Определение № 1381 от 07.04.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1381

Хасково, 07.04.2026 г.

Административният съд - Хасково - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията Антоанета Митрушева административно дело № 389/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 58, ал. 6 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.

Образувано е по жалба на Т. Д. Т., подадена чрез адв. Т. В. Ч., срещу Заповед № РД-10-78/25.03.2026 г., издадена от Директора на ТП „Държавно горско стопанство – Ивайловград“, с която е обезсилено позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г., издадено за отдел 468, подотдел „с“, находящ се в землището на [населено място]. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта. В същата е формулирано като „особено искане“ искането за спиране на предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166 от АПК.

В искането се твърди, че административният орган не бил изложил подробни фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед, и най-вече за приложението на нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Изложените от органа мотиви не съдържали конкретни факти, които да обосновават нуждата от допускане на предварителното изпълнение, и не можели да обосноват наличието на която и да е от посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези. Твърди се, че нареденото предварително изпълнение не било съобразено с целта на закона. Сочи се, че предварителното изпълнение на акта щяло да причини на „Лесфор“ ЕООД значителни или трудно поправими вреди, което представлявало несъответствие и с принципа на съразмерност.

Навеждат се доводи, че предварителното изпълнение в случая не произтичало по силата на закона, а било следствие на волеизявление на административния орган, тоест законът не презумирал наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК. На практика така издадената заповед спирала изпълнението на позволителното за сеч за конкретния подотдел, а също така възпрепятствала изпълнението на договорните задължения на „Лесфор“ ЕООД. Претендира се да бъде отменено Разпореждането за предварително изпълнение на обжалваната заповед на основание чл. 60, ал. 5 от АПК.

С писмо на Директора на Териториално поделение „Държавно горско стопанство - Ивайловград“ в съда е постъпила административната преписка по издаване на оспорената заповед. Към същата административният орган не е изложил съображения във връзка с искането за спиране на изпълнението.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Обжалваната Заповед № РД-10-78/25.03.2026 г. е издадена от Директора на ТП „Държавно горско стопанство - Ивайловград“ и с нея на основание чл. 57, т. 6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечта в горите, се обезсилва Позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г., издадено за отдел 468, подотдел „с“, находящ се в землището на [населено място].

В Заповедта е вписано, че позволителното за сеч е издадено на Т. Д. Т., притежаващ удостоверение № 11413/21.04.2015 г., вписано в публичния регистър на ИАГ [населено място] – лицензиран лесовъд на фирма „Лесфор“ ЕООД, с която е сключен Договор РГ-03-12/05.03.2025 г.

Вписано е също: на основание чл. 58, ал. 4 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечта в горите, заповедта да се връчи по реда на АПК на Т. Д. Т. – лице на което е издадено позволителното за сеч № 0856606/09.02.2026 г. – за незабавно изпълнение.

В случая формулираното от страна на жалбоподателя „особено искане“ съдържа взаимно противоречиви твърдения и искания.

От една страна, се твърди, че предварителното изпълнение на оспорената заповед в случая не произтича по силата на закона, а е следствие на волеизявление на административния орган, като се иска на основание чл. 60, ал. 5 от АПК да бъде отменено Разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, по съображения, че същото не било мотивирано.

От друга страна, искането е обозначено като искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166 от АПК, и се твърди, че то щяло да причини значителни или трудно поправими вреди на „Лесфор“ ЕООД.

С оглед съдържанието на оспорената заповед, настоящият съдебен състав приема, че в същата няма включено Разпореждане за предварителното й изпълнение, постановено от административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, за което разпореждане да съществува задължението за мотивиране, предвидено в чл. 60, ал. 2 от АПК.

В оспорената Заповед единствено е възпроизведено съдържанието на разпоредбата на чл. 58, ал. 4, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечта в горите, според която заповедта по ал. 1 се връчва на лицето, на което е издадено позволителното за сеч – за незабавно изпълнение.

Съдържанието на горепосочената ал. 4 на чл. 58 от Наредбата, както и това на ал. 3 от същата норма, предвиждащо заповедта за обезсилване на позволителното да се отразява незабавно от съответната регионална дирекция по горите в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите, и на ал. 5 от чл. 58, според която лицето по ал. 4, т. 2 (тоест което е издало позволителното за сеч) освидетелства сечището в срок 7 дни от връчване на заповедта за обезсилване на позволителното за сеч, водят на еднозначен извод, че макар издадената заповед по чл. 58, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. да подлежи на обжалване по реда на АПК, то по силата на закона е предвидено тя да се изпълнява от адресата си незабавно след връчването, независимо от евентуалното й обжалване.

От цитираната нормативна уредба е видно, че предварителното изпълнение на заповедта за обезсилването на позволителното за сеч произтича пряко от законова норма, а не е разпоредено от административния орган.

При липса на Разпореждане, постановено по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, с което от административния орган да се допуска предварително изпълнение на обжалваната Заповед (и което може да се обжалва пред съда в тридневен срок от съобщаването му), искането за отмяна на такова Разпореждане е процесуално недопустимо за разглеждане.

Формулираното в жалбата „особено искане“ следва да бъде разгледано като такова, подадено по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Условията в ал. 2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт. При това значителните или труднопоправимите вреди следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя.

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което е процесуално допустимо за разглеждане.

Предвид направените твърдения и наличните по делото доказателства, искането е неоснователно.

На първо място, следва да се посочи, че заявените от оспорващия съображения за немотивираност, поради неизлагане в акта на съображения за необходимост от осигуряване на живота или здравето на гражданите, или необходимост да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, са неотносими, тъй като в случая предварителното изпълнение на заповедта за обезсилването на позволителното за сеч произтича пряко от законова разпоредба, тоест законодателят е презумирал наличието на изброените условия и е допуснал предварителното изпълнение на акта именно като превантивна мярка, с цел да бъдат защитени важни обществени интереси, в частност – опазването на горските територии.

Именно вредата от предварителното изпълнение на оспорения акт, визирана в хипотезата на чл. 166, ал. 2 от АПК, по своята значимост следва да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. Вредата може да бъде както имуществена загуба или пропусната полза, така и неимуществена, и да се изразява в засягането на неимуществени права и свободи. Настъпването й обаче следва да е достатъчно вероятно и за него трябва да бъдат представени относими доказателства, а не само да са направени твърдения в тази насока.

В процесния случай извод за наличието или за евентуалното настъпване на вреди от вида и характера на посочените в чл. 166, ал. 2 от АПК не може да се обоснове от наведените в искането твърдения.

Неоснователни са доводите, че предварителното изпълнение на акта би причинило значителни или трудно поправими вреди на „Лесфор“ ЕООД и би възпрепятствало изпълнението на договорни задължения на това дружество. Наведените твърдения са относими към имуществената сфера на дружеството, а не тази на оспорващия. Дори да се приеме, че обезсилването на позволителното за сеч би могло да има неблагоприятно отражение върху дейността на дружеството, в настоящото производство от значение е дали са налице конкретни твърдения и доказателства за значителни или труднопоправими вреди за самия оспорващ. Такива в случая не са въведени и не са установени. Несъмнен извод за претърпяване на такива вреди не може да се направи само от вида на разпореденото с процесната Заповед обезсилване на Позволително за сеч, доколкото не може да се установи, че с предварителното изпълнение на заповедта интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от допускане предварителното изпълнение на заповедта.

Ето защо съдът счита искането за спиране на предварителното изпълнение на акта за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение.

Воден от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Д. Т. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-10-78/25.03.2026 г., издадена от Директора на ТП „Държавно горско стопанство – Ивайловград“, с която е обезсилено позволително за сеч № 0856606/09.02.2026 г., издадено за отдел 468, подотдел „с“, находящ се в землището на [населено място].

Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховния административен съд.

Препис от определението да се изпрати на страните по делото.

Съдия: