Решение № 3831 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3831 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20231100504929 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на П. А., представлявана от адв.

Н. К., срещу Решение №14787/19.12.2022 г., постановено по гр. д.

№30896/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 42- ри състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивницата, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 275,73 лв.- главница за потребена топлинна енергия за периода от 02.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. 42 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., 13,43 лв.- главница за услуга дялово разпределение за периода 03.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2022 г.

Във въззивната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановен нов акт по съществото на спора, с който предявените от ищеца искове да бъдат отхвърлени. Поддържа, че по делото не се доказва качеството й на потребител на топлинна енергия, поради което счита, че не дължи заплащането на цената на същата. Оспорва дължимостта на претендираните суми за услугата дялово разпределение. Оспорва по делото да е доказана изправността на измервателните уреди. При тези доводи моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който въззивната жалба се оспорва и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.

Третото лице- помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД не е взело становище по жалбата.

След дадени от съда указания, с изрична молба от 26.03.2026 г. ответницата в първоинстанционното производство И. Г. З. се е присъединила по реда на чл. 265 ГПК към подадената жалба, като с протоколно определение от 20.05.2026 г. е конституирана като въззивник.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

За да постанови решението, Софийски районен съд е приел, че ответниците като собственици на процесния топлоснабден имот имат качеството на битови клиенти на топлинна енергия и са страна по облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия с ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Като е отчел процесуалното поведение на ответниците, а именно, че не се спори относно извършената доставка на топлинна енергия, както и на предоставената услуга дялово разпределение, и кредитирайки приетото по делото експертно заключение по назначената СТЕ, е намерил предявените искове за доказани по основание и ги е уважил до изчислените от експерта стойности.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, поставени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа и правна страна следното.

По отношение на исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:

Фактическият състав, пораждащ вземането за претендираната стойност на доставена, но непогасена чрез плащане топлинна енергия, включва наличието на облигационно отношение между топлоснабдителното дружество и ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и в качествено отношение топлинна енергия през претендирания период, а за ответната страна е възникнално задължение да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

2

По отношение на претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана тази услуга, както и че същият е легитимиран да получи възнаграждението в претендирания размер.

Между страните в настоящото производство не се спори, а и се установява, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Първият спорен между страните въпрос е дали ищецът „Топлофикация Софи“ ЕАД е доказал наличието на облигационно отношение с ответницата П. Г. А., по който съдът намира следното. В отговора си по чл. 131 ГПК въззивницата А. е оспорила исковете единствено въз основа на релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност и бланкетно възражение, че не е собственик на имота. От представените по делото доказателства се установява, че въззивникът има качеството битов клиент на топлинна енергия.

От приетите по делото Договор за покупко-продажба на жилище от 30.07.1997 г. и удостоверение за наследници на Г.Ф. З., се установява по категоричен начин, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. Към момента на сделката ответницата и починалото лице са били в граждански брак, поради което след прекратяване на съпружеската имуществена общност, П. А. е останала собственик на ½ ид.ч. от апартамента. В този смисъл неоснователни са оплакванията в жалбата, че ищецът не е доказал, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия. Ето защо, правилни са изводите на районния съд, че по отношение на него е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 от ЗЕ, като собственик на процесния имот.

Неоснователни са и оплакванията за недължимост на цената за предоставена услуга дялово разпределение. По делото е представен Договор №333329/05 от 01.12.2001 г., сключен между „Нелбо инженеринг“ ЕООД и Г.Ф. З., с който между страните е уговорено дружеството е приело да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределители. Страните в настоящото производство не спорят, че такава услуга е била осъществявана през процесния период, поради което правилно районният съд е приел, че съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите за извършваната услуга за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Респективно „Топлофикация София“ ЕАД е овластена да претендира и да събира посочените суми със задължението впоследствие да заплати на изпълнителя по договора цената за извършената от последния 3 услуга.

Оплакванията, залегнали във въззивната жалба, свързани с количеството на доставената топлинна енергия, както и изправността на измервателните уреди, не следва да бъдат разглеждани по съществото, тъй като такива възражения не са релевирани в срока по чл. 131 ГПК, като изрично ответникът е завил, че се противопоставя да бъдат назначавани съдебни експертизи, поради факта, че оспорва иска по основание и размер с оглед твърдения ефект на настъпила погасителна давност.

С оглед всичко изложено дотук и с оглед неоснователността на подадените въззивна жалба, решението в неговите обжалвани части следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 100 евро, дължими от въззивницата.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №14787/19.12.2022 г., постановено по гр. д.

№30896/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 42- ри състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на П. Г. А. с ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 275,73 лв.главница за потребена топлинна енергия за периода от 02.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 31.03.2022 г. 42 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.03.2022 г., 13,43 лв.- главница за услуга дялово разпределение за периода 03.2019 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2022 г.

ОСЪЖДА П. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 50 евро, представляваща разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Решението е постановено при участие на трето лице- помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕООД.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5