Определение № 773 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Пловдив, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно частно наказателно дело № 20245300602036 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

С определение № 539 от 09.09.2024г. постановено по ЧНД № 4289/2024г. по описа на РС-Пловдив, ІІІ- ти н.с. е потвърдил Постановлението на РП-Пловдив, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 349/2023г. по описа на ІІІ-то РУ на МВР – гр.Пловдив, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 от НК. В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от адв.С.В. повереник на И. З., с която се иска отмяна на определението на РС-Пловдив като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че възприетата фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства, доколкото неоснователно не са кредитирани с доверие показанията на едната група свидетели- И.З., М.З.а, И.К., Е.Т., Ч.Д., П.К. и С.Ш., поради което и направените правни изводи са неправилни. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на РП-Пловдив със задължителни указания за повдигане на обвинение на С.А.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите, наведени в жалбата и аргументите в атакуваното определение, намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, разгледана по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С атакуваното определение Пловдивският районен съд е потвърдил Постановление на РП-Пловдив, в което е прието, че не е доказано С.А. да е нанесъл телесно увреждане на свид.И.З., с което да е осъществил състава на 1 престъплението по чл.129 ал.2 от НК, а и дори и да го е ударил, то деянието му не е обществено опасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана, доколкото именно свид.З. е инициирал физическата саморазправа.

Прието е и че не е осъществен състава на престъплението по чл.144 ал.3 от НПК, тъй като не са отправени конкретни заплахи срещу живота на свид. З., а се касае за скарване от битово естество, породено от възникнал скандал в заведение, ескалирал вследствие действията на свид.И.З.. Наведени са доводи и че не са налице доказателства у последният да е възбуден основателен страх за живота му вследствие отправените му закани.

При извършения съдебен контрол на Постановлението за прекратяване на наказателно производство, РС-Пловдив е възпроизвел изложената от РППловдив фактическа обстановка, като е приел, че са събрани всички доказателства и доказателствени средства относими към предмета на доказване по делото. Обстойно е отговорил на направените възражения в подадената жалба касателно необосновано кредитиране от страна на прокурора на показанията на едната група свидетели и неправилен анализ на събрания доказателствен материал и след като сам е сторил такъв е посочил, че обжалвания прокурорски акт е мотивиран и обоснован. Приел е, че изводите на прокурора относно несъставомерността на деянието по чл.144 ал.3 от НК са правилни, доколкото заплашителните думи са отправени от послабата страна в конфликта, от безпомощност и яд, а не с цел заплашване с убийство. Изложил е съображения, че те не са възпрели или попречили на свид.З. да продължи с агресивното си поведение спрямо свид.Ахмедов, поради което и не може да се приеме, че същият е изпитал основателен страх от осъществяване на отправените му закани. Първостепенният съд е приел, че свид.А. не е причинил виновно на свид.З. телесното увреждане, а същото е настъпило при удар със собствената му ръка в неподвижен предмет.

Настоящият състав на Пловдивският окръжен съд счита, че фактическа обстановка е правилно установена въз основа на събрани по реда на НПК доказателства, поради което и не следва да се преповтаря. Събраните доказателства и доказателствени средства са обстойно анализирани от прокурора в Постановлението за прекратяване на наказателното производство, предвид което и правилно контролираният съд е приел, че постановлението е обосновано и мотивирано.

Въззивният съд напълно споделя изложените аргументи както от наблюдаващия прокурор, така и от състава на РС-Пловдив относно причините, поради които не следва да се кредитират с доверие показанията на свидетелите: И.З., М.З.а, И.К., Е.Т., Ч.Д., П.К. и С.Ш., поради което и същите не следва да се преповтарят. Същите наред с останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са обстойно обсъдени, не е налице изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване, поради което и изградените въз основа на тях правни изводи за несъставомерност на престъпленията по чл.144 ал.3 от НК и чл.129 ал.2 от НК са правилни, обосновани и законосъобразни. В тази насока възраженията на адв.Вълчев във 2 въззивната жалба за необоснованост и неправилност на съдебния акт не се споделят като основателни.

В допълнение следва да се посочи, че твърдението на свид.З., че е тръгнал да гони свид. А. след отправените му заплахи, че: „ще отиде до колата си, за да си вземе пистолета и да го гръмне“, за да го задържи е нелогично и неправдоподобно. Видно от събраните по делото доказателства – показания на свид. А. и записите от охранителните камери на „О.“ и „С.“, свид.З. е избутал от заведението свид.А., след което е побягнал след него и пред „О.“ го съборил на земята, нанесъл му е удари и след като са ги разтървали отново е тръгнал да го гони. Това му поведение категорично не може да бъде определено като „задържане“, а по – скоро като саморазправа, което наред с последващото оставяне на свид.З. в заведението с приятелите му, за да се забавлява сочи, че отправените му вербални закани от свид.А. не са възбудили основателен страх за осъществяването им, което обосновава и несъставомерност на деянието по чл.144 ал.3 от НПК.

Обосновани са и изводите, че не е установено по категоричен и безспорен начин, че свид.А. е нанесъл виновно удар на свид.З. в резултат на което да е настъпило телесното увреждане, субсумиращо състав на престъпление по чл.129 ал.2 от НПК. Даденото експертно заключение относно двата възможни механизма на причиняване на същото кореспондират със събраните по делото доказателства, за сборичкване между свид. З. и свид.А. вътре в заведението, нанесени удари от свид.З. на свид.А. с ръка, пред заведението, както и събарянето на свид.А. от свид.З. на земята и отправяне от последния на удари с ръка пред бензиностанцията, поради което и не може да се посочи категорично кой е по – вероятния механизъм на причиняване на телесното увреждане.

Наведените от адв. В. съображения във въззивната жалба, че свид.З. е усетил вътре в заведението, че го е заболяла ръката, след като му е бил нанесен удар от свид.А. в лявата китка са несъстоятелни предвид установеното телесно увреждане на първи пръст от лявата ръка, което е в различна анатомична област от твърдяната като ударена и посочените от вещото лице механизми на причиняването му.

При горните факти и правни изводи обжалваното определение на първоинстанционният съд е законосъобразно и следва да се потвърди, поради което и на основание чл.243 ал.8 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 539 от 09.09.2024г. постановено по ЧНД № 4289/2024г. по описа на РС-Пловдив, ІІІ- ти н.с.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4