Решение № 28 от 24.01.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Казанлък, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20215510201357 по описа за 2021 година Обжалвано е наказателно постановление № *****г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е наложено административно наказание- имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. от „Х-**“ АД гр. К. ЕИК **** които го обжалват пред съда. Мотивират жалбата си с обстоятелството ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебното заседание чрез пълномощника си поддържат жалбата и молят съдът да отмени обжалваното наказателно постановление затова ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира в условията на евентуалност съдът да намали размера на наложеното административно наказание към минимално предвидения в закона размер или да измени наказателното постановление като преквалифицира деянието и наложи наказание в размер от 100 до 300 лв..Претендира и за разноски.

Възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Също претендира за разноски .

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба поради което е допустима

1

Разгледана по същество се явява основателна макар и не на посочените в нея основания.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на ****г. в ***ч. при ремонт на хидроизолация на производствен цех за хляб на територията на „Х-**“ АД в гр. К. на ул. **** във връзка с трудова злополука станала на ****г. с пострадал А. Н. Д. на основание сключен трудов договор с работодателя „Х-**“ АД са изпълнявани СМР при ремонт на хидроизолация на покрива на височина от 4,5 мтр. без да са осигурени ограждения, скелета, платформи и/или предпазни / защитни/ мрежи от работодателя „Х-**“ АД такъв по смисъла на & 1 т.1 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи като не е осигурил безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или предпазни средства .

С това деяние АНО е приел,че е нарушена разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

На основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда

АНО наложил административно наказание имуществена санкция в размер от две хиляди лева.

Жалб. не оспорва приетата и посочена фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ е бланкетна, поради което признаците на състава на нарушението се извеждат посредством други разпоредби – в случая на чл. 60 – 64 от Наредба № 2/22.03.2004 г. , в които законови норми се съдържат конкретните изисквания към работодателите във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР на височина.

Според пар.1 т. 21 на ДР от Наредба № 2/22.03.2004г. " На височина" и "от височина" е височина, по-голяма от 1,5мтр., мерено от пода или терена.

По делото безспорно е установено,че А. Д. и св. И. са работили на височина от около 4,5 метра.

По делото не се спори,че А. Д. заедно със св. И. са извършвали хидроизолация на покрив който е бил равен с минимален наклон и борд около 5-6 сантиметра /показанията на св. И. и др./.

Жалб. съобразното дадените в & 1 т.10 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004г. и по смисъла на & 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда се явява работодател поради което е следвало да предприеме мерки за предотвратяване на падане и предвид липсата на достатъчно висок борд е 2 следвало да изгради най-малко защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение съобразно разпоредбата на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г..

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата: Работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи).

В случая с оглед естеството на обекта на който са извършвани СМР /покрива е бил с много малък наклон/ дължимото поведение на работодателя е уредено в чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004г./Наредбата/ а не във чл.60 ал.1 от Наредба № 23/2004г. както е приел и посочил АНО.

Това е така защото разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004г. задължава работодателя да осигури лични или колективни предпазни средства от една страна а от друга да обезопаси около обекта на който са извършват СМР чрез поставяне на мрежи ограждения и др..

Като е приел,че нарушена разпоредбата на чл.60 ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004г.АНО е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН- правната квалификация на деянието е неправилно определена.

Поради това обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

Нарушенията на чл.57 от ЗАНН са винаги съществени , не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на процеса и винаги водят до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Въпреки това съдът извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и намери,че няма до пуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН / възражение посочено в жалбата против НП/.

В съответствие с този законов текст АНО е посочил, датата и мястото на извършване на нарушението / ****г. в гр. К./,кой е извършителя / жалб. „ Х** “ АД/, доказателствата които го потвърждават/ посочени като опис на писмените материали в НП/ и др..

Жалб. е юридическо лице, поради което в производството не подлежи на изследване въпросът за вината.

Съдът не споделя и възражението на пълномощника на жалб за наличието на предпоставките на чл.27 ал.2 от ЗАНН/жалба/ както и определянето на административното наказание на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.

При последващата проверка на 22.10.2021г. видно от съставени протокол жалб. е изпълнил дадените му предписания.

Нарушението на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004г. дори и това по чл.60 ал.1 от същата Наредба е на формално на „просто“ извършване като не е необходимо настъпването на вредоносен резултат .

3

Жалб. е отстранил нарушението но то е станало едва след е бил съставен акт за спиране а не самоволно.

Допълнително и с оглед настъпилата смърт от падането на А. Д. не са налице условията за приложението на нормата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда, още по-малко разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Жалб. е доказал плащане от 600 лв. по приложена фактура с № 303 от 13.12.2021г.. поради което на основание / чл.63 ал.3 вр. чл.144 от АПК / стар/, сега чл.63д ал.2 вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .

Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото размерът му е ориентиран над минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая материалния интерес по делото е в размер на 2 000 лева, а минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 370 лева/. Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, протече в едно съдебно заседание продължило половин час, съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер, а именно – 370 лева което е съобразено с разпоредбата на чл.63д ал.2 от ЗАНН.

В горния смисъл жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер от 2000 лв. на „Х-**“ АД ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. К. ул. **** като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора ул. „Стефан Караджа“ № 8 ет. 3 да заплати на „Х-**“ АД с ЕИК **** сумата от 370 лв. разноски направени за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4