Решение № 18895 от 20.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18895 гр. С., 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110162998 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството.

Ищците С. И. Т., И. Т. Т. и С. Т. Т. твърдят, че са наследници по закон от първи ред на Т. П. Т., както и че по силата на универсално завещание П. Т. Х. –наследодател на наследодателя на ищците, се е разпоредил за след смъртта си в полза на ответника с цялото си движимо и недвижимо имущество, с което завещание е накърнена запазената част от наследството на техния наследодател Т. П. Т.. Молят съдът да намали завещателното разпореждане до размера, необходим за допълване на запазената част на Т. П. Т. от наследството на П. Т. Х.. Претендират разноските по делото.

Ответникът Н. П. Т. оспорва иска, при твърдения, че правото на искане за възстановяване на запазена част от наследството на П. Т. Х. е погасено по давност.

Претендира разноските по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното:

За основателността на иска в тежест на ищците е да установят, че наследодателят им Т. П. Т. е сред кръга на наследници с право на запазена част /низходящ, родител или съпруг/; че приживе наследодателят на Т. П. Т. – П. Т. Х., се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество /чрез завещание/; че оставеното от наследодателя П. Т. Х. наследство не е достатъчно за получаване от наследника със 1 запазена част на пълния размер на тази част поради извършеното разпоредително действие.

Предпоставка за основателност на иска, насочен срещу лице, което не е призовано към наследяване, в хипотезата на частно завещателно разпореждане и дарение е и приемането от страна на ищеца на наследството под опис /в този смисъл т.

4 на ТР № 3/ 2013г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 3 /2013г./.

Ответникът Н. П. Т. се легитимира като заветник по силата на саморъчно завещание, направено от П. Т. Х. на ... г.

Оставеното саморъчно завещание съдържа всички необходими реквизити, съответно не се оспорва, че е написано и подписано от посоченото като завещател лице и следователно е породило правни последици от момента на открИ.е на наследството.

В настоящия случай при тълкуване на съдържанието на завещанието поотделно – на отделните завещателни разпореждания и в неговата цялост, съдът достигна до извода, че волята на завещателя П. Т. Х. е била със същото да се разпореди с цялото си имущество в полза на посочения в него бенефициер. До този извод съдът достигна по следните съображения. На първата страница от завещанието завещателят заявява, че за него не съществуват никакви законови ограничения „да разполага с принадлежащия му имот“, който би останал след неговата смърт, и желае да изпълни „последния си дълг към обичния си син Н. П. Т.“, като прави в негова полза „следните завещателни разпореждания“, а именно завещава „всичкото си движимо имущество в България“ и което притежава, „оставено в наследство в гр. С. и в землището на гр. ...“ от покойната му съпруга. Очевидно се касае за фактическа грешка или пропуск да изпише в текста на завещанието недвижимо имущество вместо движимо, или наред с движимото и недвижимото такова, каквото представляват имотите, намиращи се в дадено землище, както продължава мисълта на завещателя. След това следва, както сочи завещателят, „описание в хронологичен ред на наследството“ и той изброява на същата страница и на втората страница на завещанието принадлежащите му приживе недвижими имоти – двустаен апартамент в гр. С., двор с къща и сервизни стопански сгради в гр. ..., област ..., съсобствени с наследниците на П. Б., „още недвижим имот, обработваема земя – ниви“. Завещателят е направил опит изчерпателно да изброи притежаваното от него недвижимо имущество, което оставя в наследство на своя син Н. П. Т., като изброяването на недвижимите имоти е примерно и не сочи на воля да бъдат завещани само тези конкретни вещи. Не е налице изискване по отношение на универсалното завещание да бъдат изброени всички имоти изрично, с точно описание на индивидуализиращите ги белези. Напротив, достатъчно е завещателят да посочи общо, че оставя в наследството цялото си движимо и недвижимо имущество, без да е нужно да изброява от какво се състои то. Съдът счита, от всичко изложено до тук, че волята 2 на завещателя е била да завещае цялото си имущество за след смъртта си на посочения в завещанието бенефициер Н. П. Т..

Ето защо, както и доколкото ответникът Н. П. Т. е призован към наследяване, за уважаване на иска, не е необходима предпоставка приемането от наследодателя на ищците на наследството под опис.

Ищците са наследници на Т. П. Т., починал на ... г. – съпруга и двама сина.

Правото по чл. 30, ал. 1 ЗН е имуществено и наследимо.

Установява се по делото от удостоверение за наследници от ... г., че наследодателят на ищците Т. П. Т. е наследник по закон – син на П. Т. Х., починал на ... г. Т.е. наследник с право на запазена част.

Предвид универсалния характер на завещателното разпореждане, за преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не е необходимо да се образува и съответно остойностява наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като всички права и задължения на наследодателя са предмет на завещанието, съответно не остава свободно имущество, за което да се преценява дали е достатъчно да покрие запазената на част на наследника с такова право, като намалението се допуска с дробна част, равна на запазената част на лицето, упражняващо правото да иска намаление.

Разпореждането на П. Т. Х. – наследодател на наследодателя на ищците, в полза на ответника с цялото му имущество без съмнение накърнява запазената част на наследодателя на ищците, която в случая е в размер на 2/9, доколкото наследници по закон на П. Т. Х. се явяват трите му деца – наследодателят на ищците – Т. П. Т., ответникът – Н. П. Т., и З. П. Т. – чл. 29, ал. 1 ЗН. Следователно и съобразно чл. 32 ЗН, процесното завещателно разпореждане в полза на ответника следва да се намали с 2/9.

Разполагаемата част от наследството на П. Т. Х. при оставени наследници три деца е 1/3. С оставеното в полза на ответника завещание, с което е завещано цялото имущество, тази запазена част е накърнена, поради което следва да се допусне исканото намаление с 2/9 до възстановяване на запазената част на наследодателя на ищците в същия размер.

Установява се, че завещанието, оставено от П. Т. Х., е обявено от нотариус Р. Т. на ... г. и е вписано в регистъра на саморъчните завещания на ... г.

Ответникът е противопоставил възражение, че правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане е погасено по давност.

Правото по чл. 30, ал. 1 от ЗН да се иска намаляване на едно завещание до размера, необходим за допълване на запазената част от наследството, се погасява на общо основание с петгодишна давност.

Ищците твърдят да са научили за завещанието в хода на производството по гр.д.

№ 19319/2021 г., по описа на СРС, 44 – ти състав, образувано по искове по чл. 31, ал. 2 3

ЗС от тях срещу ответника, където с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че в негова полза има оставено саморъчно завещание от П. Т. Х.. До ... г. – датата на подаване на исковата молба по настоящото дело пред съда, срокът на погасителната давност не е изтекъл.

Същевременно и доколкото ответникът твърди, че е манифестирал преди този момент правата си по завещание пред наследодателя на ищците с фактически действия, съдът следва да изследва дали в действителност са налице извършени действия по упражняване на правата по завещанието от ответника и дали тези действия са могли да бъдат узнати от наследниците, на които се противопоставя това завещание.

За целта са ангажирани от ответника гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – С. С. И. и П. В. С., приятели на ответника и познати на семейството му. При анализ на изложеното от свидетелите, се установява, че те не са били свидетели на каквито и да е действия, посредством които ответникът да е упражнявал правата по завещанието пред наследодателя на ищците, така че да е отрекъл правата му като наследник по закон. Не се установява и наследодателят на ищците да е знаел за оставеното в полза на брат му завещание в конкретното му съдържание на завещателно разпореждане с цялото имущество на завещателя за след смъртта му. Тук следва да се посочи, че уведомяването на наследник по закон, че в полза на друго лице наследодателят е съставил завещание, без посочване на естеството на завещателното разпореждане, не представлява действие, посредством което се упражняват правата по завещанието и не поставя началото на погасителната давност. Без да се разполага с конкретна информация за естеството на извършения от наследодателя акт на разпореждане, за момента на съставяне на този акт, за неговото съдържание и за ползващото се от този акт лице, наследникът по закон не би могъл да формулира и обоснове искането си за възстановяване на запазената му част от наследството, а след като не са налице предпоставките за предявяване на определена претенция пред съд, не би могла да тече и погасителната давност за тази претенция. От показанията на свидетелите единствено се установява, че наследодателят на ищците е знаел, че волята на П. Т. Х. е била ответникът да получи в завет апартамента в гр. С., на ул. „...“ и „...“, като е знаел, че има оставено такова завещание от баща им. В никой момент, обаче, свидетелите не заявяват ответникът да е демонстрирал, че е приел наследството по завещание, дори и с действия спрямо някой от завещаните му имоти – например жилището на ул. „...“ и „...“ в гр. С.. Ответникът е живял в семейния апартамент в гр. С. и преди смъртта на своя баща, така че по никакъв начин, продължавайки да живеем там, не демонстрира промяна в намеренията си – да отрича правата на брат си в този имот. Съществено в случая е ползващото се от завещателното разпореждане лице да упражни правата си по завещанието, защото ако не го направи, не се осъществява реално отричане на правата на наследника по закон, 4 тъй като ако наследството по завещание не бъде прието, завещанието няма да породи предвиденото в чл. 16 ЗН правно действие и притежаваните от наследодателя към момента на смъртта му имуществени права ще преминат в патримониума на наследника по закон, т. е. правото на запазена част от наследството няма да бъде накърнено.

По делото не се установи ответникът да е упражнил правата си по завещанието по категоричен начин преди позоваването на него пред ищците в процеса по гр.д. № 19319/2021 г., по описа на СРС, 44 – ти състав, и датата на неговото обявяване, поради което последиците на погасителната давност на претенцията за възстановяване на запазената част не следва да се приемат за настъпили.

С оглед на изложеното, искът чл. 30, ал. 1 ЗН се явява основателен и следва да се уважи.

По разноските.

При този изход от спора право на разноски имат ищците.

Основателно е искането за намаляване на заплатения от ищците адвокатски хонорар поради неговата прекомерност. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, ищците са възложили на адв. Н. М. да изготви от тяхно име искова молба и да ги представлява по делото. Договореното и платено възнаграждение е в размер на 4000,00 лева.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че възнаграждението следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 2000,00 лева, предвид обстоятелството, че делото не представлява особена фактическа и правна сложност – спорът между страните е концентриран единствено върху естеството на завещанието и възражението за погасяване по давност на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН, проведени са четири съдебни заседания, само в две от които е изслушан по един свидетел, а в другите две не са извършени никакви съществени процесуални действия.

Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски в размер на 2080,00 лева, от които 2000,00 лева за адвокатско възнаграждение и 80,00 лева за държавна такса.