Решение № 266 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Варна, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова при участието на секретаря М.на Ив. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100500161 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 88651/24.11.2023г. от С. Ф.

Г., ЕГН **********, и М. К. Г., ЕГН ********** и двамата чрез процесуален представител срещу Решение № 3257/11.10.2023г. по гр.д. № 11338/2022г. на ВРС, в частта, с която въззивниците са ОСЪДЕНИ ДА ЗАПЛАТЯТ на С. С. К., ЛНЧ **********, с адрес: с.

П.Д., общ. П., обл. Варна, както следва:

1/ сумата от 3 083,40 лв. /три хиляди осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на л.а. марка „А.", модел „А6 О.", с рег. № *********, сключен от 21.02.2022 г. в размер на 3 000 лв., ведно със сторените във връзка с продажбата разноски в размер на 83,40 лв. за заплатени нотариална такси, на осн. чл. 195, ал. 1 вр. чл. 193 ЗЗД;

2/ сумата от 447,45 лв. /четиристотин четиридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 198 лв. заплатени разходи за диагностика и 249,45 лв. заплатен местен данък за 2022 г., на осн. чл.

88, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 195, ал. 2 ЗЗД;

3/ сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес и разочарование, вследствие на невъзможността движимата вещ да бъде използвана по предназначение, на осн. чл. 88, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 195, ал. 2 ЗЗД.

Считайки решение в обжалваните части за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, 1 с което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява , че ищцата е закупила автомобила след като го е прегледала, като в последствие не е уведомила никого за т.н. новооткрити недостатъци на веща. Излага се , че неправилно са кредитирани свидетелските показания на св. Г. , доколкото същата е в близки отношения с ищеца. Неправилно е уважен иска за неимуществени вреди , които ищцата чиято е доказателствената тежест не е установила да са в пряка връзка с продажбата на автомобила. Присъдения размер се оспорва и като непокриващ критериите за „справедливо“ обезщетение. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител поддържат жалбата, претендират отмяна на решението и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените разноски по чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия се явява лично и чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Претендира оставянето и без уважение и потвърждаване на решението, както и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. С. К., с. П.Д. срещу М. К. Г. и С. Ф. Г., гр. Варна, обективно и субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците да заплатят , както следва:

- сумата от 5 643,40 лв. /пет хиляди шестстотин и три лева и четиридесет стотинки/, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба на л.а. марка „А.“, модел „А6 О.“, с рег. № *********, сключен от 21.02.2022 г. в размер на 5 500 лв., ведно със сторените във връзка с продажбата разноски в размер на 143,40 лв., на осн. чл.

195, ал. 1 вр. чл. 193 ЗЗД;

- сумата от 1 297,45 лв. /хиляда двеста деветдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, от които 50 лв. заплатени разноски за регистрация за МПС, 198 лв. заплатени разходи за диагностика, 200 лв. разходи за гориво, свързани с регистрацията и диагностиката на автомобила, 600 лв. заплатен наем за периода от 01.03.2022 г. до предявяване на исковата молба в съда /19.08.2022 г./ и 249,45 лв. заплатен местен данък за 2022 г., на осн. чл. 88, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 195, ал. 2 ЗЗД;

-сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес и разочарование, 2 вследствие на невъзможността движимата вещ да бъде използвана по предназначение, на осн. чл. 88, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 195, ал. 2 ЗЗД.

С обжалваното решение съда е уважил частично предявените искове. Предмет на настоящото произнасяне е решението в осъдителната част. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата С. С. К. е закупила от ответниците л.а. марка „А.", модел „А6 О.", с рег. № *********, за което на 21.02.2022 г. в гр. П. бил сключен договор за покупко-продажба, като в същия била вписана продажна цена от 3 000 лв. при действително заплатена такава от 5 500 лв. Посочено е, че след кратък тест на автомобила в движение, ищцата заплатила капаро в размер на 500 лв. на представител на ответната страна, за което бил съставен договор. В същия, освен факта на предаване на капарото, било вписано, че продавачите - за собствена сметка, следва да отстранят забелязаните от ищцата дребни недостатъци по автомобила, а именно закупуване на нов акумулатор, ремонт на стартера, както и смяна на стъклото на задния фар. Процесната покупко-продажба била извършена след поправянето им. Т.к. при ползването на автомобила ищцата продължила да открива недостатъци, на 07.03.2022 г. посетила лицензиран автосервиз за извършване проверка на тех. съС.ие на автомобила. От там дали становище, че проблемите по превозното средство са такива, че правят управляването му без отстраняването им опасно. Излага , че поради невъзможността да ползва автомобила по предназначение , трябвало да наеме гараж в с. П.Д., в който да го съхранява, където същия се намира и към настоящия момент. Твърди, че при разговор с ответниците същите категорично отказали съдействие на ищцата за уреждане на взаимоотношенията извънсъдебно, поради което на 16.03.2020 г. същата им изпратила покана, с която ги уведомила за установените недостатъци по вещта, но препоръчаното писмо било върнато в цялост като непотърсено. Твърди се, че покупката на негоден за използване л.а. предизвикала в ищцата негативни емоции и стрес, и я накарало да зависи от други хора, доколкото населеното място, в което живее същата няма обществен транспорт, поради което и се надявала, че закупеният автомобил. Предявява искове за връщане на продажната цена и заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Претендира уважаване на така предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорват, че на 21.02.2022 г. ищцата страна е закупила процесния автомобил, като твърдят, че продажната цена на същия е вписаната такава в договора, както и че автомобилът е бил в изправност при закупуването му, за което ищцата се е убедила лично. Намират, че представения по делото договор за наем е съставен за нуждите на делото и се отнася до гараж в с. П.Д., а не за такъв във гр. Варна. Претендират отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си.

Съдът след като съобрази предметните предели на производството очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и приобщените в първоинстанционното производство доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Отговорността на продавача за недостатъци и способите за правна защита на купувача са уредени в чл.193 и сл. ЗЗД.

При продажба на вещи с недостатъци съгласно чл.195, ал.1 и ал.3 ЗЗД купувачът разполага с право на избор между няколко възможности: 1/ да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата; 2/ да задържи вещта и да иска намаляване на цената; 3/ да отстрани недостатъците за сметка на продавача. Наред с тези 3 възможности купувачът може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила, като същият има горните права и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци /чл. 196 ЗЗД/. Тези права се погасяват с изтичането на шест месеца при продажба на движима вещ или три години, когато продавачът съзнателно е премълчал недостатъка.

С депозираната искова молба ищецът е упражнил своя избор в рамките на регламентираното в чл.195, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.193, ал.1 ЗЗД - да върне вещта и да получи обратно цената заедно с разноските за продажбата, поради което договорът за продажба следва да се счита за развален, както и по чл.195 ал.2 от ЗЗД - за обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди.

Искът по чл. 195 ЗЗД е предявен преди изтичането на шест месеца от продажбата, поради което и правата на ищцата не са погасени.

В конкретиката на настоящия правен спор , не е спорно между страните, а е и видно договор за покупко-продажба на моторно-превозно средство от 21.02.2022 г. с нотариална заверка на подписите /л. 5/, че на 21.02.2022 г. между ищцата, в качеството на купувач и ответниците С. Ф. Г. и М. К. Г., в качеството на продавачи е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на процесния лек автомобил.

Според клаузите на договора автомобилът се продава за сумата от 3 000 лв., получена напълно и в брой от купувачите. В договорът е записано, че автомобилът се предава в съС.ието, в което се намира към момента на продажбата, т.е. е технически изправен, като разноските за прехвърлянето са за сметка на купувача.

От сметка/фактура от 21.02.2022 г. /л. 11/ се установява, че е заплатена сумата от 83,40 лв. нотариална такса във връзка с договор за продажба на МПС.

От договор за оставено капаро от 14.02.2022 г. /л. 7/, сключен между С. К. и Автоцентър „Е.К.“ ЕООД ,чрез който продавачите продават собствения си автомобил, се установява, че ищцата е оставила капаро в размер на 500 лв. за продажбата на процесното МПС, като е записан остатък от сумата в размер на 5 000 лв. + нов стоп и полиране на фарове.

Не се оспорва също , че лек автомобил марка „А.", модел „А6 О.", с рег. № *********/процесния/ е регистриран в КАТ –Варна със свидетелство за регистрация № ******************** и собственик –ищцата.

От приходна квитанция от 07.06.2022 г /л. 8/ се установява, че ищцата е заплатила местен данък за процесния автомобил в размер на 249,45 лв.

От представените по делото писмени доказателства ищеца, чиято е доказателствена тежест е установила елементите от фактическия състав на чл. 195 ал.1 от ЗЗД , а именно - наличието на валидно сключен договор за покупко-продажба на л.а. марка „А.", модел „А6 О.", с рег. № ********* , както и изпълнението й по договора - заплащане на договорената цена.