Определение № 1167 от 08.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Пловдив, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900431 по описа за 2023 година

В срока по чл.248, ал.1 ГПК от ищеца С. Я. чрез процесуалния му представител адв.К. е постъпила молба вх.№ 22790/24.06.2025 г., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение 237/28.05.2025 г. в частта за разноските, като върху определеното възнаграждение за адв.К. се присъди ДДС и се намалят разноските на ответника.

От ответника не е постъпило становище.

Предвид доказателствата и становището на ищеца Съдът намира следното:

С постановеното по делото решение Съдът не е присъдил ДДС върху определеното възнаграждение на адв.К. с аргумента, Съдът не е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него акт.

Съгласно разпоредба на § 2а от ДР на Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се предвижда, че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Следователно, размерите на минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по наредбата, в случая - процесуално представителство пред съд, поради което крайният размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Ирелевантно в случая е, че възнаграждението ще се дължи не от представляваната страна – от ищеца, а от 1 насрещната страна – от ответника, с оглед нормата на чл.26, ал.2 ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с ДДС доставки по чл.2, т.1 ЗДДС, доколкото предоставилият услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Основателно е оплакването на адв.К., че ако се приеме противното и от определеното възнаграждение се заплати ДДС, то с изплащането на ДДС ще получи с 20% по-малко по размер адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното решението в частта за разноските следва да се измени, като върху определеното на адв.К. възнаграждение се начисли и 20% ДДС и размерът на възнаграждението от 1434.73 лв се увеличи на 1721.68 лв с включен ДДС.

По отношение искането за намаляване на разноските, присъдени на ответника с оглед отхвърлената част от исковете, Съдът счита молбата за неоснователна.

С постановеното по делото решение Съдът е определил на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да се заплати сумата от 2181.16 лв съобразно отхвърлената част от исковете. В производството ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3750 лв и разходи за превод на книжа в размер на 86.40 лв. От ищеца, представляван в с.з. на 07.02.2025 г. от адв.Й., преупълномощена от адв.К., не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на адв.Б., предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК.

Срокът за въвеждане на искане за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото е приключване на устните състезания. Доколкото такова възражение не е направено, Съдът счита, че на този етап молбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Изменя постановеното по т.д. 431/2023 г. Решение 237/28.05.2025 г. в частта за разноските, като:

Осъжда „ПРОВИНЦИАЛ ФЕРЗИХЕРУНГ“ АД, Германия, вписано в Търговския регистър, отделение Б на РС – Дюселдорф под № 41241, Германия, 40591 Дюселдорф, Провинциал – плац № 1, със съдебен адрес:

**** – адв.Б. заплати на адв.П. К., **** още 286.95 лв /двеста осемдесет и шест лв и 95 ст/, представляваща дължим ДДС върху определеното възнаграждение от 1434.73 лв

Оставя без уважение молба вх.№ 22790/24.06.2025 г., подадена от 2 ищеца С. Р. Я., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв.К. в частта и, с която се иска изменение на постановеното по делото Решение 237/28.05.2025 г. в частта за разноските, като Съдът намали размера на определеното адвокатско възнаграждение, заплатено от ответника на адв.Б., предвид фактическата и правна сложност на спора

Определението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив по реда на 248, ал.3 ГПК - в двуседмичен срок от връчването му на страните Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 3