Решение № 4 от 13.01.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Велико Търново, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20214000500438 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 260118/09.07.2021 г., постановено по гр. д. № 414/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе са отхвърлени исковете на Т. Б. Л., ЕГН ********** и на М. ХР. Л., ЕГН **********, и двамата със съд. адрес: гр. Русе, ********* - адв. С.М. от АК - Русе, против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М. М. - Г. и П. Д., за заплащане на сумите от по 80 000 лв. за всеки - обезщетение по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внучето им М. Б. М., починала на 31.07.2015 г., вследствие на ПТП, причинено от В. С. В., ведно със законната лихва върху тези суми. С решението са осъдени Т. Б. Л., ЕГН ********** и на М. ХР. Л., ЕГН ********** да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А деловодни разноски в производството в размер на 3 634 лв. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответната страна ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 - В. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Белослав, обл. Варна, ******.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Т. Б. Л., ЕГН ********** и М. ХР.

1

Л., ЕГН ********** и двамата от гр. Ветово, Област Русе, *******, съд. адрес: гр. Русе, *********, вх. 1, ет. 1, чрез адв. С.М. от АК – Русе против Решение № 260118/09.07.2021 год., постановено по гр. д. № 414/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе.

В същата се излага, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че съдът не е преценил правилно релевантните за спора факти и е игнорирал част от тях. Не бил обсъдил и анализирал в съвкупност доказателствата, нарушил бил логическите, опитните и научните правила при формиране на вътрешното си убеждение, в резултат на което бил достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод, че ищците не са активно легитимирани да получат застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за смъртта на внучката им. Позовават се на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ.

Релевантно в случая било обстоятелството, че последните години от живота си тяхната починала внучка живяла заедно с тях, далеч от баща си, лишена от неговите преки бащински грижи и внимание, тъй като той бил напуснал семейството си и населеното място. Те обаче продължили да живеят с внучето си и неговата майка, противно на българските традиции.

Изградили между тях силна обич и привързаност и вярвали, че могат да компенсират липсата на бащата. От своя страна, майката работела в друго населено място и те поели изцяло ежедневните грижи за възпитанието и отглеждането на внучката си, поради което считат, че са създали по-голяма близост от близостта, считана за нормална между прародители и внуче и връзката им станала заместваща тази между нея и родителите й.

Правят извода, че между тях (прародители и внучка) е съществувала трайна и изключително дълбока връзка, със съдържание и характер на връзка между деца и родители.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважени предявените искове в пълния им размер. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М. М. - Г. и П. Д. - изп. директори, чрез адв. Т.П. от САК, в който се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от В. С. В.

(трето лице – помагач), ЕГН ********** от гр. Белослав, Област Варна, ******, съд. адрес: гр. София, ***********, чрез адв. П.С. от САК, в който се излага, че постановеното решение е валидно и допустимо, освен това правилно и справедливо, а подадената жалба неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

2

Производството по гражданско дело № 414/2020 г. по описа на Окръжен съд – Русе е образувано въз основа на предявени от Т. Б. Л. и М. ХР. Л., и двамата от гр. Ветово, Област Русе против ЗК „Лев Инс“ АД искове с посочено в молбата правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за неимуществени вреди за сумата от 80 000 лв., за всеки един от тях. В исковата молба се излага следното:

Ищците твърдят, че на 31.07.2015 г. на път 1-2 (Разград – Русе), при км. 67+216, В. С.

В. с управлявания от него т. а. „Волво“, с рег. № В 17****, с прикачено самосвално ремарке „Касбоер“, с рег. № В 61**** навлезнал в насрещната лента за движение, където се намирал л. а. „Тойота Рав 4“, рег. № Р 16****, управляван от Б. М. Л. (син на ищците) и в който пътували фактическата му съпруга П. и тяхната дъщеря М. Б. М. (тяхна внучка), последвал сблъсък, при който Б. Л. получил множество телесни повреди на главата, гръдния кош, корема и крайниците, довели в последствие до смъртта му, а внучката им М. починала на място. За настъпилото ПТП било образувано наказателно производство, по което с влязла в сила присъда по НОХД № 251/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград, В. С. В. бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, пр. 3 и 5, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 31.07.2015 г. при управление на ППС - т. а. „Волво“, с рег. № В 17**** и прикачено самосвално ремарке „Касбоер“, с рег. № В 61****, без да има съответната правоспособност да управлява превозно средство от категория „С+Е“, по път 1-2 (Разград – Русе), при км. 67+216, нарушил правилата за движение: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „на пътно платно с двупосочно движение, на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, забраняващ на водача на пътно превозно средство от категория „С+Е“ да превишава скоростта от 70 км/ч извън населено място, като се е движел със скорост 86 км/ч; чл. 23, ал. 1 от ЗДвП - „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по непредпазливост е причинил смъртта на две лица - М. Б. М. и Б. М. Л.. Твърди се, че за управлявания от В.В. т. а. „Волво“, с рег. № В 17****, собственост на „С. В.“ ЕООД, била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Лев Инс" АД, с полица BG/22/115001739255, действаща и към момента на ПТП. Ищците, като баба и дядо на загиналата при ПТП М. Б. М., твърдят наличие на изключително близка връзка между тях и внучката им. Сочат, че от раждането на детето, то е живяло с родителите си в техния дом, в общо домакинство, те ежедневно са помагали в грижите и възпитанието му. Излагат, че синът им и снаха им ги разтоварвали от най-тежката работа - вкъщи, на полето, в обработваните овощни градини, и за тях като баба и дядо оставало да се грижат за внучето, като така взаимната им привързаност се увеличавала - заедно учели песни, четели приказки, играели, възпитавали детето на труд, честност и уважение, водели и прибирали от детска градина детето ежедневно, в двора ищецът бил направил цветна градинка за детето - „Градината на М.“. Твърди се, че след внезапната смърт на детето животът на ищците се преобърнал, били съкрушени от скръб, тъгували за починалата си внучка, страдали и се страхували за живота на сина си, докато 3 бил в болница след катастрофата, живеели в постоянен стрес и защото не искали той да разбере какво се е случило (за смъртта на детето си), и това се отразило на емоционалното и физическото им състояние. Излага се, че макар и да са минали повече от 5 години, не могат да се примирят с нелепата смърт на внучката си и да намерят утеха, постоянно говорят за нея, водят затворен живот, отчуждили се от близки и приятели, често посещават гробищата, където внучката им е положена заедно със сина им.

Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., за всеки един от тях, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 31.07.2015 г. до окончателното им изплащане. Претендират разноски.

Пред първоинстанционния съд ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София с отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и по размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, причината за възникването му, а именно, че това е изключително поведението на водача на т. а. В. С. В.. Прави възражение за съпричиняване от страна на пътничката М., поради нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП (не е била с поставен обезопасителен колан) и тъй като към датата на инцидента детето било на 7 г. е следвало да е обезопасено чрез специална система за обезопасяване на деца, съгласно чл.

137б от ЗДвП и чл. 137в от ЗДвП. Оспорва правото на ищците да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, в качеството им на баба и дядо на починало в резултат на ПТП лице. Изтъква, че Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, на което се позовават ищците, разширявало кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, но това не било безусловно и в тази връзка извеждат аргумент от Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, че това право не е абсолютно и същото следва да се допусне по изключение - само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. На следващо място застрахователят се позовава и на приетото изменение в КЗ, с което е въведен лимит в размер на 5 000 лева на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг. При условията на евентуалност оспорват претенциите на ищците като завишени по размер и несъответстващи на критериите за справедливост, установени в чл. 52 от ЗЗД.

Пред първоинстанционния съд третото лице-помагач В. С. В. с отговорът на исковата молба е оспорил предявените искове по основание и по размер. Изразява становище, че исковете са недопустими, като се позовава на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, поради недоказаност на изключителност на отношенията между ищците и починалото им внуче. Прави се възражение за наличие на съпричиняване от страна на Б. Л., по причина, че е управлявал МПС, без да е правоспособен, тъй като валидността на свидетелството му за правоуправление на МПС към датата на ПТП била изтекла. Твърди се съпричиняване и поради обстоятелството, че детето е пътувало в лекия автомобил, в нарушение на чл. 137а, 4 ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - без поставен обезопасителен колан и система за обезопасяване на деца. Твърди се, че и майката на детето П. К. е допринесла за вредоносния резултат, като е предоставила автомобила си на неправоспособен водач (чл. 177, ал. 1, т. 3, б.