Решение № 2934 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2934 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Петя П. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514116 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20165819 от 30.07.2021 г. на СРС, 72 с-в, гр. д. № 64980/2019 г. са отхвърлени предявените от „М.С.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че „СБАЛАГ - Майчин Дом“ ЕАД, ЕИК *******, дължи сумата от 11 400 лв., представляваща възнаграждение за м. 03.2019 г. по фактура № 500001250 от 01.04.2019 г. по договор № 25-00-У-2 от 22.03.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. за извършена услуга охрана, ведно със законна лихва от 24.07.2019 г. подаване на заявлението до изплащането й, и сумата от 202. 67 лв. лихва за забава за периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2019 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК издадена на 28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 42652/2019 г. на СРС, 72 с-в, поради прихващането им с насрещно вземане на ответника „СБАЛАГ - Майчин Дом“ ЕАД срещу „М.С.Г.“ ЕООД за обезщетение за вреди от неизпълнение на договора за охрана в размер на 35 540 лв. пропуснати ползи в периода м. 09.2017 г. 07.05.2019 г. С решението ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.

Въззивна жалба срещу решението, в срока по чл. 259 ГПК, е ищеца „М.С.Г.“ ЕООД, чрез представителя си. Законосъобразно съдът е приел, че исковете са изцяло доказани и основателни, но неоснователно ги е отхвърлил в цялост като е съобразил направеното, при условията на евентуалност, възражение за прихващане от ответната страна. Сочи, че от доказателствата се установява, че по договора за охрана извършената от ищеца охранителна дейност е приета от ответника, за което са подписани констативни протоколи от м. 01.2017 г. до м. 03.2019 г. Не са представени 1 доказателства за запознаване на ищеца с твърдените от ответника нарушения в работата по охраната на паркинга на болницата. От ССчЕ е установено, че фактурата за дължимата сума за възнаграждение на ищеца е осчетоводена коректно както при ищеца, така и при ответника за м. 04.2019 г. Вещото лице не е установило да има данни за рекламации по фактурата и при осчетоводяването. Освен това сочи, че по делото е прието заключение на СТЕ във връзка с техническите параметри по работата на системата за достъп и бариерите. Според правилника за пропусквателния режим в болницата, при повреда на бариерните устройства и терминали се предоставят временни пропуски за МПС на посетителите и на договорните партньори на болницата. При напускане се проверява дали пропускът е заверен и подпечатан от служител на болницата. Изслушани са и свидетелски показания, като ищецът счита, че съдът не е обсъдил в цялост. Сочи, че не се установява да е имало случаи да не се приеме работата на охранителите по договора за конкретни месеци. В тази насока се позовава на свидетелските показания на свидетелите на ищеца, които преповтаря.

Счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите на ответника.

Поддържа, че ответникът не е ангажирал доказателства за начина на определяне на цената за престой, както и за индивидуализацията на картите, предоставяне от пост № 4 или за уведомяване на ищеца за констатирани нарушения при охраната. Поддържа, че съдът не е преценил доказателствата в съвкупност и е направил незаконосъобразни изводи, че е налице неизпълнение на насрещни задължения на ищеца по договора за охрана, за което последният дължи на ответника обезщетение. Счита, че възложителят не е уведомил изпълнителя – ищец за констатираните неточности в изпълнението на услугата, поради което е неизпрана страна по договора и не може да черпи права от поведението си. В решението не е посочено по какви причини се приема, че за ответника е настъпила имуществена вреда от договорно неизпълнение на ищеца и как е определен нейния размер. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и искът да се уважи. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно списък.

Въззиваемата страна - ответникът „СБАЛАГ - Майчин Дом“ ЕАД, е подал отговор в срока по чл. 263 ГПК, в който оспорва жалбата. Поддържа, че изводите на СРС са направени в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства в цялост. Счита за правилни изводите на първостепенния съд, че са налице предпоставки за основателност на претенцията на ответника срещу ищеца за обезщетение за причинените имуществени вреди от договорно неизпълнение, а именно - валидно договорно правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение, виновно неизпълнение /пълно или частично/ на договорно задължение, вреди настъпили от неизпълнението и причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Поддържа, че съгласно условията на проведената процедура и приложението към договора, охранителят на пост 4, охрана на бариерите на входа на паркинга, следи за недопускане на нерегламентиран достъп и пребиваване на МПС, при необходимост оказва съдействие на лицата, при издаване на билет от входния терминал на автоматизираната паркинг система, при повреда на автоматизираната паркинг система по отношение на входно-изходните терминали и бариерите, уведомява незабавно отговорника на охраната и отговорния служител на болницата. Входът и изходът до вътрешния паркинг и до служебния паркинг се извършва чрез предоставени от отговорния служител на болницата карти за достъп. Входът до паркинг за посетители се извършва чрез билет, издаден от автоматизирана паркинг система и при напускане, билетът се валидира след заплащане на автоматизирано устройство на дължимата сума за престой на платения паркинг при единична цена за час престой от 2 лева. Поддържа, 2 че за пропускателния режим на пост 4 е предоставена една карта, която да осигурява възможност за изход на МПС със специален режим при извънредни случаи автомобили на спешна помощ, на пожарната и други автомобили със специален режим.

Влизането и излизането на МПС през всички входни и изходни бариери се регистрира на сървър, част от автоматизираната паркинг - система, който поддържа електронната база данни за всички регистрирани събития. Със сключения договор и с офертата за участие в процедурата по ЗОП дружеството „М.С.Г.“ ЕООД е поело конкретни задължения за охрана на болницата, включително и на контрола за достъпа до прилежащите паркинги, конкретизирани в подписаните от него План за организация на охранителната дейност и Правилник за пропускателния режим. Излага доводи, че в нарушение на регламентираните задължения, охранителите на пост 4 системно са вдигали изходните бариери с предоставената на фирма „М.С.Г.“ ЕООД служебна карта за ползване от дежурния охранител при извънредни ситуации, което лишава болницата от заплащане на престоя на съответното МПС в минимален размер, на стойност 2 лева за 1 час престой. Според ответника, за периода от м. 09.2017 г. до 07.05.2019 г., след проверка в електронната база данни на автоматизираната паркинг система е установено, че дежурните охранители на пост 4 са предоставили нерегламентирано и незаплатено напускане на МПС от паркингите на болницата 17 770 пъти (според заключението на СТЕ), което за минималния престой от един час е причинило вреда на болницата в размер на 35 540 лв. Счита, че в решението на първостепенния съд са изложени подробни съображения, че допускане на паркинга на болницата от страна на охранителното дружество без заплащане на дължимата такса, която е минимум 2 лева, води до имуществена вреда за ответника в размер на неполучената такса и представлява неосъществено увеличаване на имуществото му. Позовава са на уговорката в чл. 13, ал. 1 от договора относно възстановяване от ищеца на 100 % от всички нанесени щети в случай на несвоевременни и неправилни действия на охранителите. Поддържа, че с представители на „М.С.Г.“ ЕООД са водени много разговори и те са уведомени за неизпълнението на договора, както и за това, че предоставената услуга не съответства на декларираното от тях, преди сключване на договора, качество на изпълнението. Моли да се потвърди решението изцяло.

Претендира направените разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Съдът следи служебно и за нарушения на императивните материалноправни норми.

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 2 ЗЗД, след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Решението е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

След оттегляне на част от исковете, с определение от 22.07.2020 г., СРС е прекратил делото по отношение претенцията за възнаграждение за м. 07.2018 г. в размер на 11 400 лв. по фактура № 5100000942 от 01.08.2018 г. и за лихвата за забава върху тази сума в размер на 969 лв. за периода 02.09.2018 г. - 01.07.2019 г. и е обезсилил заповедта по чл. 410 ГПК в тази част. Определението не е оспорено от ищеца.

3

В производството са останали за разглеждане искове за установяване на задължения за сумата от 11 400 лв., представляваща възнаграждение за м. 03.2019 г. по фактура № 500001250 от 01.04.2019 г. по договор за охрана № 25-00-У-2 от 22.3.2017 г. и допълнително споразумение от 31.07.2017 г. и лихва за забава в размер на 202. 67 лв., за периода от 02.05.2019 г. до 01.07.2019 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 42652/2019 г. на СРС, 72 с-в.

По съществото на спора и във връзка с доводите на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира следното :

В случая ищецът дължи на възложителя престиране на резултат от трудова дейност, а като цяло трудовият резултат е предмет на договор за изработка.

Следователно процесният договор представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултати от труда на изпълнителя.

Както е посочил и СРС, предпоставка за възникване на задължение за заплащане на възнаграждение, по чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, е поръчващият да приеме съответната работа. Законът предвижда освен това, че ако възложителят не направи възражения, работата се счита приета - чл. 264, ал. 3 ЗЗД, а наличието на възражения дава възможност на възложителя да упражни правата си по чл. 265 ЗЗД.

Основателно съдът е приел, че в тежест на ищеца, който претендира заплащане на възнаграждение за извършената от него работа, е било да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че по договорното отношение с ответника е изпълнил задълженията си да осъществява охрана на болницата, в параметрите, уговорени в договора, която е осъществявал в периода, за който претендира възнаграждение, и е предал работата на възложителя, а ответникът следва да докаже, че е заплатил възнаграждение за приетата работа, както и правоизключващите и погасяващите си възражения по иска. Тъй като ответникът е направил възражение за прихващане, в негова тежест е било да докаже по вид и размер претърпените вреди под формата на пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

По делото не е налице спор и видно от доказателствата, приети пред СРС страните, на основание чл. 112 ЗОП между страните е сключен договор № 25 -00 - У - 2 от 22.03.2017 г., с който ответникът възложил на ищеца извършването на денонощна, физическа, невъоръжена охрана на движимо и недвижимо имущество в болницата, осигуряваща пропускателния режим в сградата на болницата, като конкретните дейности са описани в приложение към договора. Според приложението, пост 4 отговаря за охраната на бариерите, като обслужва централната входна бариера, бариерите към товарен вход и паркинг приемно отделение. Охранителят от поста отговаря за недопускане на нерегламентиран достъп и пребиваване на МПС, като в случай на повреда на бариерните устройства, предоставя временни пропуски за допускане на МПС на посетители и доставчици, които после проверява, включително дали са таксувани.