г., издадено от кмета на Община Бургас, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 23.03.2021 г., на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че на същата дата в 18,05 часа, в гр. Бургас, вътре в жп гара, се е намирала на закрито обществено място, без поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената със Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, с което нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане, но отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на друг свидетел.

1

На 12.04.2021 г. било издадено обжалваното НП, като на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото място, но излага съображения за незаконосъобразност на НП и маловажност на случая.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно лице, видно от приложената по делото Заповед № 667/10.03.2021 г. на кмета на Община Бургас и списък, и съгласно разпоредбите на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.В АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, както и относимата заповед на министъра на здравеопазването, която въвежда съответните изисквания. Дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, съгласно която, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като правилно е направена връзка с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило, поради което и посочването й е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването за квалифициране на деянието е изпълнено. Актосъставителят и АНО коректно са цитирали и коя точно заповед на министъра на здравеопазването не е била изпълнена. С оглед на което и съдът не възприема доводите на жалбоподателя за неправилна правна квалификация.

Съдът намира, че в случая правилно актосъставителят е приел, че жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място без поставена защитна маска за лицето или друго средство, покриващо носа и устата, независимо от въведената забрана. По делото се установи по безспорен начин, че тя е бил на общодостъпно място - закрито обществено място, като е бил вътре в жп гарата. Към деня на нарушението въпросната заповед е действала. От показанията на разпитания по делото свидетел, се установи, че Б. е била без маска. Наведените възражения в с.з. за асматично заболяване останаха недоказани, тъй като по делото липсват медицински документи, които да удостоверяват противопоказност на носенето на маска поради някакво заболяване.

Нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В 2 случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. По делото липсват конкретни доказателства, които да сочат на по-ниска степен на общественаопасност на извършеното от жалбоподателя. Жалбоподателят е имал знание за въведената забрана и въпреки това не се е съобразил с нея. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено здравословно или материално положение и т. н., които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност. Действително нарушението е първо на жалбоподателя, но това е взето предвид при индивидуализацията на наказанието, което е определено в минимален размер.

В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП- 887 от 12.04.2021г., издадено от кмета на Община Бургас, с което на КР. Д. Б. с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, за нарушение по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, вр. чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на МЗ.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3